1 ( По слав. 89). Молитва на Божия човек Моисей. Господи, Ти си бил нам обиталище из род в род,

Señor, tú nos has sido refugio de generación en generación.

2 П реди да се родят планините, И да си дал съществувание на земята и вселената, От века и до века Ти си Бог.

Antes que nacieran los montes y formaras la tierra y el mundo, desde el siglo y hasta el siglo, tú eres Dios.

3 О бръщаш човека на пръст, И казваш: Върнете се човешки чада.

Vuelves a convertir en polvo al hombre y dices: «¡Convertíos, hijos de los hombres!»

4 З ащото хиляда години са пред Тебе Като вчерашния ден, който е преминал, И като нощна стража.

Ciertamente mil años delante de tus ojos son como el día de ayer, que pasó, y como una de las vigilias de la noche.

5 К ато с порой ги завличаш; те стават като сън; Заран са като трева, която пораства;

Los arrebatas como con torrente de aguas; son como un sueño. Como la hierba que crece en la mañana:

6 З аран цъфти и пораства; Вечер се окосява и изсъхва.

en la mañana florece y crece; a la tarde es cortada y se seca.

7 З ащото довършваме се от Твоя гняв, И от негодуванието Ти сме смутени.

Ciertamente con tu furor somos consumidos y con tu ira somos turbados.

8 П оложил си беззаконията ни, пред Себе Си, Скришните ни грехове в светлината на лицето Си

Pusiste nuestras maldades delante de ti, nuestros yerros a la luz de tu rostro.

9 П онеже всичките ни дни преминават с гнева Ти. Свършваме годините си като въздишка.

Ciertamente todos nuestros días declinan a causa de tu ira; acabamos nuestros años como un pensamiento.

10 Д ните на живота ни са естествено седемдесет години Или даже, гдето има сила, осемдесет години, Но най-добрите от тях са труд и скръб, Защото скоро прехождат и ние отлитаме.

Los días de nuestra edad son setenta años. Si en los más robustos son ochenta años, con todo, su fortaleza es molestia y trabajo, porque pronto pasan y volamos.

11 К ой знае силата на гнева Ти И на негодуванието Ти според дължимия на Тебе страх?

¿Quién conoce el poder de tu ira, y tu indignación según el temor que te es debido?

12 Н аучи ни така да броим дните си Щото да си придобием мъдро сърце.

Enséñanos de tal modo a contar nuestros días que traigamos al corazón sabiduría.

13 В ърни се, Господи; до кога? И дано се разкаеш за скърбите на слугите Си.

¡Vuélvete, Jehová! ¿Hasta cuándo? ¡Ten compasión de tus siervos!

14 Н асити ни рано с милостта Си, За да се радваме и веселим през всичките си дни.

De mañana sácianos de tu misericordia, y cantaremos y nos alegraremos todos nuestros días.

15 Р азвесели ни съразмерно с дните, в които си ни наскърбявал. И с годините, в които сме виждали зло.

Alégranos conforme a los días que nos afligiste y los años en que vimos el mal.

16 Н ека се яви Твоето дело на слугата Ти, И Твоята слава върху чадата им.

Aparezca en tus siervos tu obra y tu gloria sobre sus hijos.

17 И нека бъде върху нас благоволението на Господа нашия Бог, да ни ръководи; И утвърждавай за нас делото на ръцете ни; Да! делото на ръцете ни утвърждавай го.

Sea la luz de Jehová, nuestro Dios, sobre nosotros. La obra de nuestras manos confirma sobre nosotros; sí, la obra de nuestras manos confirma.