1 И Иов още продължи беседата си като казваше:

Y reanudó Job su discurso, y dijo:

2 О , да бях както в предишните месеци, Както в дните, когато Бог ме пазеше,

¡Quién me diera volver a ser como en meses pasados, como en los días en que Dios velaba sobre mí;

3 К огато светилникът Му светеше на главата ми, И със светлината Му ходех в тъмнината;

cuando su lámpara resplandecía sobre mi cabeza, y a su luz caminaba yo en las tinieblas;

4 К акто бях в дните на зрелостта си, Когато съветът от Бога бдеше над шатъра ми;

como era yo en los días de mi juventud, cuando el favor de Dios estaba sobre mi tienda;

5 К огато Всемогъщият беше още с мене, И децата ми бяха около мене;

cuando el Todopoderoso estaba aún conmigo, y mis hijos en derredor mío;

6 К огато миех стъпките си с масло, И скалата изливаше за мене реки от дървено масло!

cuando en leche se bañaban mis pies, y la roca me derramaba ríos de aceite!

7 К огато през града излизах на портата, И приготвях седалището си на пазара,

Cuando yo salía a la puerta de la ciudad, cuando en la plaza tomaba mi asiento,

8 М ладите, като ме гледаха, се криеха, И старците ставаха и стояха прави;

me veían los jóvenes y se escondían, y los ancianos se levantaban y permanecían en pie.

9 П ървенците се въздържаха от говорене, И туряха ръка на устата си;

Los príncipes dejaban de hablar y ponían la mano sobre su boca;

10 Г ласът на началниците замлъкваше, И езикът им залепваше за небцето им;

la voz de los nobles se apagaba, y la lengua se les pegaba al paladar.

11 У хо, като ме чуеше, ублажаваше ме, И око, като ме виждаше, свидетелствуваше за мене;

Porque el oído que oía me llamaba bienaventurado, y el ojo que veía daba testimonio de mí;

12 З ащото освобождавах сиромаха, който викаше, И сирачето, и онзи, който нямаше помощник.

porque yo libraba al pobre que clamaba, y al huérfano que no tenía quien le ayudara.

13 Б лагословението от този, който бе близо до загиване, идеше на мене; И аз веселях сърцето на вдовицата.

Venía sobre mí la bendición del que estaba a punto de perecer, y el corazón de la viuda yo llenaba de gozo.

14 О бличах правдата, и тя ми беше одежда; Моята правдивост ми беше като мантия и корона.

De justicia me vestía, y ella me cubría; como manto y turbante era mi derecho.

15 А з бях очи на слепия, И нозе на хромия.

Ojos era yo para el ciego, y pies para el cojo.

16 Б ях баща на сиромасите; Изследвах делото на непознатия мене.

Padre era para los necesitados, y examinaba la causa que no conocía.

17 Т рошех челюстите на несправедливия, И изтеглях лова из зъбите му.

Quebraba los colmillos del impío, y de sus dientes arrancaba la presa.

18 Т огава думах: Ще умра в гнездото си; И дните ми ще се умножат, както пясъка.

Entonces pensaba: “En mi nido moriré, y multiplicaré mis días como la arena.

19 К оренът ми е прострян към водите; И росата намокрюва цяла нощ клоните ми.

“Mi raíz se extiende hacia las aguas, y el rocío se posa de noche en mi rama.

20 С лавата ми зеленее още в мене; И лъкът ми се укрепява в ръката ми.

“Conmigo es siempre nueva mi gloria, y mi arco en mi mano se renueva.”

21 Ч овеците чакаха да ме слушат, И мълчаха, за да чуят съветите ми.

Me escuchaban y esperaban, y guardaban silencio para oír mi consejo.

22 П одир моите думи те не притуряха нищо; Словото ми капеше върху тях;

Después de mis palabras no hablaban de nuevo, y sobre ellos caía gota a gota mi discurso.

23 З а мене очакваха като за дъжд, И устата ми зееха като за пролетен дъжд.

Me esperaban como a la lluvia, y abrían su boca como a lluvia de primavera.

24 У смихвах се на тях, когато бяха в отчаяние; И те не можаха да потъмнеят светлостта на лицето ми.

Yo les sonreía cuando ellos no creían, y no abatían la luz de mi rostro.

25 И збирах пътя към тях, и седях пръв помежду им, И живеех като цар всред войската, Както онзи, който утешава наскърбените.

Les escogía el camino y me sentaba como jefe, y moraba como rey entre las tropas, como el que consuela a los que lloran.