1 С лед това Исус отиде на отвъдната страна на галилейското, тоест, тивериадското езеро Гръцки: Море; и навсякъде другаде в това евангелие.>.

Después de esto, Jesús fue al otro lado del Mar de Galilea, el de Tiberias.

2 И подир Него вървеше едно голямо множество; защото гледэяяя

Y lo seguía una gran multitud, porque veían las señales que hacía en los enfermos.

3 И Исус се изкачи на хълма, и там седеше с учениците Си.

Entonces subió Jesús a un monte y se sentó allí con sus discípulos.

4 А наближаваше юдейският празник пасхата.

Y estaba cerca la Pascua, la fiesta de los judíos.

5 И сус, като подигна очи и видя, че иде към Него народ, каза на Филипа: Отгде да купим хляб да ядат тия?

Cuando alzó Jesús los ojos y vio que había venido a él una gran multitud, dijo a Felipe: —¿De dónde compraremos pan para que coman estos?

6 ( А това каза за да го изпита; защото Той си знаеше какво щеше да направи).

Pero esto decía para probarlo, porque él sabía lo que iba a hacer.

7 Ф илип му отговори: за двеста динари хляб не ще им стигне, за да вземе всеки по малко.

Felipe le respondió: —Doscientos denarios de pan no bastarían para que cada uno de ellos tomara un poco.

8 Е дин от учениците Му, Андрей, брат на Симона Петра, Му каза:

Uno de sus discípulos, Andrés, hermano de Simón Pedro, le dijo:

9 Т ук има едно момченце, у когото се намират пет ечемичени хляба и две риби; но какво са те за толкова хора.

—Aquí hay un muchacho que tiene cinco panes de cebada y dos pescados; pero ¿qué es esto para tantos?

10 И сус рече: накарайте човеците да насядат. А на това място имаше много трева; и тъй, насядаха около пет хиляди мъже на брой.

Entonces Jesús dijo: —Haced recostar a la gente. Había mucha hierba en aquel lugar, y se recostaron como en número de cinco mil hombres.

11 И сус, прочее, взе хлябовете и, като благодари, раздаде ги на седналите; така и на рибите колкото искаха.

Tomó Jesús aquellos panes y, después de dar gracias, los repartió entre los discípulos, y los discípulos entre los que estaban recostados; de igual manera hizo con los pescados, dándoles cuanto querían.

12 И като се наситиха, каза на учениците Си: Съберете останалите къшеи, за да не се изгуби нищо.

Y cuando se saciaron, dijo a sus discípulos: —Recoged los pedazos que sobraron, para que no se pierda nada.

13 И тъй, от петте ечимичени хляба събраха, и напълниха дванадесет коша с къшеи, останали на тия, които бяха яли.

Recogieron, pues, y llenaron doce cestas de pedazos que de los cinco panes de cebada sobraron a los que habían comido.

14 Т огава човеците, като видяха знамението, което Той извърши, казаха: Наистина, Тоя е пророкът, Който щеше да дойде на света.

Entonces aquellos hombres, al ver la señal que Jesús había hecho, dijeron: «Verdaderamente éste es el Profeta que había de venir al mundo.»

15 И тъй, Исус като разбра, че ще дойдат да Го вземат на сила, за да Го направят цар, пак се оттегли сам на хълма.

Pero entendiendo Jesús que iban a venir para apoderarse de él y hacerlo rey, volvió a retirarse al monte él solo. Jesús anda sobre el mar

16 А когато се свечери, учениците Му слязоха на езерото,

Al anochecer descendieron sus discípulos al mar,

17 и влязоха в ладия и отиваха отвъд езерото в Капернаум. И беше се вече стъмнило а Исус не бе дошъл още при тях;

y entrando en una barca iban cruzando el mar hacia Capernaúm. Ya había oscurecido, y Jesús todavía no había venido a ellos.

18 и езерото се вълнуваше, понеже духаше силен вятър.

El mar estaba agitado, porque soplaba un fuerte viento.

19 И като бяха гребали около двадесет и пет или тридесет стадии, видяха Исуса, че ходи по езерото и се приближава към ладията; и уплашиха се.

