1 Н аистина има рудница за сребро, И място, гдето злато се плави.

Cu siguranţă, argintul are o mină din care este scos, iar aurul are un loc unde este curăţit.

2 Ж елязото се взема из земята, И медта се лее от камъка.

Fierul este luat din pământ şi arama este scoasă din minereu.

3 Ч овекът туря край на тъмнината, И издирва до най-далечните места, Камъните в тъмнината и в мрачната сянка.

Omul pune capăt întunericului şi caută până în locurile cele mai adânci după minereurile ascunse în cel mai negru întuneric.

4 Д алеч то човешко жилище, гдето нозе не стъпват, Той си отваря рудница; Окачени далеч от човеците рудничарите се люлеят.

El sapă un puţ departe de locuinţa oamenilor, în locuri necălcate de piciorul omului; el stă atârnat şi se clatină, departe de oameni.

5 К олкото за земята, от нея произлиза хлябът? И под нея се разравя като че ли с огън.

Pământul din care vine hrana este răscolit pe dedesubt ca de foc.

6 К амъните и са място на сапфир, И златна пръст има в нея.

Safirul iese din pietrele lui şi colbul lui are pulbere de aur.

7 Х ищна птица не знае тоя път И окото на сокол не го е видяло.

Nici o pasăre de pradă nu ştie acea cărare ascunsă, nici ochiul şoimului n-a văzut-o.

8 Г орделивите зверове не са стъпвали по него; Лъв не е заминавал през него.

Nici fiarele cele mai mândre n-au călcat pe ea, leul n-a trecut niciodată pe acolo.

9 Ч овекът простира ръката си върху канарите, Превръща планините из корен.

Omul pune mâna pe stânca de cremene şi răstoarnă munţii din rădăcini.

10 Р азсича проломи между скалите; И окото му открива всичко що е скъпоценно

El sapă şanţuri în stâncă şi ochii lui îi văd toate bogăţiile.

11 И ограничава капането на водите; И скритото изважда на бял свят.

El caută izvoarele râurilor şi aduce la lumină lucruri ascunse.

12 Н о мъдростта, где ще се намери? И где е мястото на разума?

Dar unde poate fi găsită înţelepciunea? Unde locuieşte priceperea?

13 Ч овекът не познава цената й; И тя не се намира в земята на живите,

Omul nu-i cunoaşte locuinţa; ea nu poate fi găsită pe pământul celor vii.

14 Б ездната казва: Не е у мене. И морето казва:Не е у мене.

Adâncul zice: «Nu este în mine!», iar marea zice: «Nu este la mine!»

15 Н е може да се придобие със злато; И сребро не може да се претегли в замяна с нея.

Ea nu se dă în schimbul aurului ales, nici preţul ei nu poate fi cântărit în argint.

16 Н е може да се оцени с офирско злато, Със скъпоценен оникс и сапфир.

Ea nu poate fi cumpărată cu aur de Ofir şi nici cu onix preţios sau cu safir.

17 З лато и кристал не могат се сравни с нея, Нито може да се размени с вещи от на-чисто злато.

Nici aurul, nici diamantul nu se pot compara cu ea, nici nu poate fi schimbată pe bijuterii de aur.

18 Н е ще се спомене корал или кристал за покупката й. Защото цената на мъдростта е по-висока от скъпоценните камъни.

Coralul şi cristalul nu merită a fi amintite; preţul înţelepciunii este dincolo de al mărgăritarelor.

19 Т опаз етиопски не ще се сравни с нея; Не ще се оцени тя с чисто злато.

Topazul de Cuş nu se poate compara cu ea, ea nu poate fi cumpărată cu aur curat.

20 О т, где прочее, дохожда мъдростта? И где е мястото на разума?-

De unde vine atunci înţelepciunea? Unde locuieşte priceperea?

21 П онеже е скрита от очите на всичките живи, И утаена от въздушните птици.

Ea este ascunsă de ochii tuturor celor vii, ascunsă chiar şi de păsările cerului.

22 Г ибелта и смъртта казват: С ушите си чухме слух за нея.

Locul Nimicirii şi Moartea zic: «Am auzit doar vorbindu-se despre ea.»

23 Б ог разбира пътя й, И Той знае мястото й;

Dumnezeu cunoaşte calea spre ea şi doar El ştie unde locuieşte,

24 П онеже Той гледа до земните краища, И вижда под цялото небе,

pentru că El se uită până la marginile pământului, vede tot ce se întâmplă sub ceruri.

25 З а да претегля тежината на ветровете, И да измерва водите с мярка.

Când i-a dat vântului puterea şi a hotărât mărimea apelor,

26 К огато направи закон за дъжда, И път за светкавицата на гръма,

când a dat o lege pentru ploaie şi o cărare pentru trăsnet,

27 Т огава Той я видя и изяви; Утвърди я, да! И я изследва;

atunci s-a uitat la înţelepciune şi a lăudat-o; a aşezat-o şi a încercat-o.

28 И каза на човека: Ето, Страх от Господа, туй е мъдрост, И отдалечаване от злото, това е разум.

Apoi i-a zis omului: «Frica de Domnul – acesta este înţelepciune şi depărtarea de rău este pricepere.»“