1 В същото време учениците дойдоха при Исуса и казаха: Кой е по-голям в небесното царство?

En aquel tiempo los discípulos se acercaron a Jesús y le preguntaron: —¿Quién es el mayor en el reino de los cielos?

2 А Той повика едно детенце, постави го посред тях, и рече:

Llamando Jesús a un niño, lo puso en medio de ellos

3 И стина ви казвам; ако се не обърнете като дечицата, никак няма да влезете в небесното царство.

y dijo: —De cierto os digo que si no os volvéis y os hacéis como niños, no entraréis en el reino de los cielos.

4 И тъй, който смири себе си като това детенце, той е по-голям в небесното царство.

Así que cualquiera que se humille como este niño, ése es el mayor en el reino de los cielos.

5 И който приеме едно такова детенце в Мое име, Мене приема.

Y cualquiera que reciba en mi nombre a un niño como éste, a mí me recibe. Ocasiones de caer

6 А който съблазни едно от тия малките, които вярват в Мене, за него би било по-добре да се окачеше на врата му един воденичен камък, и да потънеше в морските дълбочини.

»A cualquiera que haga tropezar a alguno de estos pequeños que creen en mí, mejor le fuera que se le colgara al cuello una piedra de molino de asno y que se le hundiera en lo profundo del mar.

7 Г орко на света поради съблазните, защото е неизбежно да дойдат съблазните; но горко на онзи човек, чрез когото съблазънта дохожда!

¡Ay del mundo por los tropiezos! Es necesario que vengan tropiezos, pero ¡ay de aquel hombre por quien viene el tropiezo!

8 А ко те съблазни ръката ти или ногата ти, отсечи я и хвърли я; по-добре е за тебе да влезеш в живота куц или недъгав, отколкото с две ръце или с две нозе да бъдеш хвърлен във вечния огън.

Por tanto, si tu mano o tu pie te es ocasión de caer, córtalo y échalo de ti: mejor te es entrar en la vida cojo o manco, que teniendo dos manos o dos pies ser arrojado en el fuego eterno.

9 И ако те съблазни окото, извади го и хвърли го; по-добре е за тебе да влезеш в живота с едно око, отколкото да имаш две очи и да бъдеш хвърлен в огнения пъкъл.

Y si tu ojo te es ocasión de caer, sácalo y échalo de ti: mejor te es entrar con un solo ojo en la vida, que teniendo dos ojos ser echado en el infierno de fuego. Parábola de la oveja perdida

10 В нимавайте да не презирате ни едно от тия малките, защото ви казвам, че техните ангели на небесата винаги гледат лицето на Отца Ми, Който е на небесата.

»Mirad que no menospreciéis a uno de estos pequeños, porque os digo que sus ángeles en los cielos ven siempre el rostro de mi Padre que está en los cielos,

11

porque el Hijo del hombre ha venido para salvar lo que se había perdido.

12 К ак ви се вижда? Ако някой човек има сто овце и едната от тях се заблуди, не остава ли деветдесетте и девет, и не отива ли по бърдата да търси заблудилата се?

»¿Qué os parece? Si un hombre tiene cien ovejas y se descarría una de ellas, ¿no deja las noventa y nueve y va por los montes a buscar la que se ha descarriado?

13 И като я намери, истина ви казвам, той се радва за нея повече, отколкото за деветдесетте и девет незаблудили се.

Y si acontece que la encuentra, de cierto os digo que se regocija más por aquélla que por las noventa y nueve que no se descarriaron.

14 С ъщо така не е по волята на Отца ви, Който е на небесата, да загине ни един от тия малките.

De igual modo, no es la voluntad de vuestro Padre que está en los cielos que se pierda uno de estos pequeños. Cómo se debe perdonar

15 И ако ти съгреши брат ти, иди, покажи вината му между тебе и него самия. Ако те послуша, спечелил си брата си.

»Por tanto, si tu hermano peca contra ti, ve y repréndelo estando tú y él solos; si te oye, has ganado a tu hermano.

16 Н о ако не те послуша, вземи със себе си още един или двама и от устата на двама или трима свидетели да се потвърди всяка дума.

Pero si no te oye, toma aún contigo a uno o dos, para que en boca de dos o tres testigos conste toda palabra.

17 И ако не послуша тях, кажи това на църквата; че ако не послуша и църквата, нека ти бъде като езичник и бирник.

Si no los oye a ellos, dilo a la iglesia; y si no oye a la iglesia, tenlo por gentil y publicano.