Cuando habían remado como veinticinco o treinta estadios, vieron a Jesús que andaba sobre el mar y se acercaba a la barca, y tuvieron miedo.

20 Н о той им каза: Аз съм; не бойте се!

Pero él les dijo: —Yo soy; no temáis.

21 З атова бяха готови да Го вземат в ладията; и веднага ладията се намери при сушата, към която отиваха.

Entonces ellos lo recibieron con gusto en la barca, la cual llegó en seguida a la tierra a donde iban. La gente busca a Jesús

22 Н а другия ден, народът, който стоеше отвъд езерото, като бе видял, че там няма друга ладийка, освен едната, и че Исус не беше влязъл с учениците Си в ладийката, но че учениците Му бяха тръгнали сами,

Al día siguiente, la gente que estaba al otro lado del mar se dio cuenta de que no había habido allí más que una sola barca, y que Jesús no había entrado en ella con sus discípulos, sino que estos se habían ido solos.

23 ( обаче други ладийки бяха дошли от Тивериада близо до мястото гдето бяха яли хляба, след като Господ бе благодарил),

Pero otras barcas habían llegado de Tiberias junto al lugar donde habían comido el pan después de haber dado gracias el Señor.

24 и тъй, народът, като видя че няма там Исуса, нито учениците Му, те сами влязоха в ладийката и дойдоха в Капернаум и търсиха Исуса.

Cuando vio, pues, la gente que Jesús no estaba allí, ni sus discípulos, entraron en las barcas y fueron a Capernaúm, buscando a Jesús. Jesús, el pan de vida

25 И като Го намериха отвъд езерото, рекоха Му: Учителю, кога си дошъл тука?

Y hallándolo al otro lado del mar, le preguntaron: —Rabí, ¿cuándo llegaste acá?

26 В отговор Исус им рече: Истина, истина ви казвам, търсите Ме, не защото видяхте знамения, а защото ядохте от хлябовете и се наситихте.

Respondió Jesús y les dijo: —De cierto, de cierto os digo que me buscáis, no porque habéis visto las señales, sino porque comisteis el pan y os saciasteis.

27 Р аботете, не за храна, която се разваля, а за храна която трае за вечен живот, която Човешкият Син ще ви даде; защото Отец, Бог, Него е потвърдил с печата Си.

Trabajad, no por la comida que perece, sino por la comida que permanece para vida eterna, la cual os dará el Hijo del hombre, porque a éste señaló Dios, el Padre.

28 З атова те Му рекоха: Какво да сторим, за да вършим Божиите дела?

Entonces le preguntaron: —¿Qué debemos hacer para poner en práctica las obras de Dios?

29 И сус в отговор им рече: Това е Божието дело, да повярвате в Този, Когото Той е изпратил.

Respondió Jesús y les dijo: —Ésta es la obra de Dios, que creáis en aquel que él ha enviado.

30 Т огава Му рекоха: Че Ти какво знамение правиш, за да видим и да Те повярваме? Какво вършиш?

Entonces le dijeron: —¿Qué señal, pues, haces tú, para que veamos y te creamos? ¿Qué obra haces?

31 Б ащите ни са яли манната в пустинята, както е писано: +Хляб от небето им даде да ядат+.

Nuestros padres comieron el maná en el desierto, como está escrito: “Les dio a comer pan del cielo.”

32 Н а това Исус им рече: Истина, истина ви казвам, не Моисей ви даде хляб от небето; а Отец Ми ви дава истинския хляб от небето.

Y Jesús les dijo: —De cierto, de cierto os digo: Moisés no os dio el pan del cielo, pero mi Padre os da el verdadero pan del cielo,

33 З ащото Божият хляб е хлябът, който слиза от небето и дава живот на света.

porque el pan de Dios es aquel que descendió del cielo y da vida al mundo.

34 Т е, прочее, Му рекоха: Господи, давай ни винаги тоя хляб.

Le dijeron: —Señor, danos siempre este pan.

35 И сус им рече: Аз съм хлябът на живота; който дойде при Мене никак няма да огладнее, и който вярва в Мене никак няма да ожаднее.

