1 З наеш ли времето, когато раждат дивите кози по канарите? Забелязваш ли кога раждат кошутите?

(39: 4) Sais-tu quand les chèvres sauvages font leurs petits? Observes-tu les biches quand elles mettent bas?

2 П реброяваш ли колко месеци изпълняват те? Или знаеш ли срока за раждането им? -

(39: 5) Comptes-tu les mois pendant lesquels elles portent, Et connais-tu l'époque où elles enfantent?

3 К огато се навеждат, раждат малките си, Освобождават се от болките си.

(39: 6) Elles se courbent, laissent échapper leur progéniture, Et sont délivrées de leurs douleurs.

4 М алките им заякват, растат в полето; Излизат и не се връщат вече при тях.

(39: 7) Leurs petits prennent de la vigueur et grandissent en plein air, Ils s'éloignent et ne reviennent plus auprès d'elles.

5 К ой е пуснал на свобода дивия осел? Или кой е развързал връзките на тоя плах бежанец,

(39: 8) Qui met en liberté l'âne sauvage, Et l'affranchit de tout lien?

6 З а кой съм направил пустинята за къща И солената земя за негово жилище?

(39: 9) J'ai fait du désert son habitation, De la terre salée sa demeure.

7 Т ой се присмива на градския шум, Нито внимава на викането на този, който го кара.

(39: 10) Il se rit du tumulte des villes, Il n'entend pas les cris d'un maître.

8 П ланините, които обикаля, са пасбището му; И търси всякаква зеленина.

(39: 11) Il parcourt les montagnes pour trouver sa pâture, Il est à la recherche de tout ce qui est vert.

9 Щ е благоволи ли дивият вол да ти работи, Или ще нощува ли в твоите ясли?

(39: 12) Le buffle veut-il être à ton service? Passe-t-il la nuit vers ta crèche?

10 М ожеш ли да впрегнеш дивия вол за оране? Или ще браносва ли той полетата зад тебе?

(39: 13) L'attaches-tu par une corde pour qu'il trace un sillon? Va-t-il après toi briser les mottes des vallées?

11 Щ е се облегнеш ли на него, защото силата му е голяма? Или ще повериш ли на него работата си?

(39: 14) Te reposes-tu sur lui, parce que sa force est grande? Lui abandonnes-tu le soin de tes travaux?

12 Щ е се довериш ли на него да ти прибере житото ти И да го събере в гумното ти?

(39: 15) Te fies-tu à lui pour la rentrée de ta récolte? Est-ce lui qui doit l'amasser dans ton aire?

13 К рилата на камилоптицата пляскат весело; Но крилата и перата й благи ли са?

(39: 16) L'aile de l'autruche se déploie joyeuse; On dirait l'aile, le plumage de la cigogne.

14 З ащото тя оставя яйцата си на земята И ги топли в пръстта,

(39: 17) Mais l'autruche abandonne ses oeufs à la terre, Et les fait chauffer sur la poussière;

15 А забравя, че е възможно нога да ги смаже Или полски звяр да ги стъпче.

(39: 18) Elle oublie que le pied peut les écraser, Qu'une bête des champs peut les fouler.

16 Н оси се жестоко с малките си, като че не са нейни; Трудът й е напразно, защото не я е грижа за опасности:

(39: 19) Elle est dure envers ses petits comme s'ils n'étaient point à elle; Elle ne s'inquiète pas de l'inutilité de son enfantement.

17 П онеже Бог я е лишил от мъдрост, И не я е обдарил с разум.

(39: 20) Car Dieu lui a refusé la sagesse, Il ne lui a pas donné l'intelligence en partage.

18 К огато стане да бяга Присмива се на коня и на ездача му.

(39: 21) Quand elle se lève et prend sa course, Elle se rit du cheval et de son cavalier.

19 Т и ли си дал сила на коня? Облякъл си врата му с трептяща грива?

(39: 22) Est-ce toi qui donnes la vigueur au cheval, Et qui revêts son cou d'une crinière flottante?

20 Т и ли го правиш да скача като скакалец? Гордото му пръхтене е ужасно.

(39: 23) Le fais-tu bondir comme la sauterelle? Son fier hennissement répand la terreur.

21 К опае с крак в долината, и се радва на силата си; Излиза срещу оръжията.

(39: 24) Il creuse le sol et se réjouit de sa force, Il s'élance au-devant des armes;

22 П рисмива се на страха и не се бои. Нито се обръща назад от меча,

(39: 25) Il se rit de la crainte, il n'a pas peur, Il ne recule pas en face de l'épée.

23 Т ула по страната му трещи, И лъскавото копие, и сулицата.

(39: 26) Sur lui retentit le carquois, Brillent la lance et le javelot.

24 С буйство и ярост той гълта земята; И при гласа на тръбата не вярва от радост.

(39: 27) Bouillonnant d'ardeur, il dévore la terre, Il ne peut se contenir au bruit de la trompette.

25 Щ ом свири тръбата, той казва: Хо, хо! И от далеч подушва боя, Гърменето на военачалниците и викането.

(39: 28) Quand la trompette sonne, il dit: En avant! Et de loin il flaire la bataille, La voix tonnante des chefs et les cris de guerre.

26 Ч рез твоята ли мъдрост лети на горе ястребът, И простира крилата си към юг?

(39: 29) Est-ce par ton intelligence que l'épervier prend son vol, Et qu'il étend ses ailes vers le midi?

27 П ри твоята ли заповед се възвишава орелът, И при гнездото си по височините?

(39: 30) Est-ce par ton ordre que l'aigle s'élève, Et qu'il place son nid sur les hauteurs?

28 Ж ивее по канарите, и там се помещава, По върховете на скалите, и по непроходимите места.

(39: 31) C'est dans les rochers qu'il habite, qu'il a sa demeure, Sur la cime des rochers, sur le sommet des monts.

29 О т там си съзира плячка, Очите му я съглеждат от далеч.

(39: 32) De là il épie sa proie, Il plonge au loin les regards.

30 И пилетата му смучат кръв; И дето има трупове, там е той.

(39: 33) Ses petits boivent le sang; Et là où sont des cadavres, l'aigle se trouve.