1 З ащо, ако времената не са открити от Всемогъщия, Ония които Го познават, не виждат дните Му за съд?

»Si el Todopoderoso sabe todo lo que pasa, ¿por qué sus seguidores nunca saben cómo actuar?

2 Е дни преместят межди, Грабят стада и ги пасат;

No respetan los linderos de las tierras; roban ganado para aumentar lo que tienen;

3 О ткарват осела на сирачетата; Вземат в залог говедото на вдовицата;

al huérfano lo despojan de su asno, a la viuda le quitan en prenda su buey.

4 И зтласкват бедните от пътя; Сиромасите на земята се крият заедно от тях.

A los que nada tienen, los apartan del camino; por miedo, se esconden los pobres de la tierra.

5 Е то, като диви осли в пустинята излизат по работата си, Подраняват да търсят храна; Пустинята из доставя храна за чадата им.

Esa gente es insaciable. Son como asnos del monte. Se levantan de mañana dispuestos a robar; con sus robos del desierto alimentan a sus hijos.

6 Ж ънат фуража в нивата, за да го ядат. И берат лозата на неправедника;

Esos malvados espigan en campos ajenos, y rebuscan en las viñas de otra gente.

7 Ц яла нощ лежат голи без дрехи, И нямат завивка в студа;

Hacen que el desnudo duerma sin ropa, sin nada que pueda protegerlos del intenso frío.

8 И змокрюват се от планинските дъждове, И прегръщат скалата, понеже нямат прибежище.

La lluvia de los montes los empapa, y buscan refugio en los huecos de las peñas.

9 Д руги грабват сирачето от съседите, И вземат залог от сиромаха.

Al recién nacido lo apartan del pecho, y lo toman como prenda por las deudas;

10 Г оли, тия ходят крадешком без дреха, И гладни, носят сноповете;

a los pobres los dejan desnudos, y a los hambrientos los despojan de su pan.

11 И зтискват дървено масло в техните огради, Тъпчат линовете им, а остават жадни.

Se esconden en su casa para extraer aceite, dicen que fabrican vino, pero se mueren de sed.

12 У миращите охкат из града, И душата на ранените вика; Но пак това безумие Бог не гледа.

En la ciudad se escuchan los gemidos del moribundo, y claman las gargantas de los heridos de muerte, pero Dios no escucha su oración.

13 Д али са от противниците на виделината; Не знаят пътищата й, И не стоят в пътеките й,

»Ellos son los que no amaron la luz, ni conocieron los caminos de Dios, ni jamás estuvieron en sus veredas.

14 У биецът става в зори и убива сиромаха и нуждаещия се, А нощем е като крадец.

Amanece, y el malvado se levanta, y mata al pobre y al necesitado; anochece, y se convierte en vil ladrón.

15 Т ака и окото на прелюбодееца очаква да се мръкне, Като казва: Око не ще ме види; И преличава лицето си.

El adúltero espera la oscuridad de la noche, con la idea de que nadie lo verá; cubre su rostro para que nadie lo vea.

16 В тъмнината пробиват къщи; Те се затварят през деня, Видело не познават.

Usa las tinieblas para perpetrar sus robos, en casas previamente señaladas en el día; no saben lo que es la luz.

17 З ащото за всички тях зората е като мрачната сянка; Понеже познават ужасите на мрачната сянка.

Para esos malvados, el día es la sombra de la muerte; si son descubiertos, pueden darse por muertos.

18 Б ърже се отдалечат по лицето на водата; Делът им е проклет на земята; Не се обръщат вече към пътя за лозята.

»Huyen ligeros, como las corrientes de agua; Todo lo que tienen está bajo maldición, y nadie querrá trabajar en sus viñas.

19 К акто сушата и топлината поглъщат водата от снега, Така и преизподнята грешните.

Con la sequía y el calor se derrite la nieve, y con el sepulcro se esfuma el hombre pecador;

20 М айчината утроба ще ги забрави; Червеят ще има сладко ястие в тях; Няма вече да се спомнят; И неправдата ще се строши като дърво.

su propia madre se olvida de ellos, que se convierten en el deleite de los gusanos. Nadie guarda de ellos ningún recuerdo, pues son arrancados como todo árbol seco.

21 П оглъщат неплодната, която ражда; И на вдовицата не правят добро,

A las mujeres estériles afligieron, y a las viudas nunca las trataron bien.

22 В лачат и мощните със силата си; Те стават, и никой не е безопасен в живота си.

Pero la fuerza de Dios derriba a los poderosos; cuando Dios se presenta, nadie tiene segura la vida.

23 Б ог им дава безопасност, и те се успокояват с нея, Но очите Му са върху пътищата им.

Dios les infunde confianza y los deja vivir, pero no les quita los ojos de encima.

24 В ъздигнаха се за малко, и, ето, че ги няма! Снишават се; и както всички други си отиват, И отсичат се като главите на класовете.

Aunque fueron poderosos, su vida llega a su fin, pues la muerte los alcanza como a todos los demás. Su vida es segada, como si fueran espigas.

25 И сега, ако не е така, кой ще ме изкара лъжец, И ще обърне в нищо думите ми?

¿Quién puede desmentir lo que ya he dicho? ¿Quien puede reducir a nada mis palabras?»