1 ( По слав. 59). За първия певец, по лалето на свидетелството. Песен на Давида за поучение, когато воюваше срещу средоречна Сирия и совска Сирия, Иоав се върна та порази дванадесетте хиляди едомци в долината на солта. Боже, отхвърлил си ни, смазал си ни; Разгневил си се; възвърни ни.

Dios nuestro, tú nos has desechado; en tu enojo, nos has dejado sin defensas. ¡Vuélvete ahora a nosotros!

2 П отресъл си земята, разпукнал си я: Изцели проломите й, защото тя е разклатена.

Hiciste que temblara, y hendiste la tierra; ¡rellena sus fisuras, porque se desmorona!

3 П оказал си на людете Си мъчителни неща: Напоил си ни с вино до омайване.

Has hecho que tu pueblo presencie el desastre; nos has hecho beber un vino que aturde.

4 Д ал си знаме на ония, които Ти се боят, За да се развява, защото е истината. (Села).

Has dado a tus fieles la señal de retirada para que se libren de las flechas enemigas.

5 З а да се избавят Твоите възлюбени Спаси с десницата Си, и послушай ни.

¡Sálvanos con tu diestra! ¡Respóndenos! ¡Así se salvará tu pueblo amado!

6 Б ог говори със светостта Си; затова, аз ще тържествувам: Ще разделя Сихем, ще размеря долината Сокхот;

En su santuario, Dios ha sentenciado: «Con gran alegría fraccionaré Siquén y dividiré en parcelas el valle de Sucot.

7 М ой е Галаад, мой е Манасия, Ефрем тоже е защита на главата ми, Юда е скиптър мой;

Galaad y Manasés me pertenecen, Efraín es un yelmo en mi cabeza, y Judá es un cetro en mi mano.

8 М оав е умивалникът ми, На Едома ще хвърля обувката си; Възклицавай за мене, филистимска земьо!

Moab es la vasija en que me lavo, sobre Edom arrojaré mis sandalias, y sobre Filistea proclamaré mi victoria.»

9 К ой ще ме въведе в укрепения град? Кой ще ме заведе до Едом?

¿Y quién me dará entrada en Edom? ¿Quién me hará entrar en esa ciudad amurallada?

10 Н и Ти ли, Боже, Който си ни отхвърлил, И не излизаш вече, о Боже, с войските ни?

¿No eres tú, mi Dios, quien nos ha desechado? ¿No eres tú quien ya no sale con nuestros ejércitos?

11 П омогни ни срещу противника, Защото суетно е човешкото избавление.

Bríndanos tu apoyo contra el enemigo, pues vana resulta la ayuda de los hombres.

12 Ч рез Бога ще вървим юнашки, Защото Той е, Който ще стъпче противниците ни.

Por ti, Dios nuestro, haremos proezas; ¡tú harás morder el polvo a nuestros enemigos!