1 ( По слав. 59). За първия певец, по лалето на свидетелството. Песен на Давида за поучение, когато воюваше срещу средоречна Сирия и совска Сирия, Иоав се върна та порази дванадесетте хиляди едомци в долината на солта. Боже, отхвърлил си ни, смазал си ни; Разгневил си се; възвърни ни.

To the Overseer. -- `Concerning the Lily of Testimony,' a secret treasure of David, to teach, in his striving with Aram-Naharaim, and with Aram-Zobah, and Joab turneth back and smiteth Edom in the valley of Salt -- twelve thousand. O God, Thou hadst cast us off, Thou hadst broken us -- hadst been angry! -- Thou dost turn back to us.

2 П отресъл си земята, разпукнал си я: Изцели проломите й, защото тя е разклатена.

Thou hast caused the land to tremble, Thou hast broken it, Heal its breaches, for it hath moved.

3 П оказал си на людете Си мъчителни неща: Напоил си ни с вино до омайване.

Thou hast shewn Thy people a hard thing, Thou hast caused us to drink wine of trembling.

4 Д ал си знаме на ония, които Ти се боят, За да се развява, защото е истината. (Села).

Thou hast given to those fearing thee an ensign. To be lifted up as an ensign Because of truth. Selah.

5 З а да се избавят Твоите възлюбени Спаси с десницата Си, и послушай ни.

That Thy beloved ones may be drawn out, Save Thy right hand, and answer us.

6 Б ог говори със светостта Си; затова, аз ще тържествувам: Ще разделя Сихем, ще размеря долината Сокхот;

God hath spoken in His holiness: I exult -- I apportion Shechem, And the valley of Succoth I measure,

7 М ой е Галаад, мой е Манасия, Ефрем тоже е защита на главата ми, Юда е скиптър мой;

Mine Gilead, and mine Manasseh, And Ephraim the strength of my head, Judah my lawgiver,

8 М оав е умивалникът ми, На Едома ще хвърля обувката си; Възклицавай за мене, филистимска земьо!

Moab my pot for washing, over Edom I cast my shoe, Shout, concerning me, O Philistia.

9 К ой ще ме въведе в укрепения град? Кой ще ме заведе до Едом?

Who doth bring me a city of bulwarks? Who hath led me unto Edom?

10 Н и Ти ли, Боже, Който си ни отхвърлил, И не излизаш вече, о Боже, с войските ни?

Is it not Thou, O God? hast Thou cast us off? And dost Thou not go forth, O God, with our hosts!

11 П омогни ни срещу противника, Защото суетно е човешкото избавление.

Give to us help from adversity, And vain the deliverance of man.

12 Ч рез Бога ще вървим юнашки, Защото Той е, Който ще стъпче противниците ни.

In God we do mightily, And He treadeth down our adversaries!