1 ( По слав. 48). За първият певец, псалом на Кореевите синове. Слушайте това, всички племена; Внимавайте всички жители на вселената,

(49: 1) Au chef des chantres. Des fils de Koré. Psaume. (49: 2) Écoutez ceci, vous tous, peuples, Prêtez l'oreille, vous tous, habitants du monde,

2 И ниско поставени и високопоставени, Богати и сиромаси заедно.

(49: 3) Petits et grands, Riches et pauvres!

3 У стата ми ще говорят мъдрост, И размишлението на сърцето ми ще бъде за разумни неща;

(49: 4) Ma bouche va faire entendre des paroles sages, Et mon coeur a des pensées pleines de sens.

4 Щ е поведа към притча ухото си, Ще изложа на арфа гатанката си.

(49: 5) Je prête l'oreille aux sentences qui me sont inspirées, J'ouvre mon chant au son de la harpe.

5 З ащо да се боя във време на бедствие, Когато ме обкръжи беззаконието до петите?

(49: 6) Pourquoi craindrais-je aux jours du malheur, Lorsque l'iniquité de mes adversaires m'enveloppe?

6 О т ония, които уповават на имота си, И се хвалят с голямото си богатство,

(49: 7) Ils ont confiance en leurs biens, Et se glorifient de leur grande richesse.

7 Н и един от тях не може никак да изкупи брата си, Нито да даде Богу откуп за него.

(49: 8) Ils ne peuvent se racheter l'un l'autre, Ni donner à Dieu le prix du rachat.

8 ( Защото толкова скъп е откупът на душата им, Щото всеки трябва да се оставя от това за винаги),

(49: 9) Le rachat de leur âme est cher, Et n'aura jamais lieu;

9 Т а да живее вечно И да не види изтление.

(49: 10) Ils ne vivront pas toujours, Ils n'éviteront pas la vue de la fosse.

10 З ащото гледа, бе мъдрите умират, И еднакво с тях погиват безумният и несмисленият, И оставят богатството си на други.

(49: 11) Car ils la verront: les sages meurent, L'insensé et le stupide périssent également, Et ils laissent à d'autres leurs biens.

11 Т айната им мисъл е, че домовете им ще траят вечно, И жилищата им из род в род; Наричат земите си със своите си имена.

(49: 12) Ils s'imaginent que leurs maisons seront éternelles, Que leurs demeures subsisteront d'âge en âge, Eux dont les noms sont honorés sur la terre.

12 Н о човекът не пребъдва в чест; Прилича на животните, които загиват.

(49: 13) Mais l'homme qui est en honneur n'a point de durée, Il est semblable aux bêtes que l'on égorge.

13 Т ова е пътят на безумните; Но пак идещите подир тях човеци одобряват думите им. (Села).

(49: 14) Telle est leur voie, leur folie, Et ceux qui les suivent se plaisent à leurs discours. -Pause.

14 Н азначават се като овци за преизподнята; Смъртта ще им бъде овчар; И праведните ще ги обладаят призори; И красотата им ще овехтее, Като остава преизподнята жилище на всеки един от тях.

(49: 15) Comme un troupeau, ils sont mis dans le séjour des morts, La mort en fait sa pâture; Et bientôt les hommes droits les foulent aux pieds, Leur beauté s'évanouit, le séjour des morts est leur demeure.

15 Н о Бог ще изкупи душата ми от силата на преизподнята. Защото ще ме приеме. (Села)

(49: 16) Mais Dieu sauvera mon âme du séjour des morts, Car il me prendra sous sa protection. -Pause.

16 Н е бой се, когато забогатее човек, Когато се умножи славата на дома му;

(49: 17) Ne sois pas dans la crainte parce qu'un homme s'enrichit, Parce que les trésors de sa maison se multiplient;

17 З ащото, когато умре няма да вземе със себе си нищо, Нито ще мине славата му на друг подир него,

(49: 18) Car il n'emporte rien en mourant, Ses trésors ne descendent point après lui.

18 А ко и да е облажавал душата си приживе, И човеците да те хвалят, когато правиш добро на себе си.

(49: 19) Il aura beau s'estimer heureux pendant sa vie, On aura beau te louer des jouissances que tu te donnes,

19 П ак ще дойда при рода на бащите си. които никога няма да видят виделина.

(49: 20) Tu iras néanmoins au séjour de tes pères, Qui jamais ne reverront la lumière.

20 Ч овек, който е на почит, а не разбира, Прилича на животните, които загиват.

(49: 21) L'homme qui est en honneur, et qui n'a pas d'intelligence, Est semblable aux bêtes que l'on égorge.