1 М ъдрият син слуша бащината си поука, А присмивателят не внимава на изобличение.

Un fiu înţelept acceptă disciplinarea tatălui său, dar cel batjocoritor nu ascultă mustrarea.

2 О т плодовете на устата си човек ще се храни с добрини, А душата на коварните ще яде насилство.

Prin rodul gurii te bucuri de bunătăţi, dar dorinţa celor necredincioşi este violenţa.

3 К ойто пази устата си, опазва душата си, А който отваря широко устните си ще погине.

Cine îşi păzeşte gura îşi păzeşte viaţa, dar cine se pripeşte în vorbire se ruinează.

4 Д ушата на ленивия желае и няма, А душата на трудолюбивите ще се насити.

Leneşul doreşte mult şi nu are nimic, dar dorinţa celor harnici este satisfăcută.

5 П раведният мрази лъжата, А нечестивият постъпва подло и срамно.

Cel drept urăşte ceea ce este fals, dar cel rău îşi aduce dezonoare şi ruşine.

6 П равдата пази ходещия непорочно, А нечестието съсипва грешния.

Dreptatea îl protejează pe cel integru, dar răutatea îl doboară pe cel păcătos.

7 Е дин се преструва на богат, а няма нищо; Друг се преструва на сиромах, но има много имот.

Unul pretinde că este bogat şi n-are nimic; altul pretinde că este sărac şi are mari bogăţii.

8 Б огатството на човека служи за откуп на живота му; А сиромахът не внимава на заплашвания.

Bogăţia omului îi poate răscumpăra viaţa, dar săracul nu ascultă ameninţarea.

9 В иделото на праведните е весело, А светилникът на нечестивите ще изгасне.

Lumina celor drepţi străluceşte veselă, dar candela celor răi se stinge.

10 О т гордостта произхожда само препиране, А мъдростта е с ония, които приемат съвети.

Mândria dă naştere doar la certuri, dar înţelepciunea se găseşte la cei ce primesc sfaturile.

11 Б огатството придобито чрез измама ще намалее, А който събира с ръката си ще го умножи.

Bogăţia câştigată fără trudă va scădea, dar cel ce strânge prin muncă se va îmbogăţi.

12 О тлагано ожидане изнемощява сърцето, А постигнатото желание е дърво на живот.

O speranţă amânată îmbolnăveşte inima, dar o dorinţă împlinită este un pom de viaţă.

13 К ойто презира словото, сам на себе си вреди, А който почита заповедта има отплата.

Cine dispreţuieşte învăţătura va suferi pedeapsa, dar cine se teme de poruncă va fi răsplătit.

14 П оуката на мъдрия е извор на живот. За да отбягва човек примките на смъртта.

Învăţătura înţeleptului este un izvor de viaţă, îndepărtând pe om de la cursele morţii.

15 З дравият разум дава благодат, А пътят на коварните е неравен.

O minte sănătoasă câştigă bunăvoinţă, dar calea celor necredincioşi duce la ruină.

16 В секи благоразумен човек работи със знание, А безумният разсява глупост,

Orice om prudent lucrează cu cunoştinţă, dar cel prost îşi dă la iveală prostia.

17 Л ошият пратеник изпада в зло, А верният посланик дава здраве.

Un mesager rău cade în nenorocire, dar un sol credincios aduce vindecare.

18 С иромашия и срам ще постигнат този, който отхвърля поука, А който внимава на изобличение ще бъде почитан.

Cine ignoră mustrarea merge spre sărăcie şi ruşine, dar cine ia seama la corectare va fi respectat.

19 И зпълнено желание услажда душата, А на безумните е омразно да се отклоняват от злото.

O dorinţă împlinită este dulce sufletului, dar pentru cei proşti este o urâciune să se depărteze de rău.

20 Х оди с мъдрите, и ще станеш мъдър, А другарят на безумните ще пострада зле.

Cine umblă cu înţelepţii va deveni înţelept, dar cine se asociază cu proştii va avea de suferit.

21 З лото преследва грешните, А на праведните ще се въздаде добро.

Nenorocirea îi urmăreşte pe cei păcătoşi, dar cei drepţi sunt răsplătiţi cu fericire.

22 Д обрият оставя наследство на внуците си, А богатството на грешния се запазва за праведния,

Omul bun lasă moştenire nepoţilor săi, dar bogăţiile păcătosului sunt păstrate pentru cel drept.

23 З емеделието на сиромасите доставя много храна, Но някои погиват от липса на разсъдък.

Ogorul omului sărac produce hrană din belşug, dar aceasta este distrusă datorită nedreptăţii.

24 К ойто щади тоягата си, мрази сина си, А който го обича наказва го на време.

Cine cruţă nuiaua îşi urăşte fiul, dar cine-l iubeşte are grijă să-l disciplineze.

25 П раведният яде до насищане на душата си, А коремът на нечестивите не ще се задоволи.

Cel drept mănâncă până se satură, dar stomacul celor răi va duce lipsă.