1 Т огава Агрипа рече на Павла: Позволява ти се да говориш за себе си. И така, Павел простря ръка и почна да говори в своя защита:

And Agrippa said unto Paul, Thou art permitted to speak for thyself. Then Paul stretched forth his hand, and made his defence:

2 Ч естит се считам, царю Агрипо, задето пред тебе ще се защитя днес относно всичко, за което ме обвиняват юдеите,

I think myself happy, king Agrippa, that I am to make my defense before thee this day touching all the things whereof I am accused by the Jews:

3 а най-вече защото си вещ във всичките обреди и разисквания между юдеите; затова ти се моля да ме изслушаш с търпение.

especially because thou art expert in all customs and questions which are among the Jews: wherefore I beseech thee to hear me patiently.

4 К акъв, прочее, беше Моя живот още от младини, това всичките юдеи знаят, понеже се прекара отначало между народа ми в Ерусалим.

My manner of life then from my youth up, which was from the beginning among mine own nation and at Jerusalem, know all the Jews;

5 З ащото ме познават от начало, (ако искаха да засвидетелствуват), че според най-строгото учение на нашето вероизповедание живях фарисей,

having knowledge of me from the first, if they be willing to testify, that after the straitest sect of our religion I lived a Pharisee.

6 И сега стоя пред съда понеже имам надежда на обещанието, което Бог е дал на бащите ни,

And now I stand here to be judged for the hope of the promise made of God unto our fathers;

7 д о изпълнението на, което нашите дванадесет племена се надяват да достигнат, като служат на Бога усърдно нощя и деня. 3а тая надежда, царю, ме обвиняват юдеите!

unto which promise our twelve tribes, earnestly serving God night and day, hope to attain. And concerning this hope I am accused by the Jews, O king!

8 З ащото да се мисли между вас нещо не за вярване, че Бог възкресява мъртвите?

Why is it judged incredible with you, if God doth raise the dead?

9 И аз си мислех, че трябваше да върша много неща против името на Исуса Назарянина;

I verily thought with myself that I ought to do many things contrary to the name of Jesus of Nazareth.

10 к оето и върших в Ерусалим, понеже затварях в тъмница мнозина от светиите, като се снабдих с власт от първосвещениците, и за убиването им давах глас против тях.

And this I also did in Jerusalem: and I both shut up many of the saints in prisons, having received authority from the chief priests, and when they were put to death I gave my vote against them.

11 И като ги мъчех много пъти във всичките синагоги стараех се да ги накарам да хулят; и в чрезмерната си ярост против тях гонех ги даже и по чуждите градове.

And punishing them oftentimes in all the synagogues, I strove to make them blaspheme; and being exceedingly mad against them, I persecuted them even unto foreign cities.

12 П о която работа когато пътувах за Дамаск с власт и поръка о т първосвещениците,

Whereupon as I journeyed to Damascus with the authority and commission of the chief priests,

13 п о пладне, царю, видях на пътя светлина от небето, която надминаваше слънчевия блясък, и осия мене и тия, които пътуваха с мене,

at midday, O king, I saw on the way a light from heaven, above the brightness of the sun, shining round about me and them that journeyed with me.

14 И като паднахме всинца на земята, чух глас, който ми казваше на еврейски, Савле, Савле, защо ме гониш? Мъчно ти е да риташ срещу остен.

And when we were all fallen to the earth, I heard a voice saying unto me in the Hebrew language, Saul, Saul, why persecutest thou me? it is hard for thee to kick against the goad.

15 И аз рекох, Кой си ти, Господи? А Господ рече, Аз съм Исус, когото ти гониш.

And I said, Who art thou, Lord? And the Lord said, I am Jesus whom thou persecutest.

