1 ( По слав. 89). Молитва на Божия човек Моисей. Господи, Ти си бил нам обиталище из род в род,

Prière de Moïse, homme de Dieu. Seigneur! tu as été pour nous un refuge, De génération en génération.

2 П реди да се родят планините, И да си дал съществувание на земята и вселената, От века и до века Ти си Бог.

Avant que les montagnes fussent nées, Et que tu eussent créé la terre et le monde, D'éternité en éternité tu es Dieu.

3 О бръщаш човека на пръст, И казваш: Върнете се човешки чада.

Tu fais rentrer les hommes dans la poussière, Et tu dis: Fils de l'homme, retournez!

4 З ащото хиляда години са пред Тебе Като вчерашния ден, който е преминал, И като нощна стража.

Car mille ans sont, à tes yeux, Comme le jour d'hier, quand il n'est plus, Et comme une veille de la nuit.

5 К ато с порой ги завличаш; те стават като сън; Заран са като трева, която пораства;

Tu les emportes, semblables à un songe, Qui, le matin, passe comme l'herbe:

6 З аран цъфти и пораства; Вечер се окосява и изсъхва.

Elle fleurit le matin, et elle passe, On la coupe le soir, et elle sèche.

7 З ащото довършваме се от Твоя гняв, И от негодуванието Ти сме смутени.

Nous sommes consumés par ta colère, Et ta fureur nous épouvante.

8 П оложил си беззаконията ни, пред Себе Си, Скришните ни грехове в светлината на лицето Си

Tu mets devant toi nos iniquités, Et à la lumière de ta face nos fautes cachées.

9 П онеже всичките ни дни преминават с гнева Ти. Свършваме годините си като въздишка.

Tous nos jours disparaissent par ton courroux; Nous voyons nos années s'évanouir comme un son.

10 Д ните на живота ни са естествено седемдесет години Или даже, гдето има сила, осемдесет години, Но най-добрите от тях са труд и скръб, Защото скоро прехождат и ние отлитаме.

Les jours de nos années s'élèvent à soixante-dix ans, Et, pour les plus robustes, à quatre-vingts ans; Et l'orgueil qu'ils en tirent n'est que peine et misère, Car il passe vite, et nous nous envolons.

11 К ой знае силата на гнева Ти И на негодуванието Ти според дължимия на Тебе страх?

Qui prend garde à la force de ta colère, Et à ton courroux, selon la crainte qui t'est due?

12 Н аучи ни така да броим дните си Щото да си придобием мъдро сърце.

Enseigne-nous à bien compter nos jours, Afin que nous appliquions notre coeur à la sagesse.

13 В ърни се, Господи; до кога? И дано се разкаеш за скърбите на слугите Си.

Reviens, Éternel! Jusques à quand?... Aie pitié de tes serviteurs!

14 Н асити ни рано с милостта Си, За да се радваме и веселим през всичките си дни.

Rassasie-nous chaque matin de ta bonté, Et nous serons toute notre vie dans la joie et l'allégresse.

15 Р азвесели ни съразмерно с дните, в които си ни наскърбявал. И с годините, в които сме виждали зло.

Réjouis-nous autant de jours que tu nous as humiliés, Autant d'années que nous avons vu le malheur.

16 Н ека се яви Твоето дело на слугата Ти, И Твоята слава върху чадата им.

Que ton oeuvre se manifeste à tes serviteurs, Et ta gloire sur leurs enfants!

17 И нека бъде върху нас благоволението на Господа нашия Бог, да ни ръководи; И утвърждавай за нас делото на ръцете ни; Да! делото на ръцете ни утвърждавай го.

Que la grâce de l'Éternel, notre Dieu, soit sur nous! Affermis l'ouvrage de nos mains, Oui, affermis l'ouvrage de nos mains!