1 С лед това Исус ходеше по Галилея; защото не искаше да ходи по Юдея, понеже юдеите искаха да Го убият.

And after these things Jesus walked in Galilee: for he would not walk in Judaea, because the Jews sought to kill him.

2 А наближаваше юдейският празник шатроразпъване.

Now the feast of the Jews, the feast of tabernacles, was at hand.

3 З атова Неговите братя Му рекоха: Замини от тука и иди в Юдея, така че и твоите ученици да видят делата, които вършиш;

His brethren therefore said unto him, Depart hence, and go into Judaea, that thy disciples also may behold thy works which thou doest.

4 з ащото никой, като иска сам да бъде известен, не върши нещо скришно. Щом вършиш тия дела, яви Себе Си на света.

For no man doeth anything in secret, and himself seeketh to be known openly. If thou doest these things, manifest thyself to the world.

5 ( Защото нито братята Му вярваха в Него).

For even his brethren did not believe on him.

6 А Исус им каза: Моето време още не е дошло; а вашето време винаги е готово.

Jesus therefore saith unto them, My time is not yet come; but your time is always ready.

7 В ас светът не може да мрази; а Мене мрази, защото Аз заявявам за него, че делата му са нечестиви.

The world cannot hate you; but me it hateth, because I testify of it, that its works are evil.

8 В ъзлезте вие на празника; Аз няма още да възляза на тоя празник, защото времето Ми още не се е навършило.

Go ye up unto the feast: I go not up unto this feast; because my time is not yet fulfilled.

9 И като им рече това, остана си в Галилея.

And having said these things unto them, he abode still in Galilee.

10 А когато братята Му бяха възлезли на празника, тогава и Той възлезе, не явно, а тайно някак си.

But when his brethren were gone up unto the feast, then went he also up, not publicly, but as it were in secret.

11 Ю деите, прочее, Го търсеха на празника, и казваха: Къде е Онзи?

The Jews therefore sought him at the feast, and said, Where is he?

12 И имаше за Него много глъчка между народа; едни казваха: Добър човек е; други казваха: Не е, но заблуждава народа.

And there was much murmuring among the multitudes concerning him: some said, He is a good man; others said, Not so, but he leadeth the multitude astray.

13 О баче никой не говореше положително за Него поради страха от юдеите.

Yet no man spake openly of him for fear of the Jews.

14 Н о като се преполовяваше вече празникът, Исус възлезе на храма и почна да поучава.

But when it was now the midst of the feast Jesus went up into the temple, and taught.

15 З атова юдеите се чудеха и казваха: Как знае Този книга, като не се е учил?

The Jews therefore marvelled, saying, How knoweth this man letters, having never learned?

16 И сус, прочее, в отговор им каза: Моето учение не е Мое, а на Онзи, Който Ме е пратил.

Jesus therefore answered them and said, My teaching is not mine, but his that sent me.

17 А ко иска някой да върши Неговата воля, ще познае дали учението е от Бога, или Аз от Себе Си говоря.

If any man willeth to do his will, he shall know of the teaching, whether it is of God, or whether I speak from myself.

18 К ойто говори от себе си търси своята си слава; а който търси славата на Онзи, Който Го е пратил, Той е истински, и в Него няма неправда.

He that speaketh from himself seeketh his own glory: but he that seeketh the glory of him that sent him, the same is true, and no unrighteousness is in him.

19 Н е даде ли ви Моисей закона? но пак никой от вас не изпълнява закона. Защо искате да Ме убиете?

Did not Moses give you the law, and yet none of you doeth the law? Why seek ye to kill me?

20 Н ародът отговори: Бяс имаш. Кой иска да Те убие?

The multitude answered, Thou hast a demon: who seeketh to kill thee?

21 И сус в отговор им рече: Едно дело извърших и всички се чудите на Мене поради него.

Jesus answered and said unto them, I did one work, and ye all marvel because thereof.

22 М оисей ви даде обрязването, (не че е от Моисея, но от бащите); и в събота обрязвате човека.

Moses hath given you circumcision (not that it is of Moses, but of the fathers); and on the sabbath ye circumcise a man.

23 А ко се обрязва човек в събота, за да се не наруши Моисеевия закон, на Мене ли се гневите за гдето изцяло оздравих човек в събота.

If a man receiveth circumcision on the sabbath, that the law of Moses may not be broken; are ye wroth with me, because I made a man every whit whole on the sabbath?

24 Н е съдете по изглед, но съдете справедливо.

Judge not according to appearance, but judge righteous judgment.

25 Т огава някои от ерусалимляните казаха: Не е ли Този човекът, Когото искат да убият?

Some therefore of them of Jerusalem said, Is not this he whom they seek to kill?

26 Е то Той явно говори, и нищо не Му казват. Да не би първенците положително да знаят, че Този е Христос?

And lo, he speaketh openly, and they say nothing unto him. Can it be that the rulers indeed know that this is the Christ?

27 О баче Този знаем от къде е; а когато дойде Христос, никой няма да знае от къде е.

