1 Д ойдох в градината си, сестро моя, невясто; Обрах смирната си и ароматите си; Ядох медената си пита с меда си; Пих виното си с млякото си. Яжте, приятели; Пийте, да! изобилно пийте, възлюбени.

He venido a mi jardín, hermana, esposa mía; he recogido mi mirra y mis aromas, he comido mi panal y mi miel, mi vino y mi leche he bebido. Coro Comed, amados amigos; bebed en abundancia. El tormento de la separación La esposa

2 А з спях, но сърцето ми беше будно; И ето гласът на възлюбения ми; той хлопа и казва: Отвори ми, сестро моя, любезна моя! Гълъбица моя, съвършена моя; Защото главата ми се напълни с роса, Косите ми с нощни капки.

Yo dormía, pero mi corazón velaba. La voz de mi amado que llama: «¡Ábreme, hermana mía, amada mía, paloma mía, perfecta mía, pues mi cabeza está cubierta de rocío, mis cabellos, de la humedad de la noche!

3 Н о аз си рекох: Съблякох дрехата си, - как да я облека? Умих нозете си, - как да ги окалям?

»Me he quitado la ropa, ¿cómo vestirme otra vez? Ya me he lavado los pies, ¿cómo ensuciarlos de nuevo?»

4 В ъзлюбеният ми провря ръката си си през дупката на вратата; И сърцето ми се смути за него.

Mi amado metió su mano por el resquicio de la puerta y mi corazón se conmovió dentro de mí.

5 А з станах да отворя на възлюбения си; И от ръцете ми капеше смирна, И от пръстите ми плавка смирна, Върху дръжките на ключалката.

Me levanté para abrir a mi amado y mis manos gotearon mirra: ¡de mis dedos corría la mirra sobre el pestillo de la cerradura!

6 О творих на възлюбения си; Но възлюбеният ми беше се оттеглил, отишъл бе. Извиках: Душата ми ослабваше когато ми говореше! Потърсих го, но не го намерих; Повиках го, но не ми отговори.

Abrí a mi amado, pero mi amado se había ido, ya había pasado, y tras su voz se me salió el alma. Lo busqué, mas no lo hallé; lo llamé, y no me respondió.

7 Н америха ме стражарите, които обхождат града, Биха ме, раниха ме; Пазачите на стените ми отнеха мантията.

Me encontraron los guardias que rondan la ciudad; me golpearon, me hirieron, me arrebataron el manto los guardias de las murallas.

8 З аклевам ви, ерусалимски дъщери, ако намерите възлюбения ми, - то що? Кажете му, че съм ранена от любов.

Yo os conjuro, hijas de Jerusalén, si halláis a mi amado, hacedle saber que estoy enferma de amor. La esposa enamorada Coro

9 В що различава твоят възлюбен от друг възлюбен, О ти прекрасна между жените? В що различава твоят възлюбен от друг възлюбен, Та ни заклеваш ти така?

¿Qué es tu amado más que otro amado, tú, la más hermosa entre las mujeres? ¿Qué es tu amado más que otro amado, para que así nos conjures? La esposa

10 В ъзлюбеният ми е бял и румен, Личи и между десет хиляди.

Mi amado es blanco y sonrosado, distinguido entre diez mil;

11 Г лавата му е като най-чисто злато; Косите му са къдрави, черни като гарван;

su cabeza es oro fino; sus cabellos crespos, negros como el cuervo.

12 О чите му, умити в мляко, и като прилично вложени скъпоценни камъни, Са подобни на очите на гълъби при водни потоци;

Sus ojos, palomas que junto a arroyos de aguas se bañan en leche, están a la perfección colocados.

13 Б узите му са като лехи с аромати, Като бряг с благоуханни растения; Устните му са като кремове, от които капе плавка смирна;

Sus mejillas, eras perfumadas con especias aromáticas, son como fragantes flores; sus labios, lirios que destilan mirra.

14 Р ъцете му са като златни цилиндри покрити с хрисолит; Тялото му е като изделие от слонова кост украсено със сапфири;

Sus manos, anillos de oro engastados de jacintos; su cuerpo, claro marfil cubierto de zafiros.

15 К раката му са като мраморни стълбове Закрепени на подложки от чисто злато; Изгледът му е като Ливан, изящен като кедрове;

Sus piernas, columnas de mármol fundadas sobre basas de oro fino; su aspecto, como el Líbano; esbelto cual los cedros.

16 У стата му са много сладки; и той цял е прелестен. Такъв е възлюбеният ми, и такъв е приятелят ми, О ерусалимски дъщери.

Su paladar, dulcísimo, y todo en él codiciable. ¡Tal es mi amado, tal es mi amigo, hijas de Jerusalén!