18 И стина ви казвам: Каквото вържете на земята, ще бъде вързано на небесата; и каквото развържете на земята, ще бъде развързано на небесата.

De cierto os digo que todo lo que atéis en la tierra será atado en el cielo; y todo lo que desatéis en la tierra será desatado en el cielo.

19 П ак ви казвам, че ако двама от вас се съгласят на земята за каквото и да било нещо, което да поискат, ще им бъде дадено от Отца Ми, Който е на небесата.

Otra vez os digo que si dos de vosotros se ponen de acuerdo en la tierra acerca de cualquier cosa que pidan, les será hecho por mi Padre que está en los cielos,

20 З ащото, гдето двама или трима са събрани в Мое име, там съм и Аз посред тях.

porque donde están dos o tres congregados en mi nombre, allí estoy yo en medio de ellos.

21 Т огава Петър се приближи и Му рече: Господи, до колко пъти, като ми съгреши брат ми, да му прощавам? До седем пъти ли?

Entonces se le acercó Pedro y le dijo: —Señor, ¿cuántas veces perdonaré a mi hermano que peque contra mí? ¿Hasta siete?

22 И сус му рече: Не ти казвам: До седем пъти

Jesús le dijo: —No te digo hasta siete, sino aun hasta setenta veces siete. Parábola del siervo que no quiso perdonar

23 З атова небесното царство прилича на един цар, който поиска да прегледа сметките на слугите си.

»Por lo cual el reino de los cielos es semejante a un rey que quiso hacer cuentas con sus siervos.

24 И когато почна да преглежда докараха при него един, който му дължеше десет хиляди таланта(Равно на 60 000 000 лева зл.).

Cuando comenzó a hacer cuentas, le fue presentado uno que le debía diez mil talentos.

25 И понеже нямаше с какво да заплати, господарят му заповяда да продадат него, жена му и децата му, и всичко що имаше, и да се плати дълга.

A éste, como no pudo pagar, ordenó su señor venderlo, junto con su mujer e hijos y todo lo que tenía, para que se le pagara la deuda.

26 З атова слугата падна, кланяше му се, и каза: Господарю, имай търпение към мене, и ще ти платя всичко.

Entonces aquel siervo, postrado, le suplicaba diciendo: “Señor, ten paciencia conmigo y yo te lo pagaré todo.”

27 И господарят на тоя слуга, понеже го жалеше, пусна го и му прости заема.

El señor de aquel siervo, movido a misericordia, lo soltó y le perdonó la deuda.

28 Н о тоя слуга, като излезе, намери един от съслужителите си, който му дължеше сто пеняза(Равно близо на 90 лева зл.); хвана го и го душеше, и каза: Плати това, което ми дължиш.

»Pero saliendo aquel siervo, halló a uno de sus consiervos que le debía cien denarios; y agarrándolo, lo ahogaba, diciendo: “Págame lo que me debes.”

29 З атова служителят му падна, молеше му се, и каза: Имай търпение към мене и ще ти платя.

Entonces su consiervo, postrándose a sus pies, le rogaba diciendo: “Ten paciencia conmigo y yo te lo pagaré todo.”

30 Н о той не искаше, а отиде и го хвърли в тъмница, да лежи докле изплати дълга.

Pero él no quiso, sino que fue y lo echó en la cárcel hasta que pagara la deuda.

31 А съслужителите му, като видяха станалото, твърде много се наскърбиха; дойдоха и казаха на господаря си всичко, що бе станало.

Viendo sus consiervos lo que pasaba, se entristecieron mucho, y fueron y refirieron a su señor todo lo que había pasado.

32 Т огава господарят му го повика и му каза: Нечестиви слуго, аз ти простих целия оня дълг понеже ми се примоли.

Entonces, llamándolo su señor, le dijo: “Siervo malvado, toda aquella deuda te perdoné, porque me rogaste.

33 Н е трябваше ли и ти да се смилиш за съслужителя си, както и аз се смилих за тебе?

¿No debías tú también tener misericordia de tu consiervo, como yo tuve misericordia de ti?”

34 И господарят му се разгневи и го предаде на мъчителите да го изтезават докле изплати целия дълг.

Entonces su señor, enojado, lo entregó a los verdugos hasta que pagara todo lo que le debía.

35 Т ака и Моят небесен Отец ще постъпи с вас, ако не простите от сърце всеки на брата си.

Así también mi Padre celestial hará con vosotros, si no perdonáis de todo corazón cada uno a su hermano sus ofensas.