1 И Савската царица, като чу, че Соломон се прочува като служител на Господното име, дойде да го опита с мъчни за нея въпроси.

And the queen of Sheba is hearing of the fame of Solomon concerning the name of Jehovah, and cometh to try him with enigmas,

2 Д ойде в Ерусалим с една твърде голяма свита, с камили натоварени с аромати, и с твърде много злато и скъпоценни камъни; и като дойде при Соломона, говори с него за всичко що имаше на сърцето си.

and she cometh to Jerusalem, with a very great company, camels bearing spices, and very much gold, and precious stone, and she cometh unto Solomon, and speaketh unto him all that hath been with her heart.

3 И Соломон отговори на всичките й въпроси; нямаше нищо скрито за царя, което на можа да й обясни.

And Solomon declareth to her all her matters -- there hath not been a thing hid from the king that he hath not declared to her.

4 А като видя Савската царица всичката мъдрост на Соломона, и къщата който бе построил,

And the queen of Sheba seeth all the wisdom of Solomon, and the house that he built,

5 я стията на трапезата му, седенето на слугите му, и прислужването на служителите му, и облеклото им, и виночерпците му, и нагорнището, с което отиваше в Господния дом, не остана дух в нея.

and the food of his table, and the sitting of his servants, and the standing of his ministers, and their clothing, and his butlers, and his burnt-offering that he causeth to ascend in the house of Jehovah, and there hath not been in her any more spirit.

6 И рече на царя: Верен беше слухът, който чух в земята си, за твоето състояние и за мъдростта ти.

And she saith unto the king, `True hath been the word that I heard in my land, concerning thy matters and thy wisdom;

7 А з не вярвах думите, докато не дойдох и не видях с очите си; но, ето, нито половината не ми е била казана; мъдростта ти о благоденствието ти надминават слуха, който бях чула.

and I gave no credence to the words till that I have come, and my eyes see, and lo, it was not declared to me -- the half; thou hast added wisdom and goodness unto the report that I heard.

8 Ч естити мажете ти, честити тия твои слуги, които стоят всякога пред тебе та слушат мъдростта ти.

O the happiness of thy men, O the happiness of thy servants -- these -- who are standing before thee continually, who are hearing thy wisdom!

9 Д а бъде благословен Господ твоят Бог, Който има благоволение към тебе да те постави на Израилевия престол. Понеже Господ е възлюбил Израиля за винаги, затова те е поставил цар, за да раздаваш правосъдие и да вършиш правда.

Jehovah thy God is blessed who delighted in thee, to put thee on the throne of Israel; in Jehovah's loving Israel to the age He doth set thee for king, to do judgment and righteousness.

10 И тя даде на царя сто и двадесет таланта злато, и твърде много аромати и скъпоценни камъни; не дойде вече такова изобилие от аромати, каквото ония, които Савската царица даде на Соломона.

And she giveth to the king a hundred and twenty talents of gold, and spices very many, and precious stone; there came not like that spice any more for abundance that the queen of Sheba gave to king Solomon.

11 О ще и Хирамовите кораби, които донасяха злато от Офир, донасяха от Офир и голямо изобилие алмугови дървета и скъпоценни камъни.

And also, the navy of Hiram that bore gold from Ophir, brought in from Ophir almug-trees very many, and precious stone;

12 А от алмуговите дървета царят направи преградки в Господния дом и в царската къща, тоже и арфи и псалтири за певците; такива алмугови дървета не са дохождали нито са били виждали до днес.

and the king maketh the almug-trees a support for the house of Jehovah, and for the house of the king, and harps and psalteries for singers; there have not come such almug-trees, nor have there been seen unto this day.

13 И цар Соломон даде на Савската царица всичко що тя желаеше, каквото поиска, освен онова, което цар Соломон й даде доброволно. И тъй тя се върна със слугите си та си отиде в своята си земя.

And king Solomon gave to the queen of Sheba all her desire that she asked, apart from that which he gave to her as a memorial of king Solomon, and she turneth and goeth to her land, she and her servants.

