1 К ой е като мъдрия? И кой знае изяснението на нещата? Мъдростта на човека осветлява лицето му, И коравината на лицето му се променя.

Who is as the wise man? and who knoweth the interpretation of a thing? A man's wisdom maketh his face to shine, and the hardness of his face is changed.

2 А з те съветвам да пазиш царевата заповед, А най-вече заради клетвата пред Бога.

I counsel thee, Keep the king's command, and that in regard of the oath of God.

3 Н е бързай да излезеш от присъствието му; Не постоянствай в лоша работа; Защото върши всичко, каквото иска,

Be not hasty to go out of his presence; persist not in an evil thing: for he doeth whatsoever pleaseth him.

4 Т ъй като думата на царя има власт, И кой ще му рече: Що правиш?

For the king's word hath power; and who may say unto him, What doest thou?

5 К ойто пази заповедта няма да види нещо зло; И сърцето на мъдрия познава, че има и време и съдба за непокорството.

Whoso keepeth the commandment shall know no evil thing; and a wise man's heart discerneth time and judgment:

6 П онеже за всяко нещо има време и съдба; Защото окаянството на човека е голямо върху него,

for to every purpose there is a time and judgment; because the misery of man is great upon him:

7 П онеже не знае какво има да стане; Защото кой може да му яви как ще бъде?

for he knoweth not that which shall be; for who can tell him how it shall be?

8 Н яма човек, който да има власт над духа, та да задържи духа, Нито да има власт над деня на смъртта; И в тая война няма уволнение, Нито ще избави нечестието ония, които са предадени на него.

There is no man that hath power over the spirit to retain the spirit; neither hath he power over the day of death; and there is no discharge in war: neither shall wickedness deliver him that is given to it.

9 В сичко това видях, като занимах сърцето си С всяко дело, което става под слънцето, Че има време, когато човек властва над човека за негова повреда.

All this have I seen, and applied my heart unto every work that is done under the sun: there is a time wherein one man hath power over another to his hurt.

10 П ри това, видях нечестивите погребани, Които бяха дохождали и отивали в святото място; И те бидоха забравени в града дето бяха така сторили. И това е суета.

So I saw the wicked buried, and they came to the grave; and they that had done right went away from the holy place, and were forgotten in the city: this also is vanity.

11 П онеже присъдата против нечестиво дело не се изпълнява скоро, За това сърцето на човешките чада е всецяло вдадено да струва зло.

Because sentence against an evil work is not executed speedily, therefore the heart of the sons of men is fully set in them to do evil.

12 А ко и грешникът да струва зло сто пъти и да дългоденства, Пак аз това зная, че ще бъде добре На ония, които се боят от Бога, които се боят пред Него;

Though a sinner do evil a hundred times, and prolong his days, yet surely I know that it shall be well with them that fear God, that fear before him:

13 А на нечестивия не ще бъде добре, Нито ще се продължат дните му, които ще бъдат като сянка, Защото той не се бои пред Бога.

but it shall not be well with the wicked, neither shall he prolong his days, which are as a shadow; because he feareth not before God.

14 И ма една суета, която става на земята: Че има праведни, на които се случва според делата на нечестивите, А пък има нечестиви, на които се случва според делата на праведните. Рекох, че и това е суета.

There is a vanity which is done upon the earth, that there are righteous men unto whom it happeneth according to the work of the wicked; again, there are wicked men to whom it happeneth according to the work of the righteous: I said that this also is vanity.

15 З а това, аз похвалих веселбата, Защото на човека няма по-добро под слънцето Освен да яде и да пие и да се весели, И това да му остава от труда му През всичките дни на живота му, които Бог му е дал под слънцето.

Then I commended mirth, because a man hath no better thing under the sun, than to eat, and to drink, and to be joyful: for that shall abide with him in his labor all the days of his life which God hath given him under the sun.

16 К огато предадох сърцето си да позная мъдростта, И да видя труденето, което ставаше по земята, Как очите на някои не виждат сън ни деня ни нощя,

When I applied my heart to know wisdom, and to see the business that is done upon the earth (for also there is that neither day nor night seeth sleep with his eyes),

17 Т огава видях всичкото Божие дело, Че човек не може да издири делото, което става под слънцето; Понеже колкото и да се труди човек да го търси, Пак няма да го намери; Па дори ако и мъдрият да рече да го познае, Не ще може да го намери;

then I beheld all the work of God, that man cannot find out the work that is done under the sun: because however much a man labor to seek it out, yet he shall not find it; yea moreover, though a wise man think to know it, yet shall he not be able to find it.