1 А Иов в отговор рече:

Entonces respondió Job y dijo:

2 Н аистина зная, че това е така, Но как ще се оправдае човек пред Бога?

En verdad yo sé que es así, pero ¿cómo puede un hombre ser justo delante de Dios ?

3 А ко поиска да се съди с Него, Не може да му отговори за едно от хиляда.

Si alguno quisiera contender con El, no podría contestarle ni una vez entre mil.

4 М ъдро сърце и мощна сила има Бог; Кой, като е упорствувал против Него, е благоденствувал?

Sabio de corazón y robusto de fuerzas, ¿quién le ha desafiado sin sufrir daño ?

5 Т ой премества планините и те не усещат Когато ги е превърнал в гнева Си.

El es el que remueve los montes, y éstos no saben cómo cuando los vuelca en su furor;

6 Т ой поклаща земята от мястото й, Тъй щото и стълбовете й треперят.

el que sacude la tierra de su lugar, y sus columnas tiemblan;

7 Т ой заповядва на слънцето, и не изгрява; И туря под печат звездите.

el que manda al sol que no brille, y pone sello a las estrellas;

8 Т ой сам простира небесата, И стъпва на морските вълни.

el que solo extiende los cielos, y holla las olas del mar;

9 Т ой прави съзвездията - Мечката, Ориона и Плеядите, И скритите пространства на юг.

el que hace la Osa, el Orión y las Pléyades, y las cámaras del sur;

10 Т ой прави велики и неизследими дела. И безбройни чудеса.

el que hace grandes cosas, inescrutables, y maravillas sin número.

11 Е то, минава край мене, и не Го виждам; Преминава и не Го съглеждам;

Si El pasara junto a mí, no le vería; si me pasara adelante, no le percibiría.

12 А ко грабна плячка, кой ще Му забрани? Кой ще Му рече: Що правиш?

Si El arrebatara algo, ¿quién le estorbaría ? Quién podrá decirle: “¿Qué haces ?”

13 А ко Бог не оттегли гнева Си, Горделивите помощници се повалят под Него!

Dios no retirará su ira; bajo El quedan humillados los que ayudan a Rahab.

14 К олко по-малко бих могъл аз да Му отговоря И да избера думите си, за да разисквам с Него!

¿Cómo puedo yo responderle, y escoger mis palabras delante de El?

15 К омуто, и праведен ако бях, не можех отговори, Но щях да повярвам, че е послушал гласа ми.

Porque aunque yo tuviera razón, no podría responder; tendría que implorar la misericordia de mi juez.

16 А ко извиках, и ми отговореше, Не щях да повярвам, че е послушал гласа ми.

Si yo llamara y El me respondiera, no podría creer que escuchara mi voz.

17 З ащото ме смазва с вихрушка, И умножава раните ми без причина.

Porque El me quebranta con tempestad, y sin causa multiplica mis heridas.

18 Н е ме оставя да си отдъхна, Но ме насища с горчивини.

No me permite cobrar aliento, sino que me llena de amarguras.

19 А ко е дума за силата на мощните; Ето ме! Би казал Той; И ако за съд, би казал: Кой ще Ми определи време да съдя?

Si es cuestión de poder, he aquí, El es poderoso; y si es cuestión de justicia, ¿quién le citará?

20 Д аже ако бях праведен, осъдили ме биха собствените ми уста; Ако бях непорочен, Той би ме показал опърничав.

Aunque soy justo, mi boca me condenará; aunque soy inocente, El me declarará culpable.

21 М акар да бях непорочен, не бих зачитал себе си, Презрял бих живота си.

Inocente soy, no hago caso de mí mismo, desprecio mi vida.

22 В се едно е; затова казвам: Той погубва и непорочния и нечестивия,

Todo es lo mismo, por tanto digo: “El destruye al inocente y al malvado.”

23 А ко бичът Му убива внезапно, Той се смее при изпитанията на невинните.

Si el azote mata de repente, El se burla de la desesperación del inocente.

24 З емята е предадена в ръцете на нечестивите; Той покрива лицата на съдиите; Ако не, тогава кой е, който прави това?

La tierra es entregada en manos de los impíos; El cubre el rostro de sus jueces; si no es El, ¿quién será?

25 А моите дни са по-бързи от бързоходец; Бягат без да видят добро;

Mis días son más ligeros que un corredor; huyen, no ven el bien.

26 П реминаха като леки кораби, Като орел, който се спуща върху лова.

Se deslizan como barcos de juncos, como águila que se arroja sobre su presa.

27 А ко река: Ще забравя оплакването си, Ще оставя желанието си, и ще се утеша.

Aunque yo diga: “Olvidaré mi queja, cambiaré mi triste semblante y me alegraré”,

28 В ужас съм от всичките си скърби Зная, че Ти няма да ме имаш за невинен;

temeroso estoy de todos mis dolores, sé que tú no me absolverás.

29 Н ечестив ще се считам; Защо, прочее, да се трудя напразно?

Si soy impío, ¿para qué, pues, esforzarme en vano?

30 А ко се умия със снежна вода, И очистя със сапун ръцете си,

Si me lavara con nieve y limpiara mis manos con lejía,

31 Т и пак ще ме хвърлиш в тинята, Така щото и самите ми дрехи ще се гнусят от мене.

aun así me hundirías en la fosa, y mis propios vestidos me aborrecerían.

32 З ащото Той не е човек, както съм аз, та да Му отговоря И да дойдем заедно на съд.

Porque El no es hombre como yo, para que le responda, para que juntos vengamos a juicio.

33 Н яма посредник помежду ни, Който да тури ръката си върху двама ни,

No hay árbitro entre nosotros, que ponga su mano sobre ambos.

34 Н ека оттегли от мене тоягата Си, И ужасът Му да не ме уплашва.

Que El quite de mí su vara, y no me espante su terror.

35 Т огава ще говоря, и няма да се боя от Него; Защото в себе си не съм така уплашен.

Entonces yo hablaré y no le temeré; porque en mi opinión yo no soy así.