1 Т огава Иов в отговор рече:

Entonces respondió Job y dijo:

2 С лушайте внимателно говоренето ми, И с това ме утешавайте.

«Oíd atentamente mi palabra y, al menos, dadme consuelo.

3 П отърпете ме, и аз ще говоря; А след като изговоря, присмивайте се.

Toleradme, y yo hablaré; y burlaos después que haya hablado.

4 З а човека ли се оплаквам аз? А как да се не утесни духът ми?

¿Acaso me quejo yo de algún hombre? ¿Por qué mi espíritu no habrá de angustiarse?

5 П огледнете на мене, и почудете се, И турете ръка на устата си.

Miradme, espantaos y tapaos la boca con la mano.

6 С амо да си наумя тия въпроси ужасявам се, И трепет обзема снагата ми.

Aun yo mismo me horrorizo al acordarme y el temblor estremece mi cuerpo.

7 З ащо живеят нечестивите, Остаряват; даже стават и много силни.

»¿Por qué viven los impíos y envejecen, y aun crecen sus riquezas?

8 Ч адата им се утвърждават заедно с тях пред лицето им, И внуците им пред очите им.

Su linaje se robustece ante su vista y sus descendientes están delante de sus ojos.

9 Д омовете им са свободни от страх; И Божията тояга не е върху тях.

Sus casas están libres de temor, ningún azote de Dios viene sobre ellos.

10 Г оведата им се гонят и не напразно; Юницата им се тели, и не помята.

Sus toros engendran sin fallar y sus vacas paren sin que su cría se malogre.

11 П ущат чадата си като овце; И децата им скачат.

Salen sus pequeñuelos como en manada, sus hijos andan saltando.

12 П еят при музиката на тъпанчето и арфата, И веселят се при звука на свирката.

Saltan al son del tamboril y de la cítara, se regocijan al son de la flauta.

13 П рекарват дните си в благополучие; И в една минута слизат в гроба.

Pasan sus días en prosperidad y en paz descienden al seol,

14 В се пак казват Богу: Оттегли се от нас, Защото не искаме да знаем пътищата Ти.

pese a que dicen a Dios: “Apártate porque no queremos conocer tus caminos.

15 Щ о е Всемогъщият, та да Му служим? И какво се ползваме, като Го призоваваме?

¿Quién es el Todopoderoso para que lo sirvamos? ¿De qué nos aprovechará que oremos a él?”

16 Е то, щастието им не е в тяхна ръка; Далеч да бъде от мене мъдруването на нечестивите!

Pero el bien de ellos no está en sus propias manos. ¡Lejos esté de mí el consejo de los malvados!

17 К олко често изгасва светилникът на нечестивите, И дохожда бедствието им върху тях! Бог им разпределя болезни в гнева Си.

»¡Cuántas veces apagada es la lámpara de los impíos y sobre ellos viene su quebranto, y Dios en su ira les reparte dolores!

18 Т е са като плява пред вятъра, И като прах от плява, който вихрушката отвява.

Son como la paja delante del viento, como el tamo que arrebata el torbellino.

19 Д умате, Бог пази наказанието на тяхното беззаконие за чадата им. По-добре нека въздаде на сами тях, за да го усещат;

¡Dios guarda su violencia para los hijos de ellos! ¡Él le dará su merecido, para que aprenda!

20 С обствените им очи нека видят гибелта им, И сами те нека пият от гнева на Всемогъщия.

Verá con sus propios ojos su quebranto y beberá de la ira del Todopoderoso.

21 З ащото какво наслаждение от дома си има нечестивият след себе си, Когато се преполови числото на месеците му?

¿Qué deleite tendrá él de su casa después de sí, cuando se haya cortado la cuenta de sus meses?

22 Щ е научи ли някой Бога на знание, Тъй като Той съди високите?

¿Enseñará alguien a Dios sabiduría, cuando es él quien juzga a los que están elevados?

23 Е дин умира в пълно благополучие, Като е във всичко охолен и спокоен;

Uno muere en la plenitud de su vigor, del todo próspero y en paz;

24 Р ебрата му са покрити с тлъстина, И костите му са напоени с мозък.

sus vasijas están llenas de leche y sus huesos rellenos de tuétano.

25 А друг умира в душевна горест, Като никога не е ял с весело сърце.

Otro, en cambio, muere con el ánimo amargado, sin haber comido jamás con gusto.

26 З аедно лежат в пръстта, И червеи ги покриват.

Pero ambos por igual yacerán en el polvo, cubiertos de gusanos.

27 Е то, зная мислите ви И хитруванията ви за съсипването ми.

»Yo conozco vuestros pensamientos y lo que en vuestra imaginación forjáis contra mí.

28 З ащото думате: Где е къщата на княза? И где е шатърът, гдето живееха нечестивите?

Porque decís: “¿Qué hay de la casa del príncipe y de la morada donde viven los malvados?”

29 Н е сте ли попитали минаващите през пътя? И не разбирате ли бележитите им примери, -

¿No habéis preguntado a los que pasan por el camino? ¿No habéis conocido su respuesta,

30 Ч е нечестивият се пази за ден на погибел, И че в ден на гняв ще бъде закаран?

que el malo es preservado en el día de la destrucción y que estará a salvo en el día de la ira?

31 К ой ще изяви пред лицето му неговия път? И кой ще му въздаде за онова, което е сторил?

¿Quién le denunciará en su cara su camino? Por lo que él hizo, ¿quién le dará su merecido?

32 Н о и той ще бъде донесен в гроба, И ще пази над гробницата си.

¡Lo llevarán al cementerio y velarán sobre su túmulo!

33 Б уците на долината ще му бъдат леки; И всеки човек ще отиде подир него, Както безбройни са отишли преди него,

Los terrones del valle le serán dulces; en pos de él desfila todo el mundo, y antes de él, una muchedumbre incontable.

34 К ак, прочее, ми давате празни утешения, Тъй като в отговорите ви остава само лъжа?

¡Cuán vano es el consuelo que me dais! Vuestras respuestas son pura falacia.»