1 У тешавайте, утешавайте людете Ми, Казва вашият Бог.

Comfort ye, comfort ye, My people, saith your God.

2 Г оворете по сърцето на Ерусалим, и изказвайте към него, Че времето на воюването му се изпълни, Че беззаконието му се прости; Защото взе от ръката Господна Двойно наказание за всичките си грехове.

Speak to the heart of Jerusalem, and call to her, That her warfare hath been completed, That accepted hath been her punishment, That she hath received from the hand of Jehovah Double for all her sins.

3 Г лас на един който вика: Пригответе в пустинята пътя за Господа, Направете в безводното място прав друм за нашия Бог.

A voice is crying -- in a wilderness -- Prepare ye the way of Jehovah, Make straight in a desert a highway to our God.

4 В сяка долина ще се издигне, И всяка планина и хълм ще се сниши; Кривите места ще станат прави, И неравните места поле;

Every valley is raised up, And every mountain and hill become low, And the crooked place hath become a plain, And the entangled places a valley.

5 И славата Господна ще се яви, И всяка твар купно ще я види; Защото устата Господни изговориха това.

And revealed hath been the honour of Jehovah, And seen have all flesh together, For the mouth of Jehovah hath spoken.

6 Г лас на един, който казва: Провъзгласи! И отговори се+: Що да провъзглася? - Всяка твар е трева, И всичката й слава като полския цвят;

A voice is saying, `Call,' And he said, `What do I call?' All flesh grass, and all its goodliness As a flower of the field:

7 Т ревата съхне, цветът вехне; Защото дишането Господно духа върху него; Наистина людете са трева!

Withered hath grass, faded the flower, For the Spirit of Jehovah blew upon it, Surely the people grass;

8 Т ревата съхне, цветът вехне, Но словото на нашия Бог ще остане до века.

Withered hath grass, faded the flower, But a word of our God riseth for ever.

9 Т и, който носиш благи вести на Сион, Изкачи се на високата планина; Ти, който носиш благи вести на Ерусалим, Издигни силно гласа си; Издигни го, не бой се, Кажи на Юдовите градове: Ето вашият Бог!

On a high mountain get thee up, O Zion, Proclaiming tidings, Lift up with power thy voice, O Jerusalem, proclaiming tidings, Lift up, fear not, say to cities of Judah, `Lo, your God.'

10 Е то, Господ Иеова ще дойде със сила, И мишцата Му ще владее за него; Ето, наградата Му е с него, И въздаянието Му пред него.

Lo, the Lord Jehovah with strength cometh, And His arm is ruling for Him, Lo, His hire with Him, and His wage before Him.

11 Т ой ще пасе стадото Си като овчар,, Ще събере агнетата с мишцата Си, Ще го носи в пазухата Си, И ще води полека доещите.

As a shepherd His flock He feedeth, With His arm He gathereth lambs, And in His bosom He carrieth: Suckling ones He leadeth.

12 К ой е премерил водите с шепата си, Измерил небето с педя, Побрал в мярка пръстта на земята, И претеглил планините с теглилка, и хълмовете с везни?

Who hath measured in the hollow of his hand the waters? And the heavens by a span hath meted out, And comprehended in a measure the dust of the earth, And hath weighed in scales the mountains, And the hills in a balance?

13 К ой е упътил Духа Господен, Или като съветник Негов Го е научил?

Who hath meted out the Spirit of Jehovah, And, His counsellor, doth teach Him!

14 С кого се е съветвал Той, И кой Го е вразумил и Го е научил пътя на правосъдието, И Му е предал знание, и Му е показал пътя на разума?

With whom consulted He, That he causeth Him to understand? And teacheth Him in the path of judgment, And teacheth Him knowledge? And the way of understanding causeth Him to know?

15 Е то, народите са като капка от ведро, И се считат като ситен прашец на везните; Ето, островите са като ситен прах що се дига.

Lo, nations as a drop from a bucket, And as small dust of the balance, have been reckoned, Lo, isles as a small thing He taketh up.

