1 П о-добър е сиромахът, който ходи в непорочността си, Нежели оня, който е с извратени устни а при това безумен.

Better is the poor that walketh in his integrity Than he that is perverse in his lips and is a fool.

2 Н аистина ожидане без разсъдък не е добро, И който бърза с нозете си, обърква пътя си.

Also, that the soul be without knowledge is not good; And he that hasteth with his feet sinneth.

3 Б езумието на човека изкривява пътя му, И сърцето му негодува против Господа.

The foolishness of man subverteth his way; And his heart fretteth against Jehovah.

4 Б огатството притуря много приятели, А сиромахът бива оставен от приятеля си,

Wealth addeth many friends; But the poor is separated from his friend.

5 Л ъжливият свидетел няма да остане ненаказан, И който издиша лъжи няма да избегне.

A false witness shall not be unpunished; And he that uttereth lies shall not escape.

6 М нозина търсят благоволението на щедрия, И всеки е приятел на онзи, който дава подаръци.

Many will entreat the favor of the liberal man; And every man is a friend to him that giveth gifts.

7 В сичките братя на сиромаха го мразят, - Колко повече отбягват от него приятелите му! - Той тича след тях с умолителни думи, но тях ги няма.

All the brethren of the poor do hate him: How much more do his friends go far from him! He pursueth them with words, but they are gone.

8 К ойто придобива ум обича своята си душа; Който пази благоразумие ще намери добро.

He that getteth wisdom loveth his own soul: He that keepeth understanding shall find good.

9 Л ъжлив свидетел няма да остане ненаказан, И който издиша лъжи ще загине.

A false witness shall not be unpunished; And he that uttereth lies shall perish.

10 И знежеността не прилича на безумен, - Много по-малко на слуга да властвува над началници.

Delicate living is not seemly for a fool; Much less for a servant to have rule over princes.

11 Б лагоразумието на човека възпира гнева му, И слава е за него да се не взира в престъпление.

The discretion of a man maketh him slow to anger; And it is his glory to pass over a transgression.

12 Г невът на царя е като реване на лъв, А благоволението му е като роса на тревата.

The king's wrath is as the roaring of a lion; But his favor is as dew upon the grass.

13 Б езумен син е бедствие за баща си, И препирните на жена са непрестанно капене.

A foolish son is the calamity of his father; And the contentions of a wife are a continual dropping.

14 К ъща и богатство се оставят наследство от бащите, Но благоразумна жена е от Господа.

House and riches are an inheritance from fathers; But a prudent wife is from Jehovah.

15 Л еноста хвърля в дълбок сън, И бездейна душа ще гладува

Slothfulness casteth into a deep sleep; And the idle soul shall suffer hunger.

16 К ойто пази заповедта пази душата си, А който немари пътищата си ще загине.

He that keepeth the commandment keepeth his soul; But he that is careless of his ways shall die.

17 К ойто показва милост към сиромаха заема Господу, И Той ще му въздаде за благодеянието му.

He that hath pity upon the poor lendeth unto Jehovah, And his good deed will he pay him again.

18 Н аказвай сина си докато има надежда, И не закоравявай сърцето си да го оставиш да загине.

Chasten thy son, seeing there is hope; nd set not thy heart on his destruction.

19 Я ростен човек ще понесе наказание, Защото, ако и да го избавиш, трябва пак същото да направиш.

A man of great wrath shall bear the penalty; For if thou deliver him, thou must do it yet again.

20 С лушай съвет и приемай поука, За да останеш мъдър в сетнините си.

Hear counsel, and receive instruction, That thou mayest be wise in thy latter end.

21 И ма много помисли в сърцето на човека, Но намерението Господно, то ще устои.

There are many devices in a man's heart; But the counsel of Jehovah, that shall stand.

22 М илосърдието на човека е чест нему, И сиромах човек е по-добър от този, който разорява.

That which maketh a man to be desired is his kindness; And a poor man is better than a liar.

23 С трахът от Господа спомага към живот; Който го има ще си ляга наситен и не ще срещне зло.

The fear of Jehovah tendeth to life; And he that hath it shall abide satisfied; He shall not be visited with evil.

24 Л енивият затопява ръката си в паницата И не ще нито в устата си да я повърне.

The sluggard burieth his hand in the dish, And will not so much as bring it to his mouth again.

25 А ко биеш присмивателя, простият ще стане внимателен; И ако изобличиш благоразумния, той ще придобие знание.

Smite a scoffer, and the simple will learn prudence; And reprove one that hath understanding, and he will understand knowledge.

26 К ойто опропастява баща си и пропъжда майка си, Той е син, който причинява срам и нанася позор.

He that doeth violence to his father, and chaseth away his mother, Is a son that causeth shame and bringeth reproach.

27 П рестани, сине мой, да слушаш съвети, Които те отклоняват от мъдростта.

Cease, my son, to hear instruction Only to err from the words of knowledge.

28 Л ошият свидетел се присмива на правосъдието; И устата на нечестивите поглъщат беззаконие.

A worthless witness mocketh at justice; And the mouth of the wicked swalloweth iniquity.

29 П рисъди се приготвят за присмивателите, И бой за гърба на безумните.

Judgments are prepared for scoffers, And stripes for the back of fools.