1 К азвам истината в Христа, не лъжа, и съвестта ми свидетелствува с мене в Светия Дух,

Digo la verdad en Cristo, no miento. Mi conciencia me da testimonio en el Espíritu Santo:

2 ч е имам голяма скръб и непрестанна мъка в сърцето си.

tengo una gran tristeza y un continuo dolor en mi corazón.

3 З ащото бих желал сам аз да съм анатема ( Сиреч: Отлъчен ) от Христа, заради моите братя, моите по плът роднини:

Porque desearía ser yo mismo maldecido y separado de Cristo, por amor a mis hermanos, por los de mi propia raza,

4 к оито са израилтяни, на които принадлежат осиновението на славата, заветите и даването на закона, богослужението и обещанията:

que son israelitas. De ellos son la adopción, la gloria, el pacto, la promulgación de la ley, el culto y las promesas.

5 ч иито са и отците, и от които се роди по плът Христос, Който е над всички Бог, благословен до века. Амин.

De ellos son los patriarcas, y de ellos, desde el punto de vista humano, vino Cristo, el cual es Dios sobre todas las cosas. ¡Bendito sea por siempre! Amén.

6 О баче, не е пропаднало Божието слово; защото не всички ония са Израил, които са от Израиля;

Ahora bien, no estoy diciendo que la palabra de Dios haya fallado, porque no todos los que descienden de Israel son israelitas;

7 н ито са всички чада, понеже са Авраамово потомство; но "в Исаака" каза Бог, "ще се наименува твоето потомство".

ni todos los descendientes de Abrahán son verdaderamente sus hijos, pues dice: «Tu descendencia vendrá por medio de Isaac.»

8 З начи, не чадата, родени по плът, са Божии чада; но чадата, родени според обещанието се считат за потомство.

Esto significa que los hijos de Dios no son los descendientes naturales, sino aquellos que son considerados descendientes según la promesa.

9 З ащото това беше нещо обещано, понеже каза: "Ще дойда по това време, и Сара ще има син".

La promesa dice así: «Por este tiempo vendré, y Sara tendrá un hijo.»

10 И не само това, но и когато Ребека зачена от едного, сиреч от нашия отец Исаака,

Y no sólo esto. También sucedió cuando Rebeca concibió de un solo hombre, de nuestro antepasado Isaac,

11 м акар че близнаците не бяха още родени и не бяха още сторили нещо добро или зло, то, за да почива Божието по избор намерение, не на дела, но на онзи, който призовава,

aunque sus hijos todavía no habían nacido ni habían hecho algo bueno o malo; y para confirmar que el propósito de Dios no está basado en las obras sino en el que llama,

12 р ече й се: "По-големият ще слугува на по-малкия";

se le dijo: «El mayor servirá al menor.»

13 к акто е писано: "Якова възлюбих, а Исава намразих".

Como está escrito: «A Jacob amé, pero a Esaú aborrecí.»

14 И тъй, какво? Да речем ли, че има неправда у Бога? Да не бъде!

Entonces, ¿qué diremos? ¿Que Dios es injusto? ¡De ninguna manera!

15 З ащото казва на Моисея: "Ще покажа милост, към когото ще покажа, и ще пожаля, когото ще пожаля".

Porque Dios dijo a Moisés: «Tendré misericordia del que yo quiera, y me compadeceré del que yo quiera.»

16 И тъй, не зависи от този, който иска, нито от този, който тича, но от Бога, Който показва милост.

Así pues, no depende de que el hombre quiera o se esfuerce, sino de que Dios tenga misericordia.

17 З ащото писанието казва на Фараона: "Именно за това те издигнах, за да покажа в тебе силата Си, и да се прочуе името Ми по целия свят"

Porque la Escritura le dice a Faraón: «Te he levantado precisamente para mostrar en ti mi poder, y para que mi nombre sea anunciado por toda la tierra.»

18 И тъй, към когото ще, Той показва милост, и когото ще закоравява.

De manera que Dios tiene misericordia de quien él quiere tenerla y endurece a quien él quiere endurecer.

19 Н а това ти ще речеш: А защо още обвинява? Кой може да противостои на волята Му?

Entonces me dirás: ¿Por qué Dios todavía nos echa la culpa? ¿Quién puede oponerse a su voluntad?

20 Н о, о човече, ти кой си, що отговаряш против Бога? Направеното нещо ще рече ли на онзи, който го е направил: Защо си ме така направил?

Pero tú, hombre, ¿quién eres para discutir con Dios? ¿Acaso el vaso de barro le dirá al que lo formó por qué lo hizo así?

21 И ли грънчарят няма власт над глината, с част от същата буца да направи съд за почит, а с друга част

¿Qué, no tiene derecho el alfarero de hacer del mismo barro un vaso para honra y otro para deshonra?

22 А какво ще кажем, ако Бог, при все, че е искал да покаже гнева Си и да изяви силата Си, пак е търпял с голямо дълготърпение съдовете, предмети на гнева Си, приготвени за погибел,

¿Y qué si Dios, queriendo mostrar su ira y dar a conocer su poder, soportó con mucha paciencia los vasos de ira que estaban preparados para destrucción?

23 и е търпял, за да изяви богатството на Славата Си, над съдовете, предмети на милостта Си, които е приготвил отнапред за слава

¿Y qué si, para dar a conocer las riquezas de su gloria, se las mostró a los vasos de misericordia que él de antemano preparó para esa gloria?

24 н ад нас, които призова, не само между юдеите, но и измежду езичниците?

Esos somos nosotros, a quienes Dios llamó, no sólo de entre los judíos, sino también de entre los no judíos.

25 к акто и в Осия казва:

Como también se dice en Oseas: «Llamaré “pueblo mío” al que no era mi pueblo, Y llamaré “amada mía” a la que no era mi amada.

26 И на същото място, гдето им се казва: "Не сте мои люде, Там ще се нарекат чада на живия Бог".

Y en el lugar donde se les dijo: “Ustedes no son mi pueblo”, Allí serán llamados “hijos del Dios viviente”.»

27 А Исаия вика на Израиля:

También Isaías clama, en referencia a Israel: «Aunque los descendientes de Israel sean tan numerosos como la arena del mar, tan sólo el remanente será salvo;

28 З ащото Господ ще изпълни на земята казаното от Него", Като го извърши и свърши скоро.

porque el Señor ejecutará su sentencia sobre la tierra con justicia y prontitud.»

29 И както Исаия е казал в по-предишно място; "Ако Господ на Силите не бе ни оставил потомство, Като Содом бихме останали и на Гомор бихме се уприличили".

Y como antes dijo Isaías: «Si el Señor de los ejércitos no nos hubiera dejado descendencia, Ya seríamos como Sodoma, y nos pareceríamos a Gomorra.» La justicia que es por fe

30 И тъй, какво да кажем? Това, че езичниците, които не търсеха правда, получиха правда, и то правда, която е чрез вярване;

Entonces, ¿qué diremos? Que los no judíos, que no buscaban la justicia, la han alcanzado; es decir, la justicia que viene por medio de la fe.

31 а Израил, който търсеше закон за придобиване правда, не стигна до такъв закон.

Pero Israel, que buscaba una ley de justicia, no la alcanzó.

32 З ащо? затова, че не го търси чрез вярване, а някак си чрез дела. Те се спънаха о камъка, о който хората се спъват;

¿Por qué? Porque no la buscaba a partir de la fe, sino a partir de las obras de la ley; y tropezaron en la piedra de tropiezo,

33 к акто е писано:

como está escrito: «Yo pongo en Sión una piedra de tropiezo y una roca de caída; pero el que crea en él, no será avergonzado.»