1 ( По слав. 141). Давидово поучение. Молитва когато беше в пещерата+. С гласа си викам към Господа; С гласа си към Господа се моля.

Cu glasul meu eu strig către Domnul, cu glasul meu eu caut îndurare la Domnul.

2 И зливам пред Него оплакването си, Скръбта си изповядвам пред Него.

Îmi vărs plângerea înaintea Lui, îmi povestesc necazul înaintea Lui.

3 К огато духът ми изнемогваше в мене, тогава Ти знаеше пътя ми. Примка скриха за мене на пътя, по който ходят.

Când duhul îmi este mâhnit, Tu-mi cunoşti cărarea. Pe calea pe care merg, ei mi-au ascuns curse.

4 П огледни надясно ми и виж, че никой не иска да знае за мене; Избавление няма вече за мене; никой не се грижи за живота ми.

Priveşte la dreapta mea şi ia aminte; nimeni nu mă mai cunoaşte! Am rămas fără adăpost; nimănui nu-i pasă de viaţa mea!

5 К ъм Тебе, Господи, извиках; Рекох: Ти си мое прибежище, Дял мой в земята на живите.

Te chem, Doamne, zicând: „Tu eşti adăpostul meu, moştenirea mea pe pământul celor vii!“

6 В нимавай на вика ми, защото съм много унижен; Избави ме от гонителите ми, защото са по-силни от мене.

Ascultă-mi strigătul, căci sunt foarte nenorocit! Izbăveşte-mă de prigonitorii mei, căci sunt mai tari decât mine!

7 И зведи из тъмница душата ми, за да слави името Ти; Праведните ще се съберат около мене, Защото ще постъпваш щедро към мене.

Scoate-mă din temniţă, ca să laud Numele Tău! Cei drepţi se vor aduna împrejurul meu când îmi vei face bine.