1 С лед това Исус отиде на отвъдната страна на галилейското, тоест, тивериадското езеро Гръцки: Море; и навсякъде другаде в това евангелие.>.

After these things, Jesus went away to the other side of the sea of Galilee, which is also called the Sea of Tiberias.

2 И подир Него вървеше едно голямо множество; защото гледэяяя

A great multitude followed him, because they saw his signs which he did on those who were sick.

3 И Исус се изкачи на хълма, и там седеше с учениците Си.

Jesus went up into the mountain, and he sat there with his disciples.

4 А наближаваше юдейският празник пасхата.

Now the Passover, the feast of the Jews, was at hand.

5 И сус, като подигна очи и видя, че иде към Него народ, каза на Филипа: Отгде да купим хляб да ядат тия?

Jesus therefore lifting up his eyes, and seeing that a great multitude was coming to him, said to Philip, “Where are we to buy bread, that these may eat?”

6 ( А това каза за да го изпита; защото Той си знаеше какво щеше да направи).

This he said to test him, for he himself knew what he would do.

7 Ф илип му отговори: за двеста динари хляб не ще им стигне, за да вземе всеки по малко.

Philip answered him, “Two hundred denarii worth of bread is not sufficient for them, that everyone of them may receive a little.”

8 Е дин от учениците Му, Андрей, брат на Симона Петра, Му каза:

One of his disciples, Andrew, Simon Peter’s brother, said to him,

9 Т ук има едно момченце, у когото се намират пет ечемичени хляба и две риби; но какво са те за толкова хора.

“There is a boy here who has five barley loaves and two fish, but what are these among so many?”

10 И сус рече: накарайте човеците да насядат. А на това място имаше много трева; и тъй, насядаха около пет хиляди мъже на брой.

Jesus said, “Have the people sit down.” Now there was much grass in that place. So the men sat down, in number about five thousand.

11 И сус, прочее, взе хлябовете и, като благодари, раздаде ги на седналите; така и на рибите колкото искаха.

Jesus took the loaves; and having given thanks, he distributed to the disciples, and the disciples to those who were sitting down; likewise also of the fish as much as they desired.

12 И като се наситиха, каза на учениците Си: Съберете останалите къшеи, за да не се изгуби нищо.

When they were filled, he said to his disciples, “Gather up the broken pieces which are left over, that nothing be lost.”

13 И тъй, от петте ечимичени хляба събраха, и напълниха дванадесет коша с къшеи, останали на тия, които бяха яли.

So they gathered them up, and filled twelve baskets with broken pieces from the five barley loaves, which were left over by those who had eaten.

14 Т огава човеците, като видяха знамението, което Той извърши, казаха: Наистина, Тоя е пророкът, Който щеше да дойде на света.

When therefore the people saw the sign which Jesus did, they said, “This is truly the prophet who comes into the world.”

15 И тъй, Исус като разбра, че ще дойдат да Го вземат на сила, за да Го направят цар, пак се оттегли сам на хълма.

Jesus therefore, perceiving that they were about to come and take him by force, to make him king, withdrew again to the mountain by himself.

16 А когато се свечери, учениците Му слязоха на езерото,

When evening came, his disciples went down to the sea,

17 и влязоха в ладия и отиваха отвъд езерото в Капернаум. И беше се вече стъмнило а Исус не бе дошъл още при тях;

and they entered into the boat, and were going over the sea to Capernaum. It was now dark, and Jesus had not come to them.

18 и езерото се вълнуваше, понеже духаше силен вятър.

The sea was tossed by a great wind blowing.

19 И като бяха гребали около двадесет и пет или тридесет стадии, видяха Исуса, че ходи по езерото и се приближава към ладията; и уплашиха се.

When therefore they had rowed about twenty-five or thirty stadia, they saw Jesus walking on the sea, and drawing near to the boat; and they were afraid.

20 Н о той им каза: Аз съм; не бойте се!

But he said to them, “It is I. Don’t be afraid.”

21 З атова бяха готови да Го вземат в ладията; и веднага ладията се намери при сушата, към която отиваха.

They were willing therefore to receive him into the boat. Immediately the boat was at the land where they were going.

22 Н а другия ден, народът, който стоеше отвъд езерото, като бе видял, че там няма друга ладийка, освен едната, и че Исус не беше влязъл с учениците Си в ладийката, но че учениците Му бяха тръгнали сами,

On the next day, the multitude that stood on the other side of the sea saw that there was no other boat there, except the one in which his disciples had embarked, and that Jesus hadn’t entered with his disciples into the boat, but his disciples had gone away alone.

23 ( обаче други ладийки бяха дошли от Тивериада близо до мястото гдето бяха яли хляба, след като Господ бе благодарил),

However boats from Tiberias came near to the place where they ate the bread after the Lord had given thanks.

24 и тъй, народът, като видя че няма там Исуса, нито учениците Му, те сами влязоха в ладийката и дойдоха в Капернаум и търсиха Исуса.

