1 ( По слав. 21). За първия певец по “Кошутата на зората”. Давидов псалом. Боже мой, Боже мой, защо си ме оставил? Защо стоиш далеч и не ми помагаш, Нито внимаваш на думите на охкането ми?

Dios mío, Dios mío, ¿por qué me has abandonado ? ¿ Por qué estás tan lejos de mi salvación y de las palabras de mi clamor ?

2 Б оже мой, викам денем, но не отговаряш, И нощем, но нямам отдих.

Dios mío, de día clamo y no respondes; y de noche, pero no hay para mí reposo.

3 Н о Ти си Светият, Който си възцарен между Израилевите хваления.

Sin embargo, tú eres santo, que habitas entre las alabanzas de Israel.

4 Н а тебе уповаваха бащите ни Уповаваха, и Ти ги избави,

En ti confiaron nuestros padres; confiaron, y tú los libraste.

5 К ъм Тебе извикаха, и бяха избавени; На Тебе уповаваха, и не се посрамиха.

A ti clamaron, y fueron librados; en ti confiaron, y no fueron decepcionados.

6 А аз съм червей, а не човек, Укоряван от човеците, и презрян от людете.

Pero yo soy gusano, y no hombre; oprobio de los hombres, y despreciado del pueblo.

7 В сички, които ме гледат, ругаят ме, Отварят устните си, кимват с глава и казват:

Todos los que me ven, de mí se burlan; hacen muecas con los labios, menean la cabeza, diciendo:

8 Т ой упова на Господа: нека го избави; Нека го избави понеже има благоволение в него.

Que se encomiende al Señor; que El lo libre, que El lo rescate, puesto que en El se deleita.

9 Н о Ти си, Който си ме извадил из утробата; Ти си ме научил да уповавам като бях на майчините си гърди,

Porque tú me sacaste del seno materno; me hiciste confiar desde los pechos de mi madre.

10 Н а Тебе бях оставен от рождението си; От утробата на майка ми Ти си мой Бог.

A ti fui entregado desde mi nacimiento; desde el vientre de mi madre tú eres mi Dios.

11 Д а се не отдалечиш от мене; защото скръбта е близо, Понеже няма помощник.

No estés lejos de mí, porque la angustia está cerca, pues no hay quien ayude.

12 М ного юнци ме обиколиха; Силни васански бикове ме окръжиха.

Muchos toros me han rodeado; toros fuertes de Basán me han cercado.

13 О твориха срещу мене устата си, Като лъв, който граби и реве.

Avidos abren su boca contra mí, como león rapaz y rugiente.

14 Р азлях се като вода, И разглобиха се всичките ми кости; Сърцето ми стана като восък, Разтопява се всред вътрешностите ми.

Soy derramado como agua, y todos mis huesos están descoyuntados; mi corazón es como cera; se derrite en medio de mis entrañas.

15 С илата ми изсъхна като черепка, И езикът ми прилепна за челюстите ми; И Ти си ме свел в пръстта на смъртта.

Como un tiesto se ha secado mi vigor, y la lengua se me pega al paladar, y me has puesto en el polvo de la muerte.

16 З ащото кучета ме обиколиха; Тълпа от злодейци ме окръжи; Прободоха ръцете ми и нозете ми.

Porque perros me han rodeado; me ha cercado cuadrilla de malhechores; me horadaron las manos y los pies.

17 М ога да преброя всичките си кости, Хората се взират в мене и ме гледат.

Puedo contar todos mis huesos. Ellos me miran, me observan;

18 Р азделиха си дрехите ми, И за облеклото ми хвърлиха жребие.

reparten mis vestidos entre sí, y sobre mi ropa echan suertes.

19 Н о Ти, Господи, да се не отдалечиш; Ти, сило моя, побързай да ми помогнеш.

Pero tú, oh Señor, no estés lejos; fuerza mía, apresúrate a socorrerme.

20 И збави от меча душата ми, Живота ми от силата на кучето.

Libra mi alma de la espada, mi única vida de las garras del perro.

21 И збави ме от устата на лъва И от роговете не дивите волове. Ти си ме послушал!

Sálvame de la boca del león y de los cuernos de los búfalos; respóndeme.

22 Щ е възвестявам името Ти на братята си; Всред събранието ще Те хваля.

Hablaré de tu nombre a mis hermanos; en medio de la congregación te alabaré.

23 В ие, които се боите от Господа, хвалете Го; Цяло Яковово потомство славете Го; И бойте Му се, всички вие от Израилевото потомство.

Los que teméis al Señor, alabadle; descendencia toda de Jacob, glorificadle, temedle, descendencia toda de Israel.

24 З ащото не е презрял и не се е отвърнал от скръбта на оскърбения, Нито е скрил лицето Си от него; Но послуша, когато извика той към Него.

Porque El no ha despreciado ni aborrecido la aflicción del angustiado, ni le ha escondido su rostro; sino que cuando clamó al Señor, lo escuchó.

25 О т Тебе е гдето принасям хваление в голямото събрание: Ще изпълня обреците си пред ония, които Му се боят.

De ti viene mi alabanza en la gran congregación; mis votos cumpliré delante de los que le temen.

26 С мирените ще ядат и ще се наситят; Ще хвалят Господа ония, които Го търсят; Сърцето ви нека живее вечно.

Los pobres comerán y se saciarán; los que buscan al Señor, le alabarán. ¡Viva vuestro corazón para siempre!

27 Щ е си спомнят и ще се обърнат към Господа Всичките земни краища, И ще се покланят пред Тебе Всичките племена на народите;

Todos los términos de la tierra se acordarán y se volverán al Señor, y todas las familias de las naciones adorarán delante de ti.

28 З ащото царството е на Господа, И То владее над народите.

Porque del Señor es el reino, y El gobierna las naciones.

29 Щ е ядат и ще се поклонят всичките богати на земята; Пред Него ще се преклонят всички, които слизат в пръстта; А онзи, който не може да запази живота си,

Todos los grandes de la tierra comerán y adorarán; se postrarán ante El todos los que descienden al polvo, aun aquel que no puede conservar viva su alma.

30 Н еговото потомство ще Му слугува; Ще се приказва за Господа на идното поколение.

La posteridad le servirá; esto se dirá del Señor hasta la generación venidera.

31 Щ е дойдат и ще известят правдата Му На люде, които ще се родят, казвайки, че Той е сторил това.

Vendrán y anunciarán su justicia; a un pueblo por nacer, anunciarán que El ha hecho esto.