1 ( По слав. 21). За първия певец по “Кошутата на зората”. Давидов псалом. Боже мой, Боже мой, защо си ме оставил? Защо стоиш далеч и не ми помагаш, Нито внимаваш на думите на охкането ми?

Dumnezeul meu, Dumnezeul meu, de ce m-ai părăsit? Eşti atât de departe de izbăvirea mea şi de cuvintele strigătului meu!

2 Б оже мой, викам денем, но не отговаряш, И нощем, но нямам отдих.

Dumnezeul meu, strig ziua, dar nu-mi răspunzi, strig noaptea, dar nu găsesc odihnă.

3 Н о Ти си Светият, Който си възцарен между Израилевите хваления.

Dar Tu eşti sfânt, eşti întronat în mijlocul laudelor lui Israel.

4 Н а тебе уповаваха бащите ни Уповаваха, и Ти ги избави,

În Tine au nădăjduit strămoşii noştri; ei au nădăjduit, iar Tu i-ai izbăvit;

5 К ъм Тебе извикаха, и бяха избавени; На Тебе уповаваха, и не се посрамиха.

au strigat către Tine şi au fost scăpaţi; au nădăjduit în Tine şi nu au fost daţi de ruşine.

6 А аз съм червей, а не човек, Укоряван от човеците, и презрян от людете.

Dar eu sunt vierme, nu om; am ajuns de râsul oamenilor şi dispreţuit de popor.

7 В сички, които ме гледат, ругаят ме, Отварят устните си, кимват с глава и казват:

Cei ce mă văd îşi bat joc de mine, rânjesc şi clatină din cap.

8 Т ой упова на Господа: нека го избави; Нека го избави понеже има благоволение в него.

„S-a încrezut în Domnul! Să-l scape El! Să-l izbăvească, căci doar Îşi găseşte plăcerea în el!“

9 Н о Ти си, Който си ме извадил из утробата; Ти си ме научил да уповавам като бях на майчините си гърди,

Şi totuşi Tu m-ai scos din pântecele mamei mele şi mi-ai dat ocrotire la pieptul ei.

10 Н а Тебе бях оставен от рождението си; От утробата на майка ми Ти си мой Бог.

Sub privirea Ta am fost scos din pântece; încă din pântecele maicii mele, Tu eşti Dumnezeul meu.

11 Д а се не отдалечиш от мене; защото скръбта е близо, Понеже няма помощник.

Nu Te îndepărta de mine, căci necazul este aproape şi nu am nici un ajutor!

12 М ного юнци ме обиколиха; Силни васански бикове ме окръжиха.

Mă încercuiesc mulţi tauri, nişte tauri puternici din Başan mă înconjoară.

13 О твориха срещу мене устата си, Като лъв, който граби и реве.

Îşi deschid gura împotriva mea ca leul care sfâşie şi răcneşte.

14 Р азлях се като вода, И разглобиха се всичките ми кости; Сърцето ми стана като восък, Разтопява се всред вътрешностите ми.

Sunt turnat ca apa şi toate oasele mi se despart. Ca ceara mi se topeşte inima înăuntrul meu.

15 С илата ми изсъхна като черепка, И езикът ми прилепна за челюстите ми; И Ти си ме свел в пръстта на смъртта.

Mi se usucă puterea ca lutul, iar limba mi se lipeşte de cerul gurii: m-ai adus în ţărâna morţii.

16 З ащото кучета ме обиколиха; Тълпа от злодейци ме окръжи; Прободоха ръцете ми и нозете ми.

Mă încercuiesc nişte câini, o ceată de nelegiuiţi mă învăluieşte; mi-au străpuns mâinile şi picioarele.

17 М ога да преброя всичките си кости, Хората се взират в мене и ме гледат.

Toate oasele aş putea să mi le număr. Ei se uită, mă privesc;

18 Р азделиха си дрехите ми, И за облеклото ми хвърлиха жребие.

şi-au împărţit veşmintele mele între ei şi au tras la sorţi pentru cămaşa mea.

19 Н о Ти, Господи, да се не отдалечиш; Ти, сило моя, побързай да ми помогнеш.

Dar Tu, Doamne, nu Te îndepărta! Tăria mea, grăbeşte de-mi ajută!

20 И збави от меча душата ми, Живота ми от силата на кучето.

Scapă-mi sufletul de sabie, şi viaţa din ghearele câinilor!

21 И збави ме от устата на лъва И от роговете не дивите волове. Ти си ме послушал!

Izbăveşte-mă din gura leului! Eliberează-mă din coarnele bivolului sălbatic!

22 Щ е възвестявам името Ти на братята си; Всред събранието ще Те хваля.

Voi vesti Numele Tău fraţilor mei; te voi lăuda în mijlocul adunării!

23 В ие, които се боите от Господа, хвалете Го; Цяло Яковово потомство славете Го; И бойте Му се, всички вие от Израилевото потомство.

Cei ce vă temeţi de Domnul, lăudaţi-L! Voi, toţi urmaşii lui Iacov, slăviţi-L! Temeţi-vă de El, voi, toţi urmaşii lui Israel!

24 З ащото не е презрял и не се е отвърнал от скръбта на оскърбения, Нито е скрил лицето Си от него; Но послуша, когато извика той към Него.

Căci El nu dispreţuieşte, nici nu nesocoteşte necazul sărmanului; nu-Şi ascunde faţa de acesta, ci-l ascultă când strigă către El după ajutor.

25 О т Тебе е гдето принасям хваление в голямото събрание: Ще изпълня обреците си пред ония, които Му се боят.

Tu eşti pricina laudelor mele în adunarea cea mare! Îmi voi împlini jurămintele înaintea celor ce se tem de Tine!

26 С мирените ще ядат и ще се наситят; Ще хвалят Господа ония, които Го търсят; Сърцето ви нека живее вечно.

Cei săraci vor mânca şi se vor sătura; cei ce Îl caută pe Domnul Îl vor lăuda. Veşnic să vă trăiască sufletul!

27 Щ е си спомнят и ще се обърнат към Господа Всичките земни краища, И ще се покланят пред Тебе Всичките племена на народите;

Toate marginile pământului îşi vor aminti şi se vor întoarce la Domnul. Toate familiile neamurilor se vor închina înaintea Lui,

28 З ащото царството е на Господа, И То владее над народите.

căci a Domnului este domnia şi El stăpâneşte peste neamuri!

29 Щ е ядат и ще се поклонят всичките богати на земята; Пред Него ще се преклонят всички, които слизат в пръстта; А онзи, който не може да запази живота си,

Toţi cei prosperi de pe pământ vor mânca şi I se vor închina; înaintea Lui vor îngenunchea toţi cei ce se coboară în ţărână, cei ce nu pot să-şi păstreze viaţa.

30 Н еговото потомство ще Му слугува; Ще се приказва за Господа на идното поколение.

Urmaşii Îi vor sluji şi se va povesti istorisi generaţiei următoare despre Stăpânul.

31 Щ е дойдат и ще известят правдата Му На люде, които ще се родят, казвайки, че Той е сторил това.

Ei vor veni şi vor vesti dreptatea Lui, iar poporului care se va naşte îi vor vesti lucrarea Lui.