When the multitude therefore saw that Jesus wasn’t there, nor his disciples, they themselves got into the boats, and came to Capernaum, seeking Jesus.

25 И като Го намериха отвъд езерото, рекоха Му: Учителю, кога си дошъл тука?

When they found him on the other side of the sea, they asked him, “Rabbi, when did you come here?”

26 В отговор Исус им рече: Истина, истина ви казвам, търсите Ме, не защото видяхте знамения, а защото ядохте от хлябовете и се наситихте.

Jesus answered them, “Most certainly I tell you, you seek me, not because you saw signs, but because you ate of the loaves, and were filled.

27 Р аботете, не за храна, която се разваля, а за храна която трае за вечен живот, която Човешкият Син ще ви даде; защото Отец, Бог, Него е потвърдил с печата Си.

Don’t work for the food which perishes, but for the food which remains to eternal life, which the Son of Man will give to you. For God the Father has sealed him.”

28 З атова те Му рекоха: Какво да сторим, за да вършим Божиите дела?

They said therefore to him, “What must we do, that we may work the works of God?”

29 И сус в отговор им рече: Това е Божието дело, да повярвате в Този, Когото Той е изпратил.

Jesus answered them, “This is the work of God, that you believe in him whom he has sent.”

30 Т огава Му рекоха: Че Ти какво знамение правиш, за да видим и да Те повярваме? Какво вършиш?

They said therefore to him, “What then do you do for a sign, that we may see, and believe you? What work do you do?

31 Б ащите ни са яли манната в пустинята, както е писано: +Хляб от небето им даде да ядат+.

Our fathers ate the manna in the wilderness. As it is written, ‘He gave them bread out of heaven to eat.’”

32 Н а това Исус им рече: Истина, истина ви казвам, не Моисей ви даде хляб от небето; а Отец Ми ви дава истинския хляб от небето.

Jesus therefore said to them, “Most certainly, I tell you, it wasn’t Moses who gave you the bread out of heaven, but my Father gives you the true bread out of heaven.

33 З ащото Божият хляб е хлябът, който слиза от небето и дава живот на света.

For the bread of God is that which comes down out of heaven, and gives life to the world.”

34 Т е, прочее, Му рекоха: Господи, давай ни винаги тоя хляб.

They said therefore to him, “Lord, always give us this bread.”

35 И сус им рече: Аз съм хлябът на живота; който дойде при Мене никак няма да огладнее, и който вярва в Мене никак няма да ожаднее.

Jesus said to them, “I am the bread of life. He who comes to me will not be hungry, and he who believes in me will never be thirsty.

36 Н о казвам ви, че вие Ме видяхте, и пак не вярвате.

But I told you that you have seen me, and yet you don’t believe.

37 В сичко, което Ми дава Отец, ще дойде при Мене, и който дойде при Мене никак няма да го изпъдя;

All those whom the Father gives me will come to me. He who comes to me I will in no way throw out.

38 з ащото слязох от небето не Моята воля да върша, а волята на Този, Който Ме е изпратил.

For I have come down from heaven, not to do my own will, but the will of him who sent me.

39 И ето волята на Този, Който Ме е пратил: от всичко, което Ми е дал, да не изгубя нищо, но да го възкреся в последния ден.

This is the will of my Father who sent me, that of all he has given to me I should lose nothing, but should raise him up at the last day.

40 З ащото това е волята на Отца Ми: всеки, който види Сина и повярва в Него, да има вечен живот, и Аз да го възкреся в последния ден.

This is the will of the one who sent me, that everyone who sees the Son, and believes in him, should have eternal life; and I will raise him up at the last day.”

41 Т огава юдеите роптаеха против Него, за гдето рече: Аз съм хлябът, който е слязъл от небето.

The Jews therefore murmured concerning him, because he said, “I am the bread which came down out of heaven.”

42 И казаха: Не е ли този Исус, Иосифовият син, Чиито баща и майка ние познаваме? Как казва Той сега: Аз съм слязъл от небето?

They said, “Isn’t this Jesus, the son of Joseph, whose father and mother we know? How then does he say, ‘I have come down out of heaven?’”

43 И сус в отговор им рече: Не роптайте помежду си.

Therefore Jesus answered them, “Don’t murmur among yourselves.

44 Н икой не може да дойде при Мене, ако не го привлече Отец, Който Ме е пратил и Аз ще го възкреся в последния ден.

No one can come to me unless the Father who sent me draws him, and I will raise him up in the last day.

45 П исано е в пророците: +Всички ще бъдат научени от Бога+. Всеки, който е чул от Отца, и се е научил, дохожда при Мене.

It is written in the prophets, ‘They will all be taught by God.’ Therefore everyone who hears from the Father, and has learned, comes to me.

46 Н е, че е видял някой Отца, освен Онзи, Който е от Бога. Той е видял Отца.

