1 С ловото Господно дойде към мене и рече:

Yahweh’s word came to me, saying,

2 И ди та прогласи в ушите на ерусалимската дъщеря, думайки: Така казва Господ: Помня за тебе Милеенето ти, когато беше млада, Любовта ти, когато беше невеста, Как Ме следваше в пустинята, В непосята земя.

“Go, and proclaim in the ears of Jerusalem, saying, ‘Yahweh says, “I remember for you the kindness of your youth, the love of your weddings; how you went after me in the wilderness, in a land that was not sown.

3 И зраил беше свет Господу, Първак на рожбите Му; Всички, които го пояждаха, се счетоха за виновни; Зло ги постигаше, казва Господ.

Israel was holiness to Yahweh, the first fruits of his increase. All who devour him shall be held guilty. Evil shall come on them,”’ says Yahweh.”

4 Ч уйте словото Господно, доме Яковов, И всички родове на Израилевия дом:

Hear Yahweh’s word, O house of Jacob, and all the families of the house of Israel!

5 Т ака казва Господ: Каква неправда намериха в Мене бащите ви, Та се отдалечиха от Мене, И ходиха след суетата, и станаха суетни?

Yahweh says, “What unrighteousness have your fathers found in me, that they have gone far from me, and have walked after worthless vanity, and have become worthless?

6 Н ито рекоха: Где е Господ, Който ни изведе из Египетската земя, Който ни води през пустинята, През страна пуста и пълна с пропасти, През страна, по която не минаваше човек, И гдето човек не живееше?

They didn’t say, ‘Where is Yahweh who brought us up out of the land of Egypt, who led us through the wilderness, through a land of deserts and of pits, through a land of drought and of the shadow of death, through a land that no one passed through, and where no man lived?’

7 И въведох ви в плодородна страна, За да ядете плодовете й и благата й; Но като влязохте осквернихте земята Ми, И направихте мерзост наследството Ми.

I brought you into a plentiful land, to eat its fruit and its goodness; but when you entered, you defiled my land, and made my heritage an abomination.

8 С вещениците не рекоха: Где е Господ? Законоведците не Ме познаха; Също и управниците станаха престъпници против мене, И пророците пророкуваха чрез Ваала, И ходиха след безполезните идоли.

The priests didn’t say, ‘Where is Yahweh?’ and those who handle the law didn’t know me. The rulers also transgressed against me, and the prophets prophesied by Baal, and followed things that do not profit.

9 З атова, Аз още ще се съдя с вас, казва Господ, И с внуците ви ще се съдя.

“Therefore I will yet contend with you,” says Yahweh, “and I will contend with your children’s children.

10 З ащото, минете в китимските острови та вижте, Пратете в Кидар, та разгледайте внимателно, И вижте, ставало ли е такова нещо, -

For pass over to the islands of Kittim, and see; and send to Kedar, and consider diligently; and see if there has been such a thing.

11 Р азменил ли е някой народ боговете си, при все че не са богове? Моите люде, обаче, са разменили Славата си срещу онова, което не ползува.

Has a nation changed its gods, which really are no gods? But my people have changed their glory for that which does not profit.

12 У жасете се, небеса, поради това, Настръхнете, смутете се премного, казва Господ.

“Be astonished, you heavens, at this, and be horribly afraid. Be very desolate,” says Yahweh.

13 З ащото две злини сториха Моите люде: Оставиха Мене, извора на живите води, И си изсякоха щерни, разпукнати щерни, Които не могат да държат вода.

“For my people have committed two evils: they have forsaken me, the spring of living waters, and cut them out cisterns, broken cisterns, that can hold no water.

14 И зраил слуга ли е? домороден роб ли е? Тогава защо стана пленник?

Is Israel a slave? Is he a born into slavery? Why has he become a captive?

15 М лади лъвове рикаха против него и реваха, И запустиха земята му; Градовете му са изпогорени и обезлюдени.

The young lions have roared at him, and yelled. They have made his land waste. His cities are burned up, without inhabitant.

16 О ще и жителите на Мемфис и на Тафнес Строшиха темето на главата ти.

The children also of Memphis and Tahpanhes have broken the crown of your head.

17 Н е докара ли ти това сам на себе си, Като си оставил Господа своя Бог, Когато те водеше в пътя?

“Haven’t you brought this on yourself, in that you have forsaken Yahweh your God, when he led you by the way?

18 И сега, защо ти е пътят за Египет? Да пиеш водата на Нил+ ли? Или защо ти е пътят на Асирия? Да пиеш водата на Ефрат

Now what do you gain by going to Egypt, to drink the waters of the Shihor? Or why do you to go on the way to Assyria, to drink the waters of the River?

19 Т воето нечестие ще те накаже, И твоите престъпления ще те изобличат; Познай, прочее, и виж, че е зло и горчиво нещо Гдето си оставил Господа своя Бог, И гдето нямаш страх от Мене, Казва Господ, Иеова на Силите.

“Your own wickedness will correct you, and your backsliding will rebuke you. Know therefore and see that it is an evil and bitter thing, that you have forsaken Yahweh your God, and that my fear is not in you,” says the Lord, Yahweh of Armies.

20 П онеже отдавна съм строшил хомота ти И съм разкъсал връзките ти; И ти рече: Няма вече да бъда престъпница; А между това, на всеки висок хълм И под всяко зелено дърво Си лягала като блудница.

