1 П о това време се дигна голям вик от людете и от жените им против братята им юдеите.

And there is a great cry of the people and their wives, concerning their brethren the Jews,

2 З ащото имаше едни, които казваха: Ние, синовете ни и дъщерите ни сме мнозина; затова, нека ни се даде жито та да ядем и да живеем.

yea, there are who are saying, `Our sons, and our daughters, we -- are many, and we receive corn, and eat, and live.'

3 А и други имаше, които казваха: Ние заложихме нивите си, лозята си и къщите си, за да вземем жито, по причина на града.

And there are who are saying, `Our fields, and our vineyards, and our houses, we are pledging, and we receive corn for the famine.'

4 И маше пък още други, които казваха: Срещу нивите и срещу лозята си ние заехме пари за царските данъци.

And there are who are saying, `We have borrowed money for the tribute of the king, our fields, and our vineyards;

5 Н о пак нашите тела са като телата на братята ни, нашите чада като техните чада; и, ето, ние ще трябва да даваме синовете си и дъщерите си на работата като роби, и някои от дъщерите ни са вече заведени в робство; нито е в силата ни да правим другояче, защото други имат нивите и лозята ни.

and now, as the flesh of our brethren our flesh, as their sons our sons, and lo, we are subduing our sons and our daughters for servants, and there are of our daughters subdued, and our hand hath no might, and our fields and our vineyards to others.'

6 И оскърбих се твърде много, като чух вика им и тия думи.

And it is very displeasing to me when I have heard their cry and these words,

7 Т огава, като размислих в себе си, изобличих благородните и по-първите човеци, като им рекох: Вие вземате лихва всеки от брата си. И свиках против тях голямо събрание, та им рекох:

and my heart reigneth over me, and I strive with the freemen, and with the prefects, and say to them, `Usury one upon another ye are exacting;' and I set against them a great assembly,

8 Н ие според силата си изкупихме братята си юдеите, които бяха предадени на народите; а сами вие ще продадете ли братята си? трябва ли да се продадат нам? А те мълчаха и не намериха какво да отговорят.

and say to them, `We have acquired our brethren the Jews, those sold to the nations, according to the ability that in us, and ye also sell your brethren, and they have been sold to us!' and they are silent, and have not found a word.

9 П ак рекох: Не е добро това, което правите. Не трябва ли да ходите в страха на нашия Бог, за да не ни укоряват езичниците, нашите неприятели?

And I say, `Not good the thing that ye are doing; in the fear of our God do ye not walk, because of the reproach of the nations our enemies?

10 С ъщо и аз - братята ми и слугите ми - сме им заели пари и жито под лихва, но нека оставим, моля, това лихварство.

And also, I, my brethren, and my servants, are exacting of them silver and corn; let us leave off, I pray you, this usury.

11 В ърнете им, прочее, още днес, нивите им, лозята им, маслините им и къщите им, тоже стотната част от парите, от житото, от виното и от дървеното масло, които изисквате от тях.

Give back, I pray you, to them, as to-day, their fields, their vineyards, their olive-yards, and their houses, and the hundredth of the money, and of the corn, of the new wine, and of the oil, that ye are exacting of them.'

12 Т огава рекоха: Ще ги повърнем и нищо не ще искаме от тях; както казваш, така ще направим. Тогава повиках свещениците, чрез които ги заклех, че ще направят според това обещание.

And they say, `We give back, and of them we seek nothing; so we do as thou art saying.' And I call the priests, and cause them to swear to do according to this thing;

13 О търсих още и пазухата си, и рекох: Така да отърси Бог от къщата му и от труда му всеки, който не е изпълнил това обещание; да! така да бъде отърсен и изпразнен. И цялото събрание рече: Амин! и прославиха Господа. И людете постъпиха според това обещание.

also, my lap I have shaken, and I say, `Thus doth God shake out every man, who doth not perform this thing, from his house, and from his labour; yea, thus is he shaken out and empty;' and all the assembly say, `Amen,' and praise Jehovah; and the people do according to this thing.

14 А от времето, когато бях назначен за областен управител над тях в Юдовата земя, от двадесетата година на цар Артаксеркса, дванадесет години, аз и братята ми не сме вземали заплатата на областен управител.

Also, from the day that he appointed me to be their governor in the land of Judah, from the twentieth year even unto the thirty and second year of Artaxerxes the king -- twelve years -- I, and my brethren, the bread of the governor have not eaten:

15 А по-раншните областни управители, които бяха преди мене, бяха товар на людете, и, освен четиридесет сикли сребро, вземаха от тях хляб и вино; при това, и слугите им господаруваха над людете. Но аз не правех така, понеже се боях от Бога.

the former governors who before me have made themselves heavy on the people, and take of them in bread and wine, besides in silver forty shekels; also, their servants have ruled over the people -- and I have not done so, because of the fear of God.

16 О ще и залягах върху работата на тая стена, и нива не купихме; и всичките ми слуги бяха събрани там за тая работа.

And also, in the work of this wall I have done mightily, even a field we have not bought, and all my servants are gathered there for the work;

17 П ри това, на трапезата ми имаше сто и петдесет мъже от юдеите и по-видните човеци, освен ония, които идеха при нас от околните нам народи.

and of the Jews, and of the prefects, a hundred and fifty men, and those coming in unto us of the nations that round about us, at my table;

18 А това що се готвеше за мене всеки ден бе едно говедо и шест отборни овци; и птици се готвеха за мене, а веднъж в десет дни имахме изобилно вино от всякакъв вид; а при всичко това аз не поисках заплатата на областен управител, защото робството тежеше силно върху тия люде.

and that which hath been prepared for one day one ox, six fat sheep, also fowls have been prepared for me, and once in ten days of all wines abundantly, and with this, the bread of the governor I have not sought, for heavy is the service on this people.

19 П омни ме, Боже мой, за добро поради всичко, което съм сторил за людете.

Remember for me, O my God, for good, all that I have done for this people.