Howbeit we know this man whence he is: but when the Christ cometh, no one knoweth whence he is.

28 З атова Исус, като поучаваше в храма извика казвайки: И Мене познавате, и от къде съм знаете; и Аз от само Себе Си не съм дошъл, но истинен е Този, Който Ме е пратил, Когото вие не познавате.

Jesus therefore cried in the temple, teaching and saying, Ye both know me, and know whence I am; and I am not come of myself, but he that sent me is true, whom ye know not.

29 А з Го познавам, защото съм от Него, и Той Ме е пратил.

I know him; because I am from him, and he sent me.

30 И тъй, искаха да Го хванат; но никой не тури ръка на Него, защото часът Му още не беше дошъл.

They sought therefore to take him: and no man laid his hand on him, because his hour was not yet come.

31 О баче, мнозина от народа повярваха в Него, като казваха: Като дойде Христос, нима ще извърши повече знамения от тия, които Този е извършил?

But of the multitude many believed on him; and they said, When the Christ shall come, will he do more signs than those which this man hath done?

32 Ф арисеите чуха, че тъй шушукал народът за Него; и главните свещеници и фарисеите пратиха служители да Го хванат.

The Pharisees heard the multitude murmuring these things concerning him; and the chief priests and the Pharisees sent officers to take him.

33 И сус, прочее, рече: Още малко време съм с вас, и тогава ще отида при Онзи, Който Ме е пратил.

Jesus therefore said, Yet a little while am I with you, and I go unto him that sent me.

34 Щ е ме търсите и няма да Ме намерите; и гдето съм Аз, вие не можете да дойдете.

Ye shall seek me, and shall not find me: and where I am, ye cannot come.

35 Н а това юдеите рекоха помежду си: Къде ще отиде Тоя та няма да можем да Го намерим? Да не би да отиде при разпръснатите между гърците и да поучава гърците?

The Jews therefore said among themselves, Whither will this man go that we shall not find him? will he go unto the Dispersion among the Greeks, and teach the Greeks?

36 К акво значи тази дума, която рече: Ще Ме търсите, и няма да Ме намерите; и, гдето към Аз вие не можете да дойдете?

What is this word that he said, Ye shall seek me, and shall not find me; and where I am, ye cannot come?

37 А в последния ден, великия ден на празника, Исус застана и извика казвайки: Ако е някой жаден, нека дойде при Мене и да пие.

Now on the last day, the great day of the feast, Jesus stood and cried, saying, If any man thirst, let him come unto me and drink.

38 А ко някой вярва в Мене, реки от жива вода ще потекат от утробата му, както рече писанието.

He that believeth on me, as the scripture hath said, from within him shall flow rivers of living water.

39 А това каза за Духа, който вярващите в Него щяха да приемат; защото Дух още не бе даден, понеже Исус още не бе се прославил.

But this spake he of the Spirit, which they that believed on him were to receive: for the Spirit was not yet given; because Jesus was not yet glorified.

40 З а туй, някои от народа, които чуха тия думи казваха: Наистина Тоя е пророкът.

Some of the multitude therefore, when they heard these words, said, This is of a truth the prophet.

41 Д руги казваха: Нима от Галилея ще эяяя¼begin-paragraph />

Others said, This is the Christ. But some said, What, doth the Christ come out of Galilee?

42 Н е рече ли писанието, че Христос ще дойде от Давидовото потомство, и от градеца Витлеем, гдето беше Давид?

Hath not the scripture said that the Christ cometh of the seed of David, and from Bethlehem, the village where David was?

43 И така възникна раздор между народа за Него.

So there arose a division in the multitude because of him.

44 И някои от тях искаха да Го хванат; но никой не тури ръце на Него.

And some of them would have taken him; but no man laid hands on him.

45 Т огава служителите си дойдоха при главните свещеници и фарисеите; и те им рекоха: Защо Го не доведохте?

The officers therefore came to the chief priests and Pharisees; and they said unto them, Why did ye not bring him?

46 С лужителите отговориха: Никога човек не е говорил така.

The officers answered, Never man so spake.

47 А фарисеите им отговориха: И вие ли сте заблудени?

The Pharisees therefore answered them, Are ye also led astray?

48 П овярвал ли е в Него някои от първенците или от фарисеите?

Hath any of the rulers believed on him, or of the Pharisees?

49 Н о това простолюдие, което не знае закона проклето е.

But this multitude that knoweth not the law are accursed.

50 Н икодим, който беше един от тях, (същият, който бе ходил при Него нощем по-рано), им казва:

Nicodemus saith unto them (he that came to him before, being one of them),

51 Н ашият закон осъжда ли човека, ако първо не го изслуша и не разбере що върши?

Doth our law judge a man, except it first hear from himself and know what he doeth?

52 Т е в отговор му рекоха: Да не си и ти от Галилея? Изследвай и виж, че от Галилея пророк не се издига.

They answered and said unto him, Art thou also of Galilee? Search, and see that out of Galilee ariseth no prophet.

53 И всеки отиде у дома си. ГЛАВА 8

And they went every man unto his own house: