1 И влезе пак в синагогата; и там имаше човек с изсъхнала ръка.

And he entered again into the synagogue, and there was there a man having the hand withered,

2 И наблюдаваха Го, дали ще го изцели в съботен ден, за да Го обвинят.

and they were watching him, whether on the sabbaths he will heal him, that they might accuse him.

3 Т ой каза на човека с изсъхналата ръка: Изправи се насред.

And he saith to the man having the hand withered, `Rise up in the midst.'

4 Т огава на тях казва: Позволено ли е да се прави добро в съботен ден, или да се прави зло? Да се спаси ли живот, или да се погуби? А те мълчаха.

And he saith to them, `Is it lawful on the sabbaths to do good, or to do evil? life to save, or to kill?' but they were silent.

5 А като ги изгледа с гняв, наскърбен поради закоравяването на сърцата им, каза на човека: Простри си ръката. Той я простря; и ръката му оздравя.

And having looked round upon them with anger, being grieved for the hardness of their heart, he saith to the man, `Stretch forth thy hand;' and he stretched forth, and his hand was restored whole as the other;

6 И фарисеите, като излязоха, веднага се наговориха с Иродианите против Него, как да Го погубят.

and the Pharisees having gone forth, immediately, with the Herodians, were taking counsel against him how they might destroy him.

7 Т огава Исус се оттегли с учениците Си към езерото, и голямо множество от Галилея отиде изподир.

And Jesus withdrew with his disciples unto the sea, and a great multitude from Galilee followed him, and from Judea,

8 И от Юдея, от Ерусалим, от Идумея, отвъд Йордан, и от местата около Тир и Сидон, едно голямо множество дойде при Него, като чуха колко много чудеса правел.

and from Jerusalem, and from Idumea and beyond the Jordan; and they about Tyre and Sidon -- a great multitude -- having heard how great things he was doing, came unto him.

9 И поръча на учениците Си да Му услужат с една ладия, поради народа, за да Го не притискат.

And he said to his disciples that a little boat may wait on him, because of the multitude, that they may not press upon him,

10 З ащото беше изцелил мнозина, така че онези, които страдаха от язви, натискаха Го, за да се допрат до Него.

for he did heal many, so that they threw themselves on him, in order to touch him -- as many as had plagues;

11 И нечистите духове, когато Го виждаха, падаха пред Него и викаха, казвайки: Ти си Божий Син.

and the unclean spirits, when they were seeing him, were falling down before him, and were crying, saying -- `Thou art the Son of God;'

12 Н о Той строго им заръчваше да Го не изявяват.

and many times he was charging them that they might not make him manifest.

13 С лед това се възкачи на хълма и повика при Себе Си ония, които си искаше; и те отидоха при Него.

And he goeth up to the mountain, and doth call near whom he willed, and they went away to him;

14 И определи дванадесет души, за да бъдат с Него, и за да ги изпраща да проповядват,

and he appointed twelve, that they may be with him, and that he may send them forth to preach,

15 и да имат власт да изгонват бесове.

and to have power to heal the sicknesses, and to cast out the demons.

16 О предели: Симона, на когото даде и името Петър;

And he put on Simon the name Peter;

17 и Якова Заведеев и Якововия брат Йоан, на които даде и името Воанергес, сиреч, синове на гръма,

and James of Zebedee, and John the brother of James, and he put on them names -- Boanerges, that is, `Sons of thunder;'

18 и Андрея и Филипа, Вартоломея и Матея, Тома и Якова Алфеев, Тадея и Симона Зилот,

and Andrew, and Philip, and Bartholomew, and Matthew, and Thomas, and James of Alpheus, and Thaddeus, and Simon the Cananite,

19 и Юда Искариотски, който Го и предаде.

and Judas Iscariot, who did also deliver him up; and they come into a house.

20 И дохожда в една къща; и пак се събира народ, така щото те не можаха нито хляб да ядат.

And come together again doth a multitude, so that they are not able even to eat bread;

21 А своите Му, като чуха това, излязоха за да Го хванат; защото казваха, че не бил на Себе Си.

and his friends having heard, went forth to lay hold on him, for they said that he was beside himself,

22 И книжниците, които бяха слезли от Ерусалим, казваха, че Той има Веелзевул, и че изгонва бесовете чрез началника на бесовете.

and the scribes who from Jerusalem having come down, said -- `He hath Beelzeboul,' and -- `By the ruler of the demons he doth cast out the demons.'

23 Н о Той, като ги повика, казваше им с притчи: Как може Сатана да изгонва Сатаната?

And, having called them near, in similes he said to them, `How is the Adversary able to cast out the Adversary?

24 А ко едно царство се раздели против себе си, това царство не може да устои.

and if a kingdom against itself be divided, that kingdom cannot be made to stand;

25 И ако един дом се раздели против себе си, тоя дом не ще може да устои.

and if a house against itself be divided, that house cannot be made to stand;

26 И ако Сатана е възстанал против себе си, и се е разделил, той не може да устои, но дошъл му е краят.

and if the Adversary did rise against himself, and hath been divided, he cannot be made to stand, but hath an end.

27 О баче, никой не може да влезе в къщата на силния човек, да ограби покъщнината му, ако първо не върже силния, и тогава ще ограби къщата му.

`No one is able the vessels of the strong man -- having entered into his house -- to spoil, if first he may not bind the strong man, and then his house he will spoil.

28 И стина ви казвам, че всичките грехове на човешкия род ще бъдат простени, и всичките хули с които биха богохулствували;

`Verily I say to you, that all the sins shall be forgiven to the sons of men, and evil speakings with which they might speak evil,

29 н о ако някой похули Святия Дух, за него няма прошка до века, но е виновен за вечен грях.

but whoever may speak evil in regard to the Holy Spirit hath not forgiveness -- to the age, but is in danger of age-during judgment;'

30 Т ова рече Той, защото казваха: Има нечист дух.

because they said, `He hath an unclean spirit.'

31 Д охождат, прочее, майка Му и братята Му, и като стояха вън, пратиха до Него да Го повикат.

Then come do his brethren and mother, and standing without, they sent unto him, calling him,

32 А около Него седеше едно множество; и казват Му: Ето, майка Ти и братята Ти вън, търсят Те.

and a multitude was sitting about him, and they said to him, `Lo, thy mother and thy brethren without do seek thee.'

33 И в отговор им каза: Коя е майка Ми? Кои са братята Ми?

And he answered them, saying, `Who is my mother, or my brethren?'

34 И като изгледа седящите около Него каза: Ето майка Ми и братята Ми!

And having looked round in a circle to those sitting about him, he saith, `Lo, my mother and my brethren!

35 З ащото, който върши Божията воля, той Ми е брат, и сестра, и майка.

for whoever may do the will of God, he is my brother, and my sister, and mother.'