1 И влезе пак в синагогата; и там имаше човек с изсъхнала ръка.

And he entered again into the synagogue; and there was a man there who had his hand withered.

2 И наблюдаваха Го, дали ще го изцели в съботен ден, за да Го обвинят.

And they watched him, whether he would heal him on the sabbath day; that they might accuse him.

3 Т ой каза на човека с изсъхналата ръка: Изправи се насред.

And he saith unto the man that had his hand withered, Stand forth.

4 Т огава на тях казва: Позволено ли е да се прави добро в съботен ден, или да се прави зло? Да се спаси ли живот, или да се погуби? А те мълчаха.

And he saith unto them, Is it lawful on the sabbath day to do good, or to do harm? to save a life, or to kill? But they held their peace.

5 А като ги изгледа с гняв, наскърбен поради закоравяването на сърцата им, каза на човека: Простри си ръката. Той я простря; и ръката му оздравя.

And when he had looked round about on them with anger, being grieved at the hardening of their heart, he saith unto the man, Stretch forth thy hand. And he stretched it forth; and his hand was restored.

6 И фарисеите, като излязоха, веднага се наговориха с Иродианите против Него, как да Го погубят.

And the Pharisees went out, and straightway with the Herodians took counsel against him, how they might destroy him.

7 Т огава Исус се оттегли с учениците Си към езерото, и голямо множество от Галилея отиде изподир.

And Jesus with his disciples withdrew to the sea: and a great multitude from Galilee followed; and from Judaea,

8 И от Юдея, от Ерусалим, от Идумея, отвъд Йордан, и от местата около Тир и Сидон, едно голямо множество дойде при Него, като чуха колко много чудеса правел.

and from Jerusalem, and from Idumaea, and beyond the Jordan, and about Tyre and Sidon, a great multitude, hearing what great things he did, came unto him.

9 И поръча на учениците Си да Му услужат с една ладия, поради народа, за да Го не притискат.

And he spake to his disciples, that a little boat should wait on him because of the crowd, lest they should throng him:

10 З ащото беше изцелил мнозина, така че онези, които страдаха от язви, натискаха Го, за да се допрат до Него.

for he had healed many; insomuch that as many as had plagues pressed upon him that they might touch him.

11 И нечистите духове, когато Го виждаха, падаха пред Него и викаха, казвайки: Ти си Божий Син.

And the unclean spirits, whensoever they beheld him, fell down before him, and cried, saying, Thou art the Son of God.

12 Н о Той строго им заръчваше да Го не изявяват.

And he charged them much that they should not make him known.

13 С лед това се възкачи на хълма и повика при Себе Си ония, които си искаше; и те отидоха при Него.

And he goeth up into the mountain, and calleth unto him whom he himself would; and they went unto him.

14 И определи дванадесет души, за да бъдат с Него, и за да ги изпраща да проповядват,

And he appointed twelve, that they might be with him, and that he might send them forth to preach,

15 и да имат власт да изгонват бесове.

and to have authority to cast out demons:

16 О предели: Симона, на когото даде и името Петър;

and Simon he surnamed Peter;

17 и Якова Заведеев и Якововия брат Йоан, на които даде и името Воанергес, сиреч, синове на гръма,

and James the son of Zebedee, and John the brother of James; and them he surnamed Boanerges, which is, Sons of thunder:

18 и Андрея и Филипа, Вартоломея и Матея, Тома и Якова Алфеев, Тадея и Симона Зилот,

and Andrew, and Philip, and Bartholomew, and Matthew, and Thomas, and James the son of Alphaeus, and Thaddaeus, and Simon the Cananaean,

19 и Юда Искариотски, който Го и предаде.

and Judas Iscariot, who also betrayed him. And he cometh into a house.

20 И дохожда в една къща; и пак се събира народ, така щото те не можаха нито хляб да ядат.

And the multitude cometh together again, so that they could not so much as eat bread.

21 А своите Му, като чуха това, излязоха за да Го хванат; защото казваха, че не бил на Себе Си.

And when his friends heard it, they went out to lay hold on him: for they said, He is beside himself.

22 И книжниците, които бяха слезли от Ерусалим, казваха, че Той има Веелзевул, и че изгонва бесовете чрез началника на бесовете.

And the scribes that came down from Jerusalem said, He hath Beelzebub, and, By the prince of the demons casteth he out the demons.

23 Н о Той, като ги повика, казваше им с притчи: Как може Сатана да изгонва Сатаната?

And he called them unto him, and said unto them in parables, How can Satan cast out Satan?

24 А ко едно царство се раздели против себе си, това царство не може да устои.

And if a kingdom be divided against itself, that kingdom cannot stand.

25 И ако един дом се раздели против себе си, тоя дом не ще може да устои.

And if a house be divided against itself, that house will not be able to stand.

26 И ако Сатана е възстанал против себе си, и се е разделил, той не може да устои, но дошъл му е краят.

And if Satan hath rise up against himself, and is divided, he cannot stand, but hath an end.

27 О баче, никой не може да влезе в къщата на силния човек, да ограби покъщнината му, ако първо не върже силния, и тогава ще ограби къщата му.

But no one can enter into the house of the strong man, and spoil his goods, except he first bind the strong man; and then he will spoil his house.

28 И стина ви казвам, че всичките грехове на човешкия род ще бъдат простени, и всичките хули с които биха богохулствували;

Verily I say unto you, All their sins shall be forgiven unto the sons of men, and their blasphemies wherewith soever they shall blaspheme:

29 н о ако някой похули Святия Дух, за него няма прошка до века, но е виновен за вечен грях.

but whosoever shall blaspheme against the Holy Spirit hath never forgiveness, but is guilty of an eternal sin:

30 Т ова рече Той, защото казваха: Има нечист дух.

because they said, He hath an unclean spirit.

31 Д охождат, прочее, майка Му и братята Му, и като стояха вън, пратиха до Него да Го повикат.

And there come his mother and his brethren; and, standing without, they sent unto him, calling him.

32 А около Него седеше едно множество; и казват Му: Ето, майка Ти и братята Ти вън, търсят Те.

And a multitude was sitting about him; and they say unto him, Behold, thy mother and thy brethren without seek for thee.

33 И в отговор им каза: Коя е майка Ми? Кои са братята Ми?

And he answereth them, and saith, Who is my mother and my brethren?

34 И като изгледа седящите около Него каза: Ето майка Ми и братята Ми!

And looking round on them that sat round about him, he saith, Behold, my mother and my brethren!

35 З ащото, който върши Божията воля, той Ми е брат, и сестра, и майка.

For whosoever shall do the will of God, the same is my brother, and sister, and mother.