1 И Иов още продължи беседата си като казваше:

Job retomó la palabra y dijo:

2 О , да бях както в предишните месеци, Както в дните, когато Бог ме пазеше,

«¡Cómo quisiera volver a los tiempos pasados, a los días en que Dios me brindaba protección;

3 К огато светилникът Му светеше на главата ми, И със светлината Му ходех в тъмнината;

días en que su lámpara brillaba sobre mí, días en que a su luz andaba yo en la oscuridad,

4 К акто бях в дните на зрелостта си, Когато съветът от Бога бдеше над шатъра ми;

cuando estaba yo en la flor de mi vida y el favor de Dios reposaba en mi hogar.

5 К огато Всемогъщият беше още с мене, И децата ми бяха около мене;

En aquel tiempo, el Omnipotente estaba conmigo, y mis hijos estaban en derredor mío;

6 К огато миех стъпките си с масло, И скалата изливаше за мене реки от дървено масло!

me daba entonces el lujo de chapotear en leche, y de extraer de las piedras torrentes de aceite;

7 К огато през града излизах на портата, И приготвях седалището си на пазара,

cuando salía yo a las puertas de la ciudad, me cedían un lugar para impartir justicia.

8 М ладите, като ме гледаха, се криеха, И старците ставаха и стояха прави;

Los jóvenes, al verme, me cedían el paso, y los ancianos me recibían de pie.

9 П ървенците се въздържаха от говорене, И туряха ръка на устата си;

La gente importante se quedaba callada, y con respeto se tapaban la boca.

10 Г ласът на началниците замлъкваше, И езикът им залепваше за небцето им;

A pesar de ser poderosos, guardaban silencio, como si la lengua se les quedara pegada.

11 У хо, като ме чуеше, ублажаваше ме, И око, като ме виждаше, свидетелствуваше за мене;

“Bienaventurado”, me decían al escucharme, y los que me veían lo confirmaban.

12 З ащото освобождавах сиромаха, който викаше, И сирачето, и онзи, който нямаше помощник.

»Y es que yo atendía el clamor de los pobres, y ayudaba a los huérfanos sin protección.

13 Б лагословението от този, който бе близо до загиване, идеше на мене; И аз веселях сърцето на вдовицата.

Los que estaban por morir me bendecían; a las viudas les alegraba el corazón.

14 О бличах правдата, и тя ми беше одежда; Моята правдивост ми беше като мантия и корона.

La justicia caracterizaba mis actos; la justicia me cubría: era mi atuendo.

15 А з бях очи на слепия, И нозе на хромия.

Para los ciegos, yo era sus ojos; para los cojos, yo era sus pies;

16 Б ях баща на сиромасите; Изследвах делото на непознатия мене.

para los pobres, yo era su padre; para los extranjeros, yo era su defensor.

17 Т рошех челюстите на несправедливия, И изтеглях лова из зъбите му.

Yo aplacaba la furia de los malvados, y a sus víctimas las libraba de su poder.

18 Т огава думах: Ще умра в гнездото си; И дните ми ще се умножат, както пясъка.

Creía yo que moriría en mi lecho, y que tendría muchos años de vida.

19 К оренът ми е прострян към водите; И росата намокрюва цяла нощ клоните ми.

Creí ser como un árbol plantado junto al agua, con verdes ramas, bañadas de rocío;

20 С лавата ми зеленее още в мене; И лъкът ми се укрепява в ръката ми.

Creí también que podría ser más rico, y que en mis manos mi poder iría en aumento.

21 Ч овеците чакаха да ме слушат, И мълчаха, за да чуят съветите ми.

»Cuando yo hablaba, todo el mundo callaba y esperaba a escuchar mis consejos.

22 П одир моите думи те не притуряха нищо; Словото ми капеше върху тях;

Nadie contradecía mis advertencias, sino que aceptaban con gusto mis razones.

23 З а мене очакваха като за дъжд, И устата ми зееха като за пролетен дъжд.

Se quedaban a la espera de mis palabras, como tierra seca en espera de las lluvias tardías.

24 У смихвах се на тях, когато бяха в отчаяние; И те не можаха да потъмнеят светлостта на лицето ми.

Apenas podían creer que yo les sonriera; y no se perdían una sola de mis sonrisas.

25 И збирах пътя към тях, и седях пръв помежду им, И живеех като цар всред войската, Както онзи, който утешава наскърбените.

Yo decidía lo que tenían que hacer, y en la mesa yo ocupaba la cabecera; era como un rey al frente de su ejército, ¡como alguien que consuela a los que lloran!