Not that anyone has seen the Father, except he who is from God. He has seen the Father.

47 И стина, истина ви казвам, Който вярва има вечен живот.

Most certainly, I tell you, he who believes in me has eternal life.

48 А з съм хлябът на живота.

I am the bread of life.

49 Б ащите ви ядоха манната в пустинята и все пак измряха.

Your fathers ate the manna in the wilderness, and they died.

50 Т оя е хлябът, който слиза от небето, за да яде някой от него и да не умре.

This is the bread which comes down out of heaven, that anyone may eat of it and not die.

51 А з съм живият хляб, който е слязъл от небето. Ако яде някой от този хляб, ще живее до века; да! и хлябът, който Аз ще дам, е Моята плът за живота на света.

I am the living bread which came down out of heaven. If anyone eats of this bread, he will live forever. Yes, the bread which I will give for the life of the world is my flesh.”

52 Т огава юдеите взеха да се препират помежду си, казвайки: Как може Този да ни даде да ядем от плътта Му?

The Jews therefore contended with one another, saying, “How can this man give us his flesh to eat?”

53 З атова Исус им рече: Истина, истина ви казвам, ако не ядете плътта на Човешкия Син, и не пиете кръвта Му, нямате живот в себе си.

Jesus therefore said to them, “Most certainly I tell you, unless you eat the flesh of the Son of Man and drink his blood, you don’t have life in yourselves.

54 К ойто се храни с плътта Ми и пие кръвта Ми, има вечен живот; и Аз ще го възкреся в последния ден.

He who eats my flesh and drinks my blood has eternal life, and I will raise him up at the last day.

55 З ащото моята плът е истинска храна, и Моята кръв е истинско питие.

For my flesh is food indeed, and my blood is drink indeed.

56 К ойто се храни с Моята плът и пие Моята кръв, той пребъдва в Мене, и Аз в него.

He who eats my flesh and drinks my blood lives in me, and I in him.

57 К акто живият Отец Ме е пратил, и Аз живея чрез Отца, така и онзи, който се храни с Мене, ще живее чрез Мене.

As the living Father sent me, and I live because of the Father; so he who feeds on me, he will also live because of me.

58 Т оя е хлябът, който слезе от небето; онзи който се храни с тоя хляб, ще живее до века, а не както бащите ви ядоха и измряха.

This is the bread which came down out of heaven—not as our fathers ate the manna, and died. He who eats this bread will live forever.”

59 Т ова рече Исус в синагогата, като поучаваше в Капернаум.

He said these things in the synagogue, as he taught in Capernaum.

60 И тъй, мнозина от учениците Му, като чуха това, рекоха; Тежко е това учение; кой може да го слуша?

Therefore many of his disciples, when they heard this, said, “This is a hard saying! Who can listen to it?”

61 Н о Исус като знаеше в Себе Си, че учениците Му за туй негодуват, рече им: Това ли ви съблазнява?

But Jesus knowing in himself that his disciples murmured at this, said to them, “Does this cause you to stumble?

62 Т огава, какво ще кажете, ако видите Човешкия Син да възлиза там, гдето е бил изпърво?

Then what if you would see the Son of Man ascending to where he was before?

63 Д ухът е, който дава живот; плътта нищо не ползува; думите, които съм ви говорил, дух са и живот са.

It is the spirit who gives life. The flesh profits nothing. The words that I speak to you are spirit, and are life.

64 Н о има някои от вас, които не вярват. Защото Исус отначало знаеше кои са невярващите, и кой е тоя, който щеше да Го предаде.

But there are some of you who don’t believe.” For Jesus knew from the beginning who they were who didn’t believe, and who it was who would betray him.

65 И каза: Затова ви рекох, че никой не може да дойде при Мене ако не му е дадено от Отца.

He said, “For this cause have I said to you that no one can come to me, unless it is given to him by my Father.”

66 П оради това мнозина от учениците Му отстъпиха, и не ходеха вече с Него.

At this, many of his disciples went back, and walked no more with him.

67 З а туй Исус рече на дванадесетте: Да не искате и вие да си отидете?

Jesus said therefore to the twelve, “You don’t also want to go away, do you?”

68 С имон Петър Му отговори: Господи, при кого да отидем? Ти имаш думи на вечен живот.

Simon Peter answered him, “Lord, to whom would we go? You have the words of eternal life.

69 и ние вярваме и знаем, че Ти си Светият Божий.

We have come to believe and know that you are the Christ, the Son of the living God.”

70 И сус им отговори: Не Аз ли избрах вас дванадесет, и един от вас е дявол?

Jesus answered them, “Didn’t I choose you, the twelve, and one of you is a devil?”

71 Т ой говореше за Юда Симонов Искариотски; защото той, един от дванадесетте, щеше да Го предаде. ГЛАВА 7

Now he spoke of Judas, the son of Simon Iscariot, for it was he who would betray him, being one of the twelve.