1 З ащото знаем, че ако се развали земният ни дом, телесната скиния, имаме от Бога здание на небесата, дом неръкотворен, вечен.

For we know that if the earthly house of our tent is dissolved, we have a building from God, a house not made with hands, eternal, in the heavens.

2 П онеже в тоя дом и стенем като ожидаме да се облечем с нашето небесно жилище,

For most certainly in this we groan, longing to be clothed with our habitation which is from heaven;

3 с тига само, облечени с него, да не се намерим голи.

if so be that being clothed we will not be found naked.

4 З ащото ние, които сме в тая телесна скиния, като обременени, стенем; не че желаем да се съблечем, но да се облечем още повече, за да бъде смъртното погълнато от живота.

For indeed we who are in this tent do groan, being burdened; not that we desire to be unclothed, but that we desire to be clothed, that what is mortal may be swallowed up by life.

5 А Бог е, Който ни е образувал нарочно за това, и ни е дал Духа в залог на това.

Now he who made us for this very thing is God, who also gave to us the down payment of the Spirit.

6 И тъй, понеже винаги се одързостяваме, като знаем, че, докато сме у дома в тялото, ние сме отстранени от Господа,

Therefore we are always confident and know that while we are at home in the body, we are absent from the Lord;

7 ( защото с вярване ходим, а не с виждане).

for we walk by faith, not by sight.

8

We are courageous, I say, and are willing rather to be absent from the body, and to be at home with the Lord.

9 З атова и ревностно се стараем, било у дома или отстранени, да бъдем угодни на Него.

Therefore also we make it our aim, whether at home or absent, to be well pleasing to him.

10 З ащото всички трябва да застанем открити пред Христовото съдилище, за да получи всеки според каквото е правил в тялото, било добро или зло.

For we must all be revealed before the judgment seat of Christ; that each one may receive the things in the body, according to what he has done, whether good or bad.

11 И тъй, като съзнаваме, що е страхът от Господа, убеждаваме човеците; а на Бога сме познати,

Knowing therefore the fear of the Lord, we persuade men, but we are revealed to God; and I hope that we are revealed also in your consciences.

12 С това не препоръчваме себе си изново на вас, но ви даваме причини да се хвалите с нас, за да имате що да отговорите на ония, които се хвалят с това, което е на лице, а не с това, което е в сърдцето.

For we are not commending ourselves to you again, but speak as giving you occasion of boasting on our behalf, that you may have something to answer those who boast in appearance, and not in heart.

13 З ащото, ако сме отишли до крайности, то е било за Бога; или ако сега умерено мъдруваме, то е заради вас.

For if we are beside ourselves, it is for God. Or if we are of sober mind, it is for you.

14 З ащото Христовата любов ни принуждава, като разсъждаваме така, че, понеже един е умрял за всичките, то всички са умрели;

For the love of Christ constrains us; because we judge thus, that one died for all, therefore all died.

15 и че Той умря за всички, за да не живеят вече живите за себе си, но за Този, Който за тях е умрял и възкръснал.

He died for all, that those who live should no longer live to themselves, but to him who for their sakes died and rose again.

16 З атова, отсега нататък ние не познаваме никого по плът; ако и да сме познали Христа по плът, пак сега вече така Го не познаваме.

Therefore we know no one after the flesh from now on. Even though we have known Christ after the flesh, yet now we know him so no more.

17 З а туй, ако е някой в Христа, той е ново създание; старото премина; ето, стана ново.

Therefore if anyone is in Christ, he is a new creation. The old things have passed away. Behold, all things have become new.

18 А всичко е от Бог, Който ни примири със Себе Си чрез Христа, и даде на нас да служим за примирение;

But all things are of God, who reconciled us to himself through Jesus Christ, and gave to us the ministry of reconciliation;

19 с иреч, че Бог в Христа примиряваше света със Себе Си, като не вменяваше на човеците прегрешенията им, и че повери на нас посланието на примирението.

namely, that God was in Christ reconciling the world to himself, not reckoning to them their trespasses, and having committed to us the word of reconciliation.

20 И тъй от Христова страна сме посланици, като че Бог чрез нас умолява; молим ви от Христова страна, примирете се с Бога,

We are therefore ambassadors on behalf of Christ, as though God were entreating by us: we beg you on behalf of Christ, be reconciled to God.

21 К ойто за нас направи грешен ( Гръцки: Грях ) Онзи, Който не е знаел грях, за да станем ние чрез Него праведни ( Гръцки: Правда ) пред Бога.

For him who knew no sin he made to be sin on our behalf; so that in him we might become the righteousness of God.