1 Б ивайте подражатели на мене, както съм и аз на Христа.

Be ye imitators of me, even as I also am of Christ.

2 А похвалявам ви, че ме помните за всичко, като държите преданията тъй, както ви ги предадох.

Now I praise you that ye remember me in all things, and hold fast the traditions, even as I delivered them to you.

3 Н о желая да знаете, че глава на всеки мъж е Христос, а глава на жената е мъжът, глава пък на Христа е Бог.

But I would have you know, that the head of every man is Christ; and the head of the woman is the man; and the head of Christ is God.

4 В секи мъж, който се моли или пророкува с покрита глава, засрамва главата си.

Every man praying or prophesying, having his head covered, dishonoreth his head.

5 А всяка жена, която се моли или пророкува гологлава, засрамва главата си, защото това е едно и също, като да е с бръсната глава.

But every woman praying or prophesying with her head unveiled dishonoreth her head; for it is one and the same thing as if she were shaven.

6 З ащото, която жена се не покрива, нека остриже и косата си. Но ако е срамотно за жена да си стриже косата, или да си бръсне главата, то нека се покрива.

For if a woman is not veiled, let her also be shorn: but if it is a shame to a woman to be shorn or shaven, let her be veiled.

7 З ащото мъжът не трябва да си покрива си покрива главата, понеже е образ и слава на Бога; а жената е слава на мъжа.

For a man indeed ought not to have his head veiled, forasmuch as he is the image and glory of God: but the woman is the glory of the man.

8 ( Защото мъжът не е от жената, а жената е от мъжа;

For the man is not of the woman; but the woman of the man:

9 п онеже, мъжът не бе създаден за жената, а жената за мъжа).

for neither was the man created for the woman; but the woman for the man:

10 З атова жената е длъжна да има на главата си белег на власт, заради ангелите.

for this cause ought the woman to have a sign of authority on her head, because of the angels.

11 ( Обаче, нито жената е без мъжа, нита мъжът без жената, в Господа;

Nevertheless, neither is the woman without the man, nor the man without the woman, in the Lord.

12 з ащото, както жената е от мъжа, така и мъжът е чрез жената; а всичко е от Бога).

For as the woman is of the man, so is the man also by the woman; but all things are of God.

13 С ами в себе си съдете: Прилично ли е, жената да се моли Богу гологлава?

Judge ye in yourselves: is it seemly that a woman pray unto God unveiled?

14 Н е учи ли и самото естество, че, ако мъж оставя косата си да расте, това е позор за него,

Doth not even nature itself teach you, that, if a man have long hair, it is a dishonor to him?

15 н о, ако жена оставя косата си да расте, това е слава за нея, защото косата й е дадена за покривало?

But if a woman have long hair, it is a glory to her: for her hair is given her for a covering.

16 Н о, ако някой мисли да се препира за това,

But if any man seemeth to be contentious, we have no such custom, neither the churches of God.

17 А като ви заръчвам следното, не ви похвалявам, защото се събирате, не за по-добро, но за по-лошо.

But in giving you this charge, I praise you not, that ye come together not for the better but for the worse.

18 З ащото, първо, слушам, че когато се събирате в църква, ставали разделения помежду ви; (и отчасти вярвам това;

For first of all, when ye come together in the church, I hear that divisions exist among you; and I partly believe it.

19 з ащото е нужно да има и разцепление между вас, за да се яви, кои са удобрените помежду ви);

For there must be also factions among you, that they that are approved may be made manifest among you.

20 п рочее, когато така се събирате заедно, не е възможно да ядете Господната вечеря;

When therefore ye assemble yourselves together, it is not possible to eat the Lord's supper:

21 з ащото на яденето всеки бърза да вземе своята вечеря преди другиго; и така един остава гладен, а друг се напива.

for in your eating each one taketh before other his own supper; and one is hungry, and another is drunken.

22 Щ о! къщи ли нямате, гдето да ядете и пиете? Или презирате Божията църква и посрамяте тия, които нямат нищо? Що да ви кажа? Да ви похваля ли за това? Не ви похвалявам.

What, have ye not houses to eat and to drink in? or despise ye the church of God, and put them to shame that have not? What shall I say to you? shall I praise you? In this I praise you not.

23 З ащото аз от Господа приех това, което ви и предадох, че Господ Исус през нощта, когато беше предаден, взе хляб,

For I received of the Lord that which also I delivered unto you, that the Lord Jesus in the night in which he was betrayed took bread;

24 и , като благодари, разчупи и рече: Това е Моето Тяло, което е за вас; туй правете за Мое възпоменание.

and when he had given thanks, he brake it, and said, This is my body, which is for you: this do in remembrance of me.

25 Т ака взе и чашата след вечерята и рече: Тая чаша е новият завет в Моята кръв; това правете всеки път, когато пиете, за Мое възпоменание.

In like manner also the cup, after supper, saying, This cup is the new covenant in my blood: this do, as often as ye drink it, in remembrance of me.

26 З ащото всеки път, когато ядете тоя хляб и пиете чаша, възвестявате смъртта на Господа, докле дойде Той.

For as often as ye eat this bread, and drink the cup, ye proclaim the Lord's death till he come.

27 З атова, който яде хляба или пие Господната чаша недостойно, ще бъде виновен за грях против тялото и кръвта на Господа.

Wherefore whosoever shall eat the bread or drink the cup of the Lord in an unworthy manner, shall be guilty of the body and the blood of the Lord.

28 Н о да изпитва човек себе си, и така да от хляба и да пие от чашата;

But let a man prove himself, and so let him eat of the bread, and drink of the cup.

29 з ащото, който яде и пие без да разпознава Господното тяло, той яде и пие осъждане на себе си.

For he that eateth and drinketh, eateth and drinketh judgment unto himself, if he discern not the body.

30 П о тая причина мнозина между вас са слаби и болнави, а доста и са починали.

For this cause many among you are weak and sickly, and not a few sleep.

31 Н о, ако разпознавахме сами себе си, не щяхме да бъдем съдени заедно със света.

But if we discerned ourselves, we should not be judged.

32 А когато биваме съдени от Господа, с това се наказваме, за да не бъдем осъдени заедно със света.

But when we are judged, we are chastened of the Lord, that we may not be condemned with the world.

33 З атова, братя мои, когато се събирате да ядете, чакайте се един друг.

Wherefore, my brethren, when ye come together to eat, wait one for another.

34 А ко някой е гладен, нека яде у дома си, за да не бъде събирането ви за осъждане. А за останалите работи, ще ги наредя, когато дойда.

If any man is hungry, let him eat at home; that your coming together be not unto judgment. And the rest will I set in order whensoever I come.