1 ( По слав. 108) За първия певец. Давидов псалом. Недей мълча, Боже, хвало моя;

Dios de mi alabanza, no calles,

2 З ащото нечестиви уста и уста коварни се отвориха срещу мене, Говориха против мене с лъжлив език;

porque boca de impío y boca de engañador se han abierto contra mí; han hablado de mí con lengua mentirosa.

3 О биколиха ме тъй също с думи на омраза, И воюват против мене без причина.

Con palabras de odio me han rodeado y pelearon contra mí sin causa.

4 З а отплата на любовта ми те ми станаха противници; Но аз все съм на молитва.

En pago de mi amor me han sido adversarios; pero yo oraba.

5 И въздадоха ми зло за добро, И омраза за любовта ми.

Me devuelven mal por bien y odio por amor.

6 Г осподи, постави нечестив човек над него. И противник нека стои отдясно му.

Pon sobre él al impío y Satanás esté a su diestra.

7 К огато се съди, нека излезе виновен. И молитвата му нека стане грях.

Cuando sea juzgado, salga culpable, y su oración sea para pecado.

8 Д ните му нека бъдат малко; Друг нека вземе чина му.

Sean pocos sus días, tome otro su oficio.

9 Д ецата му нека бъдат сираци, И жена му вдовица,

Queden sus hijos huérfanos y su mujer viuda.

10 Д ецата му нека се скитат винаги и станат просяци, И далеч от развалените си жилища нека просят хляб.

Anden sus hijos vagabundos y mendiguen; procuren su pan muy lejos de sus desolados hogares.

11 Л ихоимецът нека впримчи целият му имот, И чужденци нека разграбват трудовете му.

Que el acreedor se apodere de todo lo que tiene y extraños saqueen su trabajo.

12 Д а няма кой да простре милост към него, Нито кой да пожали сирачетата му.

No tenga quien le haga misericordia ni haya quien tenga compasión de sus huérfanos.

13 В нуците му нека бъдат отсечени, В идното поколение нека се изличи името им.

¡Su posteridad sea destruida; en la segunda generación sea borrado su nombre!

14 Н ека се помни пред Господа беззаконието на бащите му, И грехът на майка му нека се не изличи;

Venga en memoria ante Jehová la maldad de sus padres y el pecado de su madre no sea borrado.

15 Н ека бъдат винаги пред Господа За да отсече помена им от земята,

Estén siempre delante de Jehová y él corte de la tierra su memoria,

16 З ащото той си науми да показва милост, Но преследваше немотния и беден човек, И съкрушения в сърце, за да ги умъртви.

por cuanto no se acordó de hacer misericordia, y persiguió al hombre afligido y menesteroso, al quebrantado de corazón, para darle muerte.

17 Д а! той обича да проклина, и проклетията го стигна; Не му беше драго да благославя, и благословението се отдалечи от него.

Amó la maldición, y ésta le sobrevino; no quiso la bendición, ¡y ella se alejó de él!

18 Д а: той обичаше проклетията като своя дреха; И тя влезе като вода във вътрешностите му, И като масло в костите му.

Se vistió de maldición como de su vestido; entró como agua en su interior y como aceite en sus huesos.

19 Н ека му стане като дрехата, в която се увива, И като пояса, с който постоянно се опасва.

Séale como vestido con que se cubra y en lugar de cinto con que se ciña siempre.

20 Т ова нека бъде въздаянието на противниците ми от Господа, И ония, които говорят зло против душата ми.

Sea éste el pago de parte de Jehová a los que me calumnian y a los que hablan mal contra mi alma.

21 А Ти, Иеова Господи, застъпвай се за мене заради името Си; Понеже Твоята милост е блага, избави ме,

Y tú, Jehová, Señor mío, favoréceme por amor de tu nombre; líbrame, porque es buena tu misericordia,

22 З ащото съм сиромах и немотен, И сърцето ми е наранено дълбоко в мене.

porque yo estoy afligido y necesitado, y mi corazón está herido dentro de mí.

23 П реминал съм като уклонила се сянка по слънчев часовник; Изхвърлен съм като скакалец.

Me voy como la sombra cuando declina; ¡soy sacudido como una langosta!

24 К олената ми се клатят от пост; И снагата ми губи тлъстината си.

Mis rodillas están debilitadas a causa del ayuno y mi carne desfallece por falta de gordura.

25 И аз им станах за укор; Като ме гледат кимат с глава.

Yo he sido para ellos objeto de oprobio; me miraban y, burlándose, meneaban su cabeza.

26 П омогни ми, Господи Боже мой, Избави ме според милостта си,

¡Ayúdame, Jehová, Dios mío! ¡Sálvame conforme a tu misericordia!

27 З а да познаят, че това е твоята ръка, Че Ти си сторил това, Господи.

Y entiendan que ésta es tu mano; que tú, Jehová, has hecho esto.

28 Т е нека кълнат, а Ти благославяй; Когато станат те ще се посрамят, а Твоят слуга ще се весели.

Maldigan ellos, ¡pero bendice tú! Levántense, pero sean avergonzados, y que se regocije tu siervo.

29 Н ека се облекат противниците ми с позор, И нека се покрият със срама си като с дреха.

Sean vestidos de ignominia los que me calumnian; ¡sean cubiertos de confusión como con manto!

30 И аз ще благодаря много на Господа с устата си, Да! между множеството ще Го хваля;

Yo alabaré a Jehová en gran manera con mi boca; en medio de la muchedumbre lo alabaré,

31 З ащото Той стои отдясно на немотния За да го избавя от ония, които съдят душата му.

porque él se pondrá a la diestra del pobre, para librar su alma de los que lo juzgan.