1 О И като видя видението, веднага потърсихме случай да отидем в Македония, като дойдохме до заключение, че Бог ни призовава да проповядваме благовестието на тях.

And he came to Derbe and Lystra, and lo, a certain disciple was there, by name Timotheus son of a certain woman, a believing Jewess, but of a father, a Greek,

2 О И като ги изведоха при градските съдии рекоха: Тия човеци са Юдеи и много смущават града ни,

who was well testified to by the brethren in Lystra and Iconium;

3 Н его Павел пожела да води със себе си, затова взе та го обряза поради юдеите, които бяха по ония места; понеже всички знаяха, че баща му беше, грък.

this one did Paul wish to go forth with him, and having taken, he circumcised him, because of the Jews who are in those places, for they all knew his father -- that he was a Greek.

4 И като ходеха по градовете, предаваха им наредбите определени от апостолите и презвитерите в Ерусалим, за да ги пазят.

And as they were going on through the cities, they were delivering to them the decrees to keep, that have been judged by the apostles and the elders who in Jerusalem,

5 Т ака църквите се утвърдяваха във вярата, и от ден на ден се умножаваха числено.

then, indeed, were the assemblies established in the faith, and were abounding in number every day;

6 И апостолите преминаха Фригийската и Галатийската земя, като им се забрани от Светия Дух да проповядват словото в Азия;

and having gone through Phrygia and the region of Galatia, having been forbidden by the Holy Spirit to speak the word in Asia,

7 и като дойдоха срещу Мизия, опитаха се да отидат във Витиния, но Исусовия Дух не им допусна.

having gone toward Mysia, they were trying to go on toward Bithynia, and the Spirit did not suffer them,

8 И тъй, като изминаха Мизия слязоха в Троада.

and having passed by Mysia, they came down to Troas.

9 И яви се на Павла нощя видение: един македонец стоеше и се молеше, казвайки: Дойди в Македония и помогни ни.

And a vision through the night appeared to Paul -- a certain man of Macedonia was standing, calling upon him, and saying, `Having passed through to Macedonia, help us;' --

10 И като видя видението, веднага потърсихме случай да отидем в Македония, като дойдохме до заключение, че Бог ни призовава да проповядваме благовестието на тях.

and when he saw the vision, immediately we endeavoured to go forth to Macedonia, assuredly gathering that the Lord hath called us to preach good news to them,

11 И тъй, като отплувахме от Троада, отправихме се право към Самотрак, на утрешния ден в Неапол,

having set sail, therefore, from Troas, we came with a straight course to Samothracia, on the morrow also to Neapolis,

12 и оттам във Филипи, който е главният град на оная Македония, и Римска колония. В тоя град преседяхме няколко дни.

thence also to Philippi, which is a principal city of the part of Macedonia -- a colony. And we were in this city abiding certain days,

13 А в събота излязохме вън от портата край една река, дето предполагахме, че става молитва; и седнахме та говорихме на събраните там жени.

on the sabbath-day also we went forth outside of the city, by a river, where there used to be prayer, and having sat down, we were speaking to the women who came together,

14 И някоя си богобоязлива жена на име Лидия, от град Тиатир, продавачка на морави платове, слушаше; и Господ отвори сърцето й да внимава на това, което Павел говореше.

and a certain woman, by name Lydia, a seller of purple, of the city of Thyatira, worshipping God, was hearing, whose heart the Lord did open to attend to the things spoken by Paul;

15 И като се кръсти тя и домът и, помоли ни, казвайки: Ако ме признавате за вярна Господу, влезте в къщата ми и седете. И принуди ни.

and when she was baptized, and her household, she did call upon us, saying, `If ye have judged me to be faithful to the Lord, having entered into my house, remain;' and she constrained us.

16 И един ден, като отивахме на молитвеното място, срещна ни една мома, която имаше предсказвателен дух и чрез прокобяването си докарваше голяма печалба на господарите си.

And it came to pass in our going on to prayer, a certain maid, having a spirit of Python, did meet us, who brought much employment to her masters by soothsaying,

17 Т я вървеше подир Павла и нас та викаше, казвайки: Тия човеци са слуги на всевишния Бог, които ви проповядват път за спасение.

she having followed Paul and us, was crying, saying, `These men are servants of the Most High God, who declare to us a way of salvation;'

18 Т ова тя правеше много дни наред, А понеже твърде дотегна на Павла, той се обърна и рече на духа: Заповядвам ти в името на Исуса Христа да излезеш от нея. И излезе в същия час.

and this she was doing for many days, but Paul having been grieved, and having turned, said to the spirit, `I command thee, in the name of Jesus Christ, to come forth from her;' and it came forth the same hour.

19 А господарите и като видяха, че излезе и надеждата им за печалба, хванаха Павла и Сила та ги завлякоха на пазаря пред началниците.