14 А теглото на златото, което дохождаше на Соломона всяка година, беше шестстотин и шестдесет и шест златни таланта,

And the weight of the gold that hath come to Solomon in one year is six hundred sixty and six talents of gold,

15 о свен онова, което се внасяше от купувачите, от товарите на търговците, от всичките арабски царе и от управителите на страната.

apart from the tourists, and of the traffic of the merchants, and of all the kings of Arabia, and of the governors of the land.

16 И цар Соломон направи двеста щита от ковано злато; шестстотин сикли злато се иждиви за всеки щит:

And king Solomon maketh two hundred targets of alloyed gold -- six hundred of gold go up on the one target;

17 и триста щитчета от ковано злато; три фунта злато се иждиви за всяко щитче; и царят ги положи в къщата Ливански лес.

and three hundred shields of alloyed gold -- three pounds of gold go up on the one shield; and the king putteth them the house of the forest of Lebanon.

18 Ц арят направи и един великолепен престол от слонова кост, който позлати с най-чисто злато.

And the king maketh a great throne of ivory, and overlayeth it with refined gold;

19 П рестолът имаше шест стъпала, и върхът на престола беше кръгъл отзаде; и имаше облегалки от двете страни на седалището, и два лъва стояха край облегалките.

six steps hath the throne, and a round top to the throne behind it, and hands on this and on that, unto the place of the sitting, and two lions are standing near the hands,

20 А там, върху шестте стъпала, от двете страни, стояха дванадесет лъва; подобно нещо не се е направило в никое царство.

and twelve lions are standing there on the six steps, on this and on that; it hath not been made so for any kingdom.

21 И всичките цар Соломонови съдове за пиене бяха златни, и всичките съдове в къщата Ливански лес от чисто злато; ни един не бе от сребро; среброто се считаше за нищо в Соломоновото време.

And all the drinking vessels of king Solomon of gold, and all the vessels of the house of the forest of Lebanon of refined gold -- there are none of silver; it was not reckoned in the days of Solomon for anything,

22 З ащото царят имаше на морето кораби, като тарсийските, заедно с корабите на Хирама; еднъж в три години тия тарсийски кораби дохождаха и донасяха злато и сребро, слонова кост, маймуни и пауни.

for a navy of Tarshish hath the king at sea with a navy of Hiram; once in three years cometh the navy of Tarshish, bearing gold, and silver, ivory, and apes, and peacocks.

23 Т ака цар Соломон надмина всичките царе на света по богатство и мъдрост.

And king Solomon is greater than any of the kings of the earth for riches and for wisdom,

24 И целият свят търсеше Соломоновото присъствие, за да чуят мъдростта, която Бог бе турил в сърцето му.

and all the earth is seeking the presence of Solomon, to hear his wisdom that God hath put into his heart,

25 И всяка година донасяха всеки от тях подаръка си, сребърни вещи, златни вещи, облекла, оръжия и аромати, коне и мъски.

and they are bringing each his present, vessels of silver, and vessels of gold, and garments, and armour, and spices, horses, and mules, the matter of a year in a year.

26 Т оже Соломон събра колесници и конници; имаше хиляда и четиристотин колесници, и дванадесет хиляди конници, които настани в градовете за колесниците и при царя в Ерусалим.

And Solomon gathereth chariots, and horsemen, and he hath a thousand and four hundred chariots, and twelve thousand horsemen, and he placeth them in the cities of the chariot, and with the king in Jerusalem.

27 И царят направи среброто да изобилва в Ерусалим, като камъни, а кедрите направи, като полските черници.

And the king maketh the silver in Jerusalem as stones, and the cedars he hath made as the sycamores that in the low country, for abundance.

28 И конете, които имаше Соломон, се докарваха из Египет; и царските търговци ги купуваха по стада с определена цена.

And the outgoing of the horses that king Solomon hath from Egypt, and from Keveh; merchants of the king take from Keveh at a price;

29 А всяка колесница излизаше из Египет и възхождаше в Ерусалим за шестстотин сребърни сикли и всеки кон за сто и петдесет; така също за всичките хетейски царе, и за сирийските царе, те се доставяха чрез тия търговци.

and a chariot cometh up and cometh out of Egypt for six hundred silverlings, and a horse for fifty and a hundred, and so for all the kings of the Hittites, and for the kings of Aram; by their hand they bring out.