1 Н аистина има рудница за сребро, И място, гдето злато се плави.

“Surely there is a mine for silver, and a place for gold which they refine.

2 Ж елязото се взема из земята, И медта се лее от камъка.

Iron is taken out of the earth, and copper is smelted out of the ore.

3 Ч овекът туря край на тъмнината, И издирва до най-далечните места, Камъните в тъмнината и в мрачната сянка.

Man sets an end to darkness, and searches out, to the furthest bound, the stones of obscurity and of thick darkness.

4 Д алеч то човешко жилище, гдето нозе не стъпват, Той си отваря рудница; Окачени далеч от човеците рудничарите се люлеят.

He breaks open a shaft away from where people live. They are forgotten by the foot. They hang far from men, they swing back and forth.

5 К олкото за земята, от нея произлиза хлябът? И под нея се разравя като че ли с огън.

As for the earth, out of it comes bread; Underneath it is turned up as it were by fire.

6 К амъните и са място на сапфир, И златна пръст има в нея.

Sapphires come from its rocks. It has dust of gold.

7 Х ищна птица не знае тоя път И окото на сокол не го е видяло.

That path no bird of prey knows, neither has the falcon’s eye seen it.

8 Г орделивите зверове не са стъпвали по него; Лъв не е заминавал през него.

The proud animals have not trodden it, nor has the fierce lion passed by there.

9 Ч овекът простира ръката си върху канарите, Превръща планините из корен.

He puts his hand on the flinty rock, and he overturns the mountains by the roots.

10 Р азсича проломи между скалите; И окото му открива всичко що е скъпоценно

He cuts out channels among the rocks. His eye sees every precious thing.

11 И ограничава капането на водите; И скритото изважда на бял свят.

He binds the streams that they don’t trickle. The thing that is hidden he brings out to light.

12 Н о мъдростта, где ще се намери? И где е мястото на разума?

“But where shall wisdom be found? Where is the place of understanding?

13 Ч овекът не познава цената й; И тя не се намира в земята на живите,

Man doesn’t know its price; Neither is it found in the land of the living.

14 Б ездната казва: Не е у мене. И морето казва:Не е у мене.

The deep says, ‘It isn’t in me.’ The sea says, ‘It isn’t with me.’

15 Н е може да се придобие със злато; И сребро не може да се претегли в замяна с нея.

It can’t be gotten for gold, neither shall silver be weighed for its price.

16 Н е може да се оцени с офирско злато, Със скъпоценен оникс и сапфир.

It can’t be valued with the gold of Ophir, with the precious onyx, or the sapphire.

17 З лато и кристал не могат се сравни с нея, Нито може да се размени с вещи от на-чисто злато.

Gold and glass can’t equal it, neither shall it be exchanged for jewels of fine gold.

18 Н е ще се спомене корал или кристал за покупката й. Защото цената на мъдростта е по-висока от скъпоценните камъни.

No mention shall be made of coral or of crystal. Yes, the price of wisdom is above rubies.

19 Т опаз етиопски не ще се сравни с нея; Не ще се оцени тя с чисто злато.

The topaz of Ethiopia shall not equal it, Neither shall it be valued with pure gold.

20 О т, где прочее, дохожда мъдростта? И где е мястото на разума?-

Where then does wisdom come from? Where is the place of understanding?

21 П онеже е скрита от очите на всичките живи, И утаена от въздушните птици.

Seeing it is hidden from the eyes of all living, and kept close from the birds of the sky.

22 Г ибелта и смъртта казват: С ушите си чухме слух за нея.

Destruction and Death say, ‘We have heard a rumor of it with our ears.’

23 Б ог разбира пътя й, И Той знае мястото й;

“God understands its way, and he knows its place.

24 П онеже Той гледа до земните краища, И вижда под цялото небе,

For he looks to the ends of the earth, and sees under the whole sky.

25 З а да претегля тежината на ветровете, И да измерва водите с мярка.

He establishes the force of the wind. Yes, he measures out the waters by measure.

26 К огато направи закон за дъжда, И път за светкавицата на гръма,

When he made a decree for the rain, and a way for the lightning of the thunder;

27 Т огава Той я видя и изяви; Утвърди я, да! И я изследва;

then he saw it, and declared it. He established it, yes, and searched it out.

28 И каза на човека: Ето, Страх от Господа, туй е мъдрост, И отдалечаване от злото, това е разум.

To man he said, ‘Behold, the fear of the Lord, that is wisdom. To depart from evil is understanding.’”