16 Н о стани и се изправи на нозете си; понеже за туй ти се явих, да те назнача служител и свидетел на това, че си ме видял, и на онова, което ще ти открия,

But arise, and stand upon thy feet: for to this end have I appeared unto thee, to appoint thee a minister and a witness both of the things wherein thou hast seen me, and of the things wherein I will appear unto thee;

17 к ато те избавям от юдейския народ и от езичниците, между които те пращам,

delivering thee from the people, and from the Gentiles, unto whom I send thee,

18 д а им отвориш очите, та да се обърнат от тъмнината към светлината, и от властта на Сатана към Бога, и да приемат прощение на греховете си и наследство между осветените, чрез вяра в мене.

to open their eyes, that they may turn from darkness to light and from the power of Satan unto God, that they may receive remission of sins and an inheritance among them that are sanctified by faith in me.

19 З атова, царю Агрипо, не бях непокорен на небесното видение.

Wherefore, O king Agrippa, I was not disobedient unto the heavenly vision:

20 н о проповядвах първом на юдеите в Дамаск, в Ерусалим, и в цялата юдейска земя, а после и на езичниците, да се покайват и да се обръщат към Бога, като вършат дела съответствени на покаянието си,

but declared both to them of Damascus first and at Jerusalem, and throughout all the country of Judaea, and also to the Gentiles, that they should repent and turn to God, doing works worthy of repentance.

21 П о тая причина юдеите ме уловиха в храма и се опитаха да ме убият.

For this cause the Jews seized me in the temple, and assayed to kill me.

22 Н о с помощта, която получих от Бога, стоя до тоя ден т а свидетелствувам и пред скромен и пред високопоставен, без да говоря нищо друго освен това, което пророците и Моисей са говорили, че щеше да бъде,

Having therefore obtained the help that is from God, I stand unto this day testifying both to small and great, saying nothing but what the prophets and Moses did say should come;

23 с иреч, че Христос трябваше да пострада, и че той, като възкръсне пръв от мъртвите, щеше да проповядва светлина и на юдейския народ и на езичниците.

how that the Christ must suffer, and how that he first by the resurrection of the dead should proclaim light both to the people and to the Gentiles.

24 К огато той така се защищаваше, Фест, извика със силен глас: Полудял си, Павле; голямата ти ученост те докарва до лудост.

And as he thus made his defense, Festus saith with a loud voice, Paul, thou art mad; thy much learning is turning thee mad.

25 А Павел рече: Не съм полудял, честити Фесте, но от здрав ум изговарям истинни думи,

But Paul saith, I am not mad, most excellent Festus; but speak forth words of truth and soberness.

26 З ащото царят, комуто и говоря дързостно, знае за това понеже съм убеден, че нищо от това не е скрито от него, защото то не е станало в някой ъгъл.

For the king knoweth of these things, unto whom also I speak freely: for I am persuaded that none of these things is hidden from him; for this hath not been done in a corner.

27 Ц арю Агрипо, вярваш ли пророците? Зная, че ги вярваш.

King Agrippa, believest thou the prophets? I know that thou believest.

28 А Агрипа рече на Павла: Без малко ме убеждаваш да стана Християнин;

And Agrippa said unto Paul, With but little persuasion thou wouldest fain make me a Christian.

29 А Павел рече: Молил се бях Богу щото било с малко, било с много, не само ти но и всички, които ме слушат днес, да станат такива, какъвто съм аз, освен тия окови.

And Paul said, I would to God, that whether with little or with much, not thou only, but also all that hear me this day, might become such as I am, except these bonds.

30 Т огава царят стана, с управителя и Верникия и седящите с тях.

And the king rose up, and the governor, and Bernice, and they that sat with them:

31 И като се оттеглиха настрана говореха помежду си, казвайки: Тоя човек не върши нищо достойно за смърт или окови.

and when they had withdrawn, they spake one to another, saying, This man doeth nothing worthy of death or of bonds.

32 А Агрипа рече на Феста: Тоя човек можеше да се пусне ако не беше се отнесъл до Кесаря.

And Agrippa said unto Festus, This man might have been set at liberty, if he had not appealed unto Caesar.