And her masters having seen that the hope of their employment was gone, having caught Paul and Silas, drew to the market-place, unto the rulers,

20 И като ги изведоха при градските съдии, рекоха: Тия човеци са юдеи и смущават града ни,

and having brought them to the magistrates, they said, `These men do exceedingly trouble our city, being Jews;

21 к ато прповядват обичаи, които не е позволено на нас, като Римляни, да приемаме или да пазим.

and they proclaim customs that are not lawful for us to receive nor to do, being Romans.'

22 Н а това, народът купно се подигна против тях, и градските съдии им разкъсаха дрехите и заповядаха да ги бият с тояги.

And the multitude rose up together against them, and the magistrates having torn their garments from them, were commanding to beat with rods,

23 И като ги биха много, хвърлиха ги в тъмница, и заръчаха на тъмничния началник да ги варди здраво;

many blows also having laid upon them, they cast them to prison, having given charge to the jailor to keep them safely,

24 к ойто като получи такава заповед, хвърли ги в по-вътрешната тъмница, и стегна добре нозете им в клада.

who such a charge having received, did put them to the inner prison, and their feet made fast in the stocks.

25 Н о по среднощ, когато Павел и Сила се молеха с химни на Бога, а затворниците ги слушаха,

And at midnight Paul and Silas praying, were singing hymns to God, and the prisoners were hearing them,

26 в незапно стана голям трус, така че основите на тъмницата се поклатиха и веднага всички врати се отвориха, и оковите на всичките се развързаха.

and suddenly a great earthquake came, so that the foundations of the prison were shaken, opened also presently were all the doors, and of all -- the bands were loosed;

27 И началникът, като се събуди и видя тъмничните врати отворени, измъкна ножа си и щеше да се убие, мислейки, че затворниците са избягали.

and the jailor having come out of sleep, and having seen the doors of the prison open, having drawn a sword, was about to kill himself, supposing the prisoners to be fled,

28 Н о Павел извика със силен глас, думайки: Недей струва никакво зло на себе си, защото всички сме тука.

and Paul cried out with a loud voice, saying, `Thou mayest not do thyself any harm, for we are all here.'

29 Т огава началникът поиска светила, скочи вътре, и разтреперан падна пред Павла и Сила;

And, having asked for a light, he sprang in, and trembling he fell down before Paul and Silas,

30 и изведе ги вън и рече: Господа, що трябва да сторя за да се спася?

and having brought them forth, said, `Sirs, what must I do -- that I may be saved?'

31 А те казаха: повярвай в Господа Исуса (Христа), и ще се спасиш, ти и домът ти.

and they said, `Believe on the Lord Jesus Christ, and thou shalt be saved -- thou and thy house;'

32 И говориха Господнето учение на него и на всички, които бяха в дома му.

and they spake to him the word of the Lord, and to all those in his household;

33 И той ги взе в същия час през нощта та им изми раните; и без забава се кръсти, той той и всичките негови.

and having taken them, in that hour of the night, he did bathe from the blows, and was baptized, himself and all his presently,

34 И като ги заведе в къщата си, сложи им трапеза; и, повярвал в Бога, зарадва се с целия си дом.

having brought them also into his house, he set food before, and was glad with all the household, he having believed in God.

35 А когато се разсъмна, градските съдии пратиха палачите да рекат: Пусни ония човеци.

And day having come, the magistrates sent the rod-bearers, saying, `Let those men go;'

36 И началникът съобщи думите на Павла, казвайки: Градските съдии са пратили да ви пуснем; сега, прочее, излезте и си идете с мир.

and the jailor told these words unto Paul -- `The magistrates have sent, that ye may be let go; now, therefore, having gone forth go on in peace;'

37 Н о Павел им рече: Биха ни публично без да сме били осъдени, нас, които сме Римляни, и ни хвърлиха в тъмница; и сега тайно ли ни изваждат? То не става; но те нека дойдат и ни изведат.

and Paul said to them, `Having beaten us publicly uncondemned -- men, Romans being -- they did cast to prison, and now privately do they cast us forth! why no! but having come themselves, let them bring us forth.'

38 И палачите съобщиха тия думи на градските съдии; а те като чуха, че били Римляни, уплашиха се;

And the rod-bearers told to the magistrates these sayings, and they were afraid, having heard that they are Romans,

39 и дойдоха та ги помолиха да бъдат снизходителни, и като ги изведоха поканиха ги да си отидат от града.

and having come, they besought them, and having brought forth, they were asking to go forth from the city;

40 А те, като излязоха от тъмницата, влязоха у Лидини, и, като видяха братята, увещаха ги, и си заминаха.

and they, having gone forth out of the prison, entered into Lydia, and having seen the brethren, they comforted them, and went forth.