16 Л иван не е достатъчен за гориво Нито стигат животните му за всеизгаряне.

And Lebanon is not sufficient to burn, Nor its beasts sufficient for a burnt-offering.

17 В сичките народи са като нищо пред Него, Считат се пред Него за по-малко от нищо, да! за празнота.

All the nations as nothing before Him, Less than nothing and emptiness, They have been reckoned to Him.

18 И тъй, на кого ще уподобите Бога? Или какво подобие ще сравните с Него?

And unto whom do ye liken God, And what likeness do ye compare to Him?

19 К умирът ли? - Художникът го е излял, И Златарят го обковава със злато И лее за него сребърни верижки;

The graven image poured out hath a artizan, And a refiner with gold spreadeth it over, And chains of silver he is refining.

20 К ойто е твърде сиромах та да принесе принос Избира негниещо дърво, И търси за него изкусен художник, За да го направи непоклатим кумир!

He who is poor heave-offerings, A tree not rotten doth choose, A skilful artizan he seeketh for it, To establish a graven image -- not moved.

21 Н е знаете ли? не сте ли чули? Не ли ви се е известило отначало? От основаването на земята не сте ли разбрали

Do ye not know -- do ye not hear? Hath it not been declared from the first to you? Have ye not understood the foundations of the earth?

22 О нзи, Който седи над кръга на земята. Пред Когото жителите й са като скакалци, Който простира небето като завеса, И го разпъва като шатър за живеене,

He who is sitting on the circle of the earth, And its inhabitants as grasshoppers, He who is stretching out as a thin thing the heavens, And spreadeth them as a tent to dwell in.

23 К ойто докарва първенците до нищо, И прави като суета земните съдии?

He who is making princes become nothing, Judges of earth as emptiness hath made;

24 Т е едва са били посадени, едва са били посяти, Едва ли се е закоренил в земята стволът им, И Той подуха върху тях, и те изсъхват, И вихрушката ги помита като плява,

Yea, they have not been planted, Yea, they have not been sown, Yea, not taking root in the earth is their stock, And also He hath blown upon them, and they wither, And a whirlwind as stubble taketh them away.

25 И тъй, на кого ще Ме уподобите Та да му бъда равен? казва Светият.

And unto whom do ye liken Me, And I equal? saith the Holy One.

26 Д игнете очите си нагоре Та вижте: Кой е създал тия светила, И извежда множеството им с брой? Той ги вика всичките по име; Чрез величието на силата Му, И понеже е мощен във власт, Ни едно от тях не липсва.

Lift up on high your eyes, And see -- who hath prepared these? He who is bringing out by number their host, To all of them by name He calleth, By abundance of strength (And strong in power) not one is lacking.

27 З ащо говориш, Якове, и казваш, Израилю; Пътят ми е скрит от Господа, И правото ми се пренебрегва от моя Бог?

Why sayest thou, O Jacob? and speakest thou, O Israel? `My way hath been hid from Jehovah, And from my God my judgment passeth over.'

28 Н е знаеш ли? не си ли чувл, Че вечният Бог Иеова, Създателят на земните краища, Не ослабва и не се уморява? Неговият разум е неизследим.

Hast thou not known? hast thou not heard? The God of the age -- Jehovah, Preparer of the ends of the earth, Is not wearied nor fatigued, There is no searching of His understanding.

29 Т ой дава сила на ослабналите, И умножава мощта на немощните.

He is giving power to the weary, And to those not strong He increaseth might.

30 Д аже младите ще ослабнат и ще се уморят. И отбраните момци съвсем ще паднат;

Even youths are wearied and fatigued, And young men utterly stumble,

31 Н о ония, които чакат Господа, ще подновят силата си, Ще се издигат с крила като орли. Ще тичат и няма да се уморят, Ще ходят и няма да ослабнат.

But those expecting Jehovah pass power, They raise up the pinion as eagles, They run and are not fatigued, They go on and do not faint!