Jesús les respondió: —Yo soy el pan de vida. El que a mí viene nunca tendrá hambre, y el que en mí cree no tendrá sed jamás.

36 Н о казвам ви, че вие Ме видяхте, и пак не вярвате.

Pero ya os he dicho que, aunque me habéis visto, no creéis.

37 В сичко, което Ми дава Отец, ще дойде при Мене, и който дойде при Мене никак няма да го изпъдя;

Todo lo que el Padre me da, vendrá a mí, y al que a mí viene, no lo echo fuera.

38 з ащото слязох от небето не Моята воля да върша, а волята на Този, Който Ме е изпратил.

He descendido del cielo, no para hacer mi voluntad, sino la voluntad del que me envió.

39 И ето волята на Този, Който Ме е пратил: от всичко, което Ми е дал, да не изгубя нищо, но да го възкреся в последния ден.

Y la voluntad del Padre, que me envió, es que no pierda yo nada de todo lo que él me da, sino que lo resucite en el día final.

40 З ащото това е волята на Отца Ми: всеки, който види Сина и повярва в Него, да има вечен живот, и Аз да го възкреся в последния ден.

Y ésta es la voluntad del que me ha enviado: que todo aquel que ve al Hijo y cree en él tenga vida eterna; y yo lo resucitaré en el día final.

41 Т огава юдеите роптаеха против Него, за гдето рече: Аз съм хлябът, който е слязъл от небето.

Murmuraban entonces de él los judíos, porque había dicho: «Yo soy el pan que descendió del cielo»,

42 И казаха: Не е ли този Исус, Иосифовият син, Чиито баща и майка ние познаваме? Как казва Той сега: Аз съм слязъл от небето?

y decían: —Éste, ¿no es Jesús el hijo de José, cuyo padre y madre nosotros conocemos? ¿Cómo dice ahora: “Del cielo he descendido”?

43 И сус в отговор им рече: Не роптайте помежду си.

Jesús respondió y les dijo: —No murmuréis entre vosotros.

44 Н икой не може да дойде при Мене, ако не го привлече Отец, Който Ме е пратил и Аз ще го възкреся в последния ден.

Nadie puede venir a mí, si el Padre, que me envió, no lo atrae; y yo lo resucitaré en el día final.

45 П исано е в пророците: +Всички ще бъдат научени от Бога+. Всеки, който е чул от Отца, и се е научил, дохожда при Мене.

Escrito está en los Profetas: “Y todos serán enseñados por Dios.” Así que, todo aquel que oye al Padre y aprende de él, viene a mí.

46 Н е, че е видял някой Отца, освен Онзи, Който е от Бога. Той е видял Отца.

No que alguien haya visto al Padre; sólo aquel que viene de Dios, ése ha visto al Padre.

47 И стина, истина ви казвам, Който вярва има вечен живот.

De cierto, de cierto os digo: El que cree en mí tiene vida eterna.

48 А з съм хлябът на живота.

Yo soy el pan de vida.

49 Б ащите ви ядоха манната в пустинята и все пак измряха.

Vuestros padres comieron el maná en el desierto, y aun así murieron.

50 Т оя е хлябът, който слиза от небето, за да яде някой от него и да не умре.

Éste es el pan que desciende del cielo para que no muera quien coma de él.

51 А з съм живият хляб, който е слязъл от небето. Ако яде някой от този хляб, ще живее до века; да! и хлябът, който Аз ще дам, е Моята плът за живота на света.

Yo soy el pan vivo que descendió del cielo; si alguien come de este pan, vivirá para siempre; y el pan que yo daré es mi carne, la cual yo daré por la vida del mundo.

52 Т огава юдеите взеха да се препират помежду си, казвайки: Как може Този да ни даде да ядем от плътта Му?

Entonces los judíos discutían entre sí, diciendo: —¿Cómo puede éste darnos a comer su carne?

53 З атова Исус им рече: Истина, истина ви казвам, ако не ядете плътта на Човешкия Син, и не пиете кръвта Му, нямате живот в себе си.

