1 Д обро име струва повече от скъпоценно миро. И денят на смъртта повече от деня на раждането.

Mejor es la buena fama que el buen perfume, y mejor el día de la muerte que el día del nacimiento.

2 П о-добре да отиде някой в дом на жалеене, Отколкото да отиде в дом на пирувание; Защото това е сетнината на всеки човек, И живият може да го вложи в сърцето си.

Mejor es ir a la casa del luto que a la casa del banquete, porque aquello es el fin de todos los hombres, y el que vive lo tendrá presente en su corazón.

3 П о-полезна е печалта от смеха; Защото от натъжеността на лицето сърцето се развеселява.

Mejor es el pesar que la risa, porque con la tristeza del rostro se enmienda el corazón.

4 С ърцето на мъдрите е в дома на жалеене; А сърцето на безумните е в дома на веселие.

El corazón de los sabios está en la casa del luto, mas el corazón de los insensatos, en la casa donde reina la alegría.

5 П о-добре е човек да слуша изобличение от мъдрия Нежели да слуша песен от безумните;

Mejor es oír la reprensión del sabio que la canción de los necios,

6 З ащото какъвто е шумът на търнете под котела, Такъв е смехът на безумния. И това е суета.

porque la risa del necio es como el crepitar de los espinos debajo de la olla. Y también esto es vanidad.

7 Н аистина изнудването прави мъдрия да избезумява; И подарък разтлява сърцето.

Ciertamente la opresión hace enloquecer al sabio, y las dádivas corrompen el corazón.

8 П о-предпочително е свършването на работата, нежели започването й; По-добър е дълготърпеливият нежели високоумният.

Mejor es el fin del negocio que su principio; mejor es el sufrido de espíritu que el altivo de espíritu.

9 Н е бързай да се досадиш в духа си; Защото досадата почива в гърдите на безумните.

No te apresures en tu espíritu a enojarte, porque el enojo reposa en el seno de los necios.

10 Д а не речеш: Коя е причината Дето предишните дни бяха по-добри от сегашните? Защото не питаш разумно за това.

Nunca digas: «¿Cuál es la causa de que los tiempos pasados fueron mejores que estos?», porque nunca hay sabiduría en esta pregunta.

11 М ъдростта е равноценна с едно наследство, Даже и по-ценна е на ония, които гледат слънцето;

Buena es la ciencia con herencia, y provechosa para los que ven el sol;

12 З ащото, не само че мъдростта е защита, както и парите са защита, Но предимството на знанието е, че мъдростта запазва живота на ония, които я имат.

porque escudo es la ciencia y escudo es el dinero; pero más ventajosa es la sabiduría, porque da vida a sus poseedores.

13 Р азгледай делото Божие; Защото кой може да изправи онова, което Той е направил криво?

Mira la obra de Dios. ¿Quién podrá enderezar lo que él torció?

14 В ъв време на благоденствие бъди весел, А във време на злополука бъди разсъдлив; Защото Бог постави едното до другото, За да не може човек да открие нищо, което ще бъде подир него.

En el día del bien goza del bien, y en el día de la adversidad, reflexiona. Dios hizo tanto el uno como el otro, a fin de que el hombre no sepa qué trae el futuro.

15 В сичко това видях в суетните си дни: Има праведен, който загинва в правдата си, И има нечестив, който дългоденства в злотворството си.

Todo esto he visto en los días de mi vanidad. Justo hay que perece pese a su justicia, y hay malvado que pese a su maldad alarga sus días.

16 Н е ставай прекалено праведен, и не мисли себе си чрезмерно мъдър; Защо да се погубиш?

No seas demasiado justo, ni sabio en exceso; ¿por qué habrás de destruirte?

17 Н е ставай прекалено зъл, и не бивай безумен; Защо да умреш преди времето си?

No quieras hacer mucho mal, ni seas insensato; ¿por qué habrás de morir antes de tu tiempo?

18 Д обре е да се придържаш за едното, И да не оттегляш ръката си от другото; Защото, който се бои от Бога, ще се отърве и от двете. (Еврейски: от всички тези)

Bueno es que tomes esto, sin apartar de aquello tu mano; porque el que teme a Dios saldrá bien de todo.

19 М ъдростта крепи мъдрия повече От десетина началника, които са в града.

La sabiduría fortalece al sabio más que diez poderosos que haya en una ciudad.

20 Н аистина няма праведен човек на земята, Който да струва добро и да не греши.

Ciertamente no hay en la tierra hombre tan justo, que haga el bien y nunca peque.

21 Е то, това само намерих, Че Бог направи човека праведен, Но те изнамериха много измишления.

Tampoco apliques tu corazón a todas las cosas que se dicen, para que no oigas a tu siervo cuando habla mal de ti;

22 И не обръщай внимание на всичките думи, които се говорят, Да не би да чуеш слугата си да те кълне;

porque tu corazón sabe que tú también hablaste mal de otros muchas veces.

23 З ащото сърцето ти познава, че и ти подобно Си проклинал други много пъти.

Todas estas cosas probé con sabiduría, diciendo: «¡Seré sabio!»; pero la sabiduría se apartó de mí.

24 В сичко това опитах чрез мъдростта. Рекох: Ще бъда мъдър; но мъдростта се отдалечи от мене.

Ya está lejos lo que fue; y lo muy profundo, ¿quién lo hallará?

25 О нова, което е, е много далеч и твърде дълбоко; Кой може да го намери?

Me volví entonces, y apliqué mi corazón a saber, examinar y buscar la sabiduría y la razón, para conocer la maldad de la insensatez y el desvarío del error.

26 А з изново се предадох от сърцето си Да науча, и да издиря, и да изследвам мъдростта и разума, И да позная, че нечестието е безумие, и че глупостта е лудост;

Y más amarga que la muerte he hallado a la mujer cuyo corazón es trampas y redes, y sus manos ligaduras. El que agrada a Dios escapará de ella, pero el pecador queda en ella preso.

27 И намирам, че е по-горчива от смърт Оная жена, чието сърце е примки и мрежи, и ръцете й окови; Който е добър пред Бога ще се отърве от нея. А грешникът ще бъде хванат от нея.

He aquí, dice el Predicador, que pesando las cosas una por una para dar con la razón de ellas,

28 В иж, това намерих, казва проповедникът. Като изпитвах нещата едно по едно, за да намеря причината;

he hallado lo que aún busca mi alma, sin haberlo encontrado: Un hombre entre mil he hallado, pero ni una sola mujer entre todas.

29 ( И душата ми още го изследва, но не съм го намерил:) Един мъж между хиляда намерих; Но ни една жена между толкова (Еврейски: всички тези) жени не намерих.

He aquí, solamente esto he hallado: que Dios hizo al hombre recto, pero él se buscó muchas perversiones.