1 О А когато управителят кимна на Павла да вземе думата, той отговори: Понеже зная, че от много години ти си бил съдия на тоя народ, аз на радо сърце говоря в своя защита;

And after five days the high priest Ananias came down with certain elders, and with an orator, one Tertullus; and they informed the governor against Paul.

2 О Или тия сами нека кажат каква неправда са намерили в мене когато застанах пред синедриона,

And when he was called, Tertullus began to accuse him, saying, Seeing that by thee we enjoy much peace, and that by the providence evils are corrected for this nation,

3 т о ние с пълна благодарност по всякакъв начин и всякъде посрещаме това.

we accept it in all ways and in all places, most excellent Felix, with all thankfulness.

4 Н о за да те не отегчавам повече, моля те да имаш снизхождение и ни изслушаш накратко,

But, that I be not further tedious unto thee, I entreat thee to hear us of thy clemency a few words.

5 п онеже намерихме, че тоя човек е заразител и размирник между всичките юдеи по вселената, още и водач на Назарейската ерес;

For we have found this man a pestilent fellow, and a mover of insurrections among all the Jews throughout the world, and a ringleader of the sect of the Nazarenes:

6 к ойто се опита и храма да оскверни; но ние го уловихме, и поискахме да го съдим по нашия закон;

who moreover assayed to profane the temple: on whom also we laid hold: and we would have judged him according to our law.

7 н о хилядникът Лисий дойде и с голямо насилство го изтръгна от ръцете ни, и заповяда на обвинителите му, да дойдат при тебе.

But the chief captain Lysias came, and with great violence took him away out of our hands,

8 А ти, като сам го изпиташ, ще можеш да узнаеш от него всичко това, за което го обвиняваме.

commanding his accusers to come before thee. from whom thou wilt be able, by examining him thyself, to take knowledge of all these things whereof we accuse him.

9 И юдеите потвърдиха, казвайки, че това е вярно.

And the Jews also joined in the charge, affirming that these things were so.

10 А когато управителят кимна на Павла да вземе думата, той отговори: Понеже зная, че от много години ти си бил съдия на тоя народ, аз на драго сърце говоря в своя защита,

And when the governor had beckoned unto him to speak, Paul answered, Forasmuch as I know that thou hast been of many years a judge unto this nation, I cheerfully make my defense:

11 з ащото можеш да се научиш, че няма повече от дванадесет дена откак възлязох на поклонение в Ерусалим.

Seeing that thou canst take knowledge that it is not more than twelve days since I went up to worship at Jerusalem:

12 И не са ме намирали нито в храма, нито в синагогите, нито в града, да се препирам с някого или да размирявам народа.

and neither in the temple did they find me disputing with any man or stirring up a crowd, nor in the synagogues, nor in the city.

13 И те не могат да докажат пред тебе това, за което ме обвиняват сега.

Neither can they prove to thee the things whereof they now accuse me.

14 Н о това ти изповядвам че, според учението което те наричат ерес, така служа на бащиния ни Бог, като вярвам8всичко що е по закона и е писано в пророците,

But this I confess unto thee, that after the Way which they call a sect, so serve I the God of our fathers, believing all things which are according to the law, and which are written in the prophets;

15 и че се надявам на Бога, че ще има възкресение на праведни и неправедни, което и те сами приемат.

having hope toward God, which these also themselves look for, that there shall be a resurrection both of the just and unjust.

16 З атова и аз се старая да имам всякога непорочна съвест и спрямо Бога и спрямо човеците.

Herein I also exercise myself to have a conscience void of offence toward God and men always.

17 А след изтичането на много години, дойдох да донеса милостини, на народа си и приноси.

Now after some years I came to bring alms to my nation, and offerings:

18 А когато ги принасях те ме намериха в храма очищен, без да има навалица или размирие;

amidst which they found me purified in the temple, with no crowd, nor yet with tumult: but there were certain Jews from Asia--

19 н о имаше някои юдеи от Азия, който трябваше да се представят пред тебе и да ме обвинят, ако имаха нещо против мене.

who ought to have been here before thee, and to make accusation, if they had aught against me.

20 Или тия сами нека кажат каква неправда са намерили в мене, когато застанах пред синедриона,

Or else let these men themselves say what wrong-doing they found when I stood before the council,

21 о свен ако е само в тоя вик, който издадох като стоях между тях, Поради учението за възкресението на мъртвите ме съдите днес.

except it be for this one voice, that I cried standing among them, Touching the resurrection of the dead I am called in question before you this day.

22 А Феликс, като познаваше доста добре това учение, ги отложи, казвайки: Когато слезе хилядникът Лисий ще разреша делото ви.

But Felix, having more exact knowledge concerning the Way, deferred them, saying, When Lysias the chief captain shall come down, I will determine your matter.

23 И заповяда на стотника да вардят Павла, но да му дават известна свобода, и да не възпират никого от приятелите му да му прислужва.

And he gave order to the centurion that he should be kept in charge, and should have indulgence; and not to forbid any of his friends to minister unto him.

24 С лед няколко дни Феликс дойде с жена си Друсилия, която беше юдейка, и прати да повикат Павла, от когото слуша за вярата в Христа Исуса.

But after certain days, Felix came with Drusilla, his wife, who was a Jewess, and sent for Paul, and heard him concerning the faith in Christ Jesus.

25 И когато той говореше за правда, за себеобуздание, и за бъдещия съд, Феликс уплашен отговори: 3а сега си иди; и когато намеря време, ще те повикам.

And as he reasoned of righteousness, and self-control, and the judgment to come, Felix was terrified, and answered, Go thy way for this time; and when I have a convenient season, I will call thee unto me.

26 М ежду това, той се надяваше, че ще получи пари от Павла; затова и по-честичко го викаше та приказваше с него.

He hoped withal that money would be given him of Paul: wherefore also he sent for him the oftener, and communed with him.

27 Н о като се навършиха две години, Феликс биде заместен от Порций Фест, а понеже искаше да спечели благоволението на юдеите, Феликс остави Павла в окови.

But when two years were fulfilled, Felix was succeeded by Porcius Festus; and desiring to gain favor with the Jews, Felix left Paul in bonds.