Jesús les dijo: —De cierto, de cierto os digo: Si no coméis la carne del Hijo del hombre y bebéis su sangre, no tenéis vida en vosotros.

54 К ойто се храни с плътта Ми и пие кръвта Ми, има вечен живот; и Аз ще го възкреся в последния ден.

El que come mi carne y bebe mi sangre tiene vida eterna, y yo lo resucitaré en el día final,

55 З ащото моята плът е истинска храна, и Моята кръв е истинско питие.

porque mi carne es verdadera comida y mi sangre es verdadera bebida.

56 К ойто се храни с Моята плът и пие Моята кръв, той пребъдва в Мене, и Аз в него.

El que come mi carne y bebe mi sangre permanece en mí y yo en él.

57 К акто живият Отец Ме е пратил, и Аз живея чрез Отца, така и онзи, който се храни с Мене, ще живее чрез Мене.

Así como me envió el Padre viviente y yo vivo por el Padre, también el que me come vivirá por mí.

58 Т оя е хлябът, който слезе от небето; онзи който се храни с тоя хляб, ще живее до века, а не както бащите ви ядоха и измряха.

Éste es el pan que descendió del cielo; no como vuestros padres, que comieron el maná y murieron; el que come este pan vivirá eternamente.

59 Т ова рече Исус в синагогата, като поучаваше в Капернаум.

Estas cosas dijo en Capernaúm, enseñando en una sinagoga. Palabras de vida eterna

60 И тъй, мнозина от учениците Му, като чуха това, рекоха; Тежко е това учение; кой може да го слуша?

Al oír esto, muchos de sus discípulos dijeron: —Dura es esta palabra; ¿quién la puede oír?

61 Н о Исус като знаеше в Себе Си, че учениците Му за туй негодуват, рече им: Това ли ви съблазнява?

Sabiendo Jesús en sí mismo que sus discípulos murmuraban de esto, les dijo: —¿Esto os escandaliza?

62 Т огава, какво ще кажете, ако видите Човешкия Син да възлиза там, гдето е бил изпърво?

¿Pues qué, si vierais al Hijo del hombre subir a donde estaba primero?

63 Д ухът е, който дава живот; плътта нищо не ползува; думите, които съм ви говорил, дух са и живот са.

El espíritu es el que da vida; la carne para nada aprovecha. Las palabras que yo os he hablado son espíritu y son vida.

64 Н о има някои от вас, които не вярват. Защото Исус отначало знаеше кои са невярващите, и кой е тоя, който щеше да Го предаде.

Pero hay algunos de vosotros que no creen —porque Jesús sabía desde el principio quiénes eran los que no creían y quién lo había de entregar—.

65 И каза: Затова ви рекох, че никой не може да дойде при Мене ако не му е дадено от Отца.

Y dijo: —Por eso os he dicho que ninguno puede venir a mí, si no le es dado del Padre.

66 П оради това мнозина от учениците Му отстъпиха, и не ходеха вече с Него.

Desde entonces muchos de sus discípulos volvieron atrás y ya no andaban con él.

67 З а туй Исус рече на дванадесетте: Да не искате и вие да си отидете?

Dijo entonces Jesús a los doce: —¿Queréis acaso iros también vosotros?

68 С имон Петър Му отговори: Господи, при кого да отидем? Ти имаш думи на вечен живот.

Le respondió Simón Pedro: —Señor, ¿a quién iremos? Tú tienes palabras de vida eterna.

69 и ние вярваме и знаем, че Ти си Светият Божий.

Y nosotros hemos creído y conocido que tú eres el Cristo, el Hijo del Dios viviente.

70 И сус им отговори: Не Аз ли избрах вас дванадесет, и един от вас е дявол?

Jesús les respondió: —¿No os he escogido yo a vosotros los doce, y uno de vosotros es diablo?

71 Т ой говореше за Юда Симонов Искариотски; защото той, един от дванадесетте, щеше да Го предаде. ГЛАВА 7

Hablaba de Judas Iscariote hijo de Simón, porque él era el que lo iba a entregar, y era uno de los doce.