“For long ago I broke off your yoke, and burst your bonds. You said, ‘I will not serve;’ for on every high hill and under every green tree you bowed yourself, playing the prostitute.

21 А пък Аз те бях насадил лоза отбрана, Семе съвсем чисто; Тогава ти как си се променила в изродени пръчки на чужда за Мене лоза?

Yet I had planted you a noble vine, a pure and faithful seed. How then have you turned into the degenerate branches of a foreign vine to me?

22 З атова, ако и да се умиеш с луга И да употребиш много сапун, Пак твоето беззаконие си остава петно пред Мене, Казва Господ Иеова.

For though you wash yourself with lye, and use much soap, yet your iniquity is marked before me,” says the Lord Yahweh.

23 К ак можеш да речеш: Не съм се осквернила, Не съм ходила след ваалимите? Виж пътя си в долината, Познай що си сторила, Подобно на камила, която бърже тича насам натам из пътищата,

“How can you say, ‘I am not defiled. I have not gone after the Baals’? See your way in the valley. Know what you have done. You are a swift dromedary traversing her ways;

24 П одобно на дива ослица, свикнала с пустинята, Която в страстта на душата си смърка въздуха; В устрема й кой може да я отвърне? Ония, които я търсят, няма да си дават труд за нея, - В месеца й ще я намерят.

a wild donkey used to the wilderness, that sniffs the wind in her craving. When she is in heat, who can turn her away? All those who seek her will not weary themselves. In her month, they will find her.

25 В ъздържай ногата си, за да не ходиш боса, И гърлото си, за да не съхне от жажда; Но ти си рекла: Напразно! не; Защото залюбих чужденци, И след тях ще ида.

“Keep your feet from being bare, and your throat from thirst. But you said, ‘It is in vain. No, for I have loved strangers, and I will go after them.’

26 К акто се посрамя крадец, когато е открит, Така ще се посрами Израилевият дом - Те, царете им, първенците им, Свещениците им, и пророците им, -

As the thief is ashamed when he is found, so is the house of Israel ashamed; they, their kings, their princes, and their priests, and their prophets;

27 К оито думат на дървото: Ти си мой отец, И на камъка: Ти си ме родил; Защото обърнаха към Мене гърба си, а не лицето си; Но пак във време на бедствието си ще рекат: Стани та ни избави.

who tell wood, ‘You are my father;’ and a stone, ‘You have given birth to me:’ for they have turned their back to me, and not their face; but in the time of their trouble they will say, ‘Arise, and save us.’

28 Н о где са твоите богове, които си си направил? Те нека станат, ако могат да те избавят Във време на бедствието ти; Защото колкото са градовете ти Толкова са и боговете ти, Юдо.

“But where are your gods that you have made for yourselves? Let them arise, if they can save you in the time of your trouble: for you have as many gods as you have towns, O Judah.

29 З ащо би искали да се препирате с мене? Вие всички сте отстъпници от Мене, казва Господ.

“Why will you contend with me? You all have transgressed against me,” says Yahweh.

30 Н апразно поразих чадата ви; Те не приеха да се поправят; Собственият ви нож пояде пророците ви Като лъв-изтребител.

“I have struck your children in vain. They received no correction. Your own sword has devoured your prophets, like a destroying lion.

31 О , човеци на тоя род, вижте словото на Господа, Който казва: Бил ли съм Аз пустиня за Израиля, Или земя на мрачна тъмнина? Защо тогава казват людете Ми: Ние сме скъсали връзките си, Не щем да дойдем вече при Тебе?

Generation, consider Yahweh’s word. Have I been a wilderness to Israel? Or a land of thick darkness? Why do my people say, ‘We have broken loose. We will come to you no more?’

32 М оже ли момата да забрави накита си, Или невестата украшенията си? Но людете Ми забравяха Мене през безбройни дни.

“Can a virgin forget her ornaments, or a bride her attire? Yet my people have forgotten me for days without number.

33 К ак украсяваш пътя си, за да търсиш любов! Така щото си научила и лошите жени на твоите пътища!

How well you prepare your way to seek love! Therefore you have even taught the wicked women your ways.

34 Т оже и по полите ти се намери кръвта На души - невинни сиромаси; Не намери кървите с разкопаване, но по всички тия поли.

Also the blood of the souls of the innocent poor is found in your skirts. You did not find them breaking in; but it is because of all these things.

35 А при все това ти казваш: Невинна съм, За туй гневът Му непременно ще се отвърне от мене. Ето, Аз ще се съдя с тебе За гдето казваш: Не съм съгрешила.

“Yet you said, ‘I am innocent. Surely his anger has turned away from me.’ “Behold, I will judge you, because you say, ‘I have not sinned.’

36 З ащо се луташ толкоз много за да промениш пътя си? Ще се посрамиш и от Египет Както се посрами от Асирия.

Why do you go about so much to change your ways? You will be ashamed of Egypt also, as you were ashamed of Assyria.

37 Щ е излезеш и от там С ръцете си на главата си; Защото Господ отхвърли ония, на които уповаваш, И ти няма да успееш в тях.

You will also leave that place with your hands on your head; for Yahweh has rejected those in whom you trust, and you won’t prosper with them.