1 П раведният загива, и никой не взема това присърце; И благочестивите се отнемат от земята, без да размисли някой, Че праведният се отнема преди да дойде злото.

The righteous hath perished, And there is none laying to heart, And men of kindness are gathered, Without any considering that from the face of evil Gathered is the righteous one.

2 Т ой се успокоява; Те си почиват на леглата си, Всеки, който ходи в правотата си.

He entereth into peace, they rest on their beds, is going straightforward.

3 А вие, синове на врачка, Рожба на прелюбодеец и на блудница, приближете се тук.

And ye, come near hither, O sons of a sorceress, seed of an adulterer, Even thou dost commit whoredom.

4 С него се подигравате? Против кого сте отворили широко уста и изплезили език? Не сте ли чада на престъпление, рожба на лъжа.

Against whom do ye sport yourselves? Against whom enlarge ye the mouth? Prolong ye the tongue? Are not ye children of transgression? a false seed?

5 В ие, които се разжегвате между дъбовете, Под всяко зелено дърво, Които колите чадата в деретата, Под разцепените канари?

Who are inflamed among oaks, under every green tree, Slaughtering the children in valleys, Under clefts of the rocks.

6 Д елът ти е между камъчетата на потоците; Те, те са твое наследство, И на тях си изливала възлияния, Принасяла си хлебен принос. Ще мога ли да се удовлетворя за тия неща?

Among the smooth things of a brook thy portion, They -- they thy lot, Also to them thou hast poured out an oblation, Thou hast caused a present to ascend, For these things am I comforted?

7 Н а висока и издигната скала си издигнала леглото си, И там си се изкачвала да принасяш жертва.

On a mountain, high and exalted, Thou hast set thy couch, Also thither thou hast gone up to make a sacrifice.

8 З ад вратите и стълбовете им си поставила спомена си; Защото си се открила другиму освен Мене, и си се възкачила; Разширила си леглото си, и съгласила си се с тях; Обикнала си тяхното легло, избрала си място за него.

And behind the door, and the post, Thou hast set up thy memorial, For from Me thou hast removed, and goest up, Thou hast enlarged thy couch, And dost covenant for thyself among them, Thou hast loved their couch, the station thou sawest,

9 О тишла си и при царя с помади, И умножила си ароматите си, Пратила си далеч посланиците си, И унизила си се дори до преизподнята.

And goest joyfully to the king in ointment, And dost multiply thy perfumes, And sendest thine ambassadors afar off, And humblest thyself unto Sheol.

10 У морила си се от дългия път, Но пак не си рекла: Няма надежда; Намерила си съживление на силата си, Затова не си примряла.

In the greatness of thy way thou hast laboured, Thou hast not said, `It is desperate.' The life of thy hand thou hast found, Therefore thou hast not been sick.

11 И от кого си се уплашила или убояла та да излъжеш, И да не си спомняш за Мене, Нито да Ме съхраняваш в сърцето си? Не е ли защото Аз млъкнах и то от дълго време. Гдето ти не се убоя от Мене?

And of whom hast thou been afraid, and fearest, That thou liest, and Me hast not remembered? Thou hast not laid to thy heart, Am not I silent, even from of old? And Me thou fearest not?

12 А з ще изявя правдата ти; А колкото за делата ти, няма да те ползуват,

I declare thy righteousness, and thy works, And they do not profit thee.

13 К огато извикаш, нека, те отърват сбирщината на идолите ти; Но вятърът ще ги отнесе всички, Един лъх ще ги помете; А който уповава на Мене ще владее земята, И ще придобие светия Ми хълм.

When thou criest, let thy gatherings deliver thee, And all of them carry away doth wind, Take away doth vanity, And whoso is trusting in Me inheriteth the land, And doth possess My holy mountain.

14 И ще се рече: Изравнете, изравнете, пригответе пътя, Отмахнете спънките от пътя на Моите люде.

And he hath said, `Raise up, raise up, prepare a way, Lift a stumbling-block out of the way of My people.'

15 З ащото така казва Всевишният и Превъзнесеният, Който обитава вечността, Чието име е Светий: Аз обитавам на високо и свето място, Още с онзи, който е със съкрушен и смирен дух, За да съживявам духа на смирените, И да съживявам сърцето на съкрушилите се,

For thus said the high and exalted One, Inhabiting eternity, and holy His name: `In the high and holy place I dwell, And with the bruised and humble of spirit, To revive the spirit of the humble, And to revive the heart of bruised ones,'

16 З ащото няма да се съдя с човеците вечно, Нито ще бъда винаги гневен; Понеже тогаз биха примрели пред Мене Духът и душите, които съм направил.

For, not to the age do I strive, nor for ever am I wroth, For the spirit from before Me is feeble, And the souls I have made.

17 П оради беззаконното му лакомство се разгневих и го поразих, Отвърнах лицето Си и се разгневих; Но кой упорито последва пътя на сърцето си.

For the iniquity of his dishonest gain, I have been wroth, and I smite him, Hiding -- and am wroth, And he goeth on turning back in the way of his heart.

18 В идях пътищата му, и ще го изцеля; Още ще го водя, и пак ще утеша него и наскърбените му.

His ways I have seen, and I heal him, yea, I lead him, And recompense comforts to him and to his mourning ones.

19 А з, Който създавам плода на устните, казва Господ, Ще река: Мир, мир на далечния и близкия: И ще го изцеля.

Producing the fruit of the lips, `Peace, peace,' to the far off, and to the near, And I have healed him, said Jehovah.

20 А нечестивите са като развълнувано море, Защото не може да утихне, И водите му изхвърлят тиня и кал.

And the wicked as the driven out sea, For to rest it is not able, And its waters cast out filth and mire.

21 Н яма мир за нечестивите, казва Бог.

There is no peace, said my God, to the wicked!