1 Н е съм ли свободен? Не съм ли апостол? Не видях ли Исуса нашия Господ? Не сте ли вие моето дело в Господа?

Am not I an apostle? am not I free? Jesus Christ our Lord have I not seen? my work are not ye in the Lord?

2 Н а други, ако не съм апостол, то поне на вас съм; защото в Господа вие сте печата на моето апостолство.

if to others I am not an apostle -- yet doubtless to you I am; for the seal of my apostleship are ye in the Lord.

3 Е то моето оправдание пред тия, които изпитват поведението ми;

My defence to those who examine me in this;

4 Н ямаме ли право да ядем и да пием за сметка на църквата?

have we not authority to eat and to drink?

5 Н ямаме ли право и ние, както другите апостоли, и братята на Господа и Кифа, да водим жена от сестрите?

have we not authority a sister -- a wife -- to lead about, as also the other apostles, and the brethren of the Lord, and Cephas?

6 И ли само аз и Варнава нямаме право да не работим за прехраната си?

or only I and Barnabas, have we not authority -- not to work?

7 К ой войник служи някога на свои разноски? Кой насажда лозе и не яде плода му? Или кой пасе стадо и не яде от млякото на стадото?

who doth serve as a soldier at his own charges at any time? who doth plant a vineyard, and of its fruit doth not eat? or who doth feed a flock, and of the milk of the flock doth not eat?

8 П о човешки ли говоря това? Или не казва същото и законът?

According to man do I speak these things? or doth not also the law say these things?

9 З ащото в Моисеевия закон е писано: "Да не обвързваш устата на вола, когато вършее". За воловете ли тук се грижи Бог,

for in the law of Moses it hath been written, `thou shalt not muzzle an ox treading out corn;' for the oxen doth God care?

10 и ли го казва несъмнено заради нас? Да; заради нас е писано това; защото който оре, с надежда трябва да оре; и който вършее, трябва да вършее с надежда, че ще участвува в плода.

or because of us by all means doth He say ? yes, because of us it was written, because in hope ought the plower to plow, and he who is treading of his hope to partake in hope.

11 А ко ние сме посяли у вас духовното, голямо нещо ли е, ако пожънем от вас телесното?

If we to you the spiritual things did sow -- great if we your fleshly things do reap?

12 А ко други участвуват в това право над вас, не участвуваме ли ние повече? Обаче, ние не използувахме това право, но търпим всичко, за да не причиним някакво препятствие на Христовото благовестие.

if others do partake of the authority over you -- not we more? but we did not use this authority, but all things we bear, that we may give no hindrance to the good news of the Christ.

13 Н е знаете ли, че тия, които свещенодействуват, се хранят от светилището? и че тия, които служат на олтара, вземат дял от олтара?

Have ye not known that those working about the things of the temple -- of the temple do eat, and those waiting at the altar -- with the altar are partakers?

14 Т ака и Господ е наредил, щото проповедниците на благовестието да живеят от благовестието.

so also did the Lord direct to those proclaiming the good news: of the good news to live.

15 Н о аз не съм използувал ни една от тия наретби, нито пиша това, за да се направи за мене така; защото за мене е по-добре да умра, отколкото да осуети някой моята похвала.

And I have used none of these things; neither did I write these things that it may be so done in my case, for good for me rather to die, than that any one may make my glorying void;

16 З ащото, ако проповядвам благовестието, няма с какво да се похваля; понеже нужда ми се налага; защото горко ми ако не благовествувам.

for if I may proclaim good news, it is no glorying for me, for necessity is laid upon me, and wo is to me if I may not proclaim good news;

17 П онеже, ако върша това доброволно, имам награда, но ако с принуждение, то само изпълнявам повереното ми настойничество:

for if willing I do this, I have a reward; and if unwillingly -- with a stewardship I have been entrusted!

18 И тъй, каква е моята награда? Тая, че, като проповядвам евангелието, да мога да напрявя благовестието безплатно, така щото да не използувам напълно моето право в благовестието.

What, then, is my reward? -- that proclaiming good news, without charge I shall make the good news of the Christ, not to abuse my authority in the good news;

19 З ащото, при все че съм свободен от всичките човеци, аз заробих себе си на всички, за да придобия мнозината.

for being free from all men, to all men I made myself servant, that the more I might gain;

20 Н а юдеите станах като юдеин, за да придобия юдеи; на тия, които са под закон, станах като под закон, (при все че сам аз не съм под закон), за да придобия тия, които са под закон.

and I became to the Jews as a Jew, that Jews I might gain; to those under law as under law, that those under law I might gain;

21 Н а тия, които нямат закон, станах като че нямам закон, (при все че не съм без закон спрямо Христа), за да придобия тия, които нямат закон.

to those without law, as without law -- (not being without law to God, but within law to Christ) -- that I might gain those without law;

22 Н а слабите станах слаб, за да придобия слабите. На всички станах всичко, та по всякакъв начин да спася неколцина.

I became to the infirm as infirm, that the infirm I might gain; to all men I have become all things, that by all means I may save some.

23 В сичко това върша заради благовестието, за да участвувам и аз в него.

And this I do because of the good news, that a fellow-partaker of it I may become;

24 Н е знаете ли, че, които тичат на игрището, всички тичат, а само един получава наградата? Така тичайте, щото да я получите.

have ye not known that those running in a race -- all indeed run, but one doth receive the prize? so run ye, that ye may obtain;

25 И всеки, който се подвизава, се въздържа от всичко. Те вършат това за да получат тленен венец, а ние нетленен.

and every one who is striving, is in all things temperate; these, indeed, then, that a corruptible crown they may receive, but we an incorruptible;

26 И тъй, аз така тичам, не към нещо неизвестно; така удрям, не като че бия въздуха;

I, therefore, thus run, not as uncertainly, thus I fight, as not beating air;

27 н о уморявам тялото си и го поробвам, да не би, като съм проповядвал на другите, сам аз да стана неодобрен.

but I chastise my body, and bring into servitude, lest by any means, having preached to others -- I myself may become disapproved.