1 Т огава какво? Да речем ли: Нека останем в греха, за да се умножи благодатта?

What shall we say then? Shall we continue in sin, that grace may abound?

2 Д а не бъде! Ние, които сме умрели към греха, как ще живеем вече в него?

God forbid. We who died to sin, how shall we any longer live therein?

3 И ли не знаете, че ние всички, които се кръстихме да участвуваме в Исуса Христа, кръстихме се да участвуваме в смъртта Му?

Or are ye ignorant that all we who were baptized into Christ Jesus were baptized into his death?

4 З атова, чрез кръщението ние се погребахме с Него да участвуваме в смърт, тъй щото, както Христос биде възкресен от мъртвите чрез славата на Отца, така и ние да ходим в нов живот.

We were buried therefore with him through baptism unto death: that like as Christ was raised from the dead through the glory of the Father, so we also might walk in newness of life.

5 З ащото, ако сме се съединили с Него чрез смърт подобна на Неговата, ще се съединим и чрез възкресение, подобно на Неговото;

For if we have become united with him in the likeness of his death, we shall be also in the likeness of his resurrection;

6 к ато знаем това, че нашето старо естество бе разпнато с Него за да се унищожи тялото на греха, та да не робуваме вече не греха.

knowing this, that our old man was crucified with him, that the body of sin might be done away, that so we should no longer be in bondage to sin;

7 З ащото, който е умрял, той е оправдан от греха.

for he that hath died is justified from sin.

8 Н о ако сме умрели с Христа, вярваме, че ще и живеем с Него,

But if we died with Christ, we believe that we shall also live with him;

9 з наейки, че Христос, като биде възкресен от мъртвите, не умира вече; смъртта няма вече власт над Него.

knowing that Christ being raised from the dead dieth no more; death no more hath dominion over him.

10 З ащото, смъртта, с която умря, Той умря за греха еднаж за винаги; а животът, който живее, живее го за Бога.

For the death that he died, he died unto sin once: but the life that he liveth, he liveth unto God.

11 Т ака и вие считайте себе си за мъртви към греха, а живи към Бога в Христа Исуса.

Even so reckon ye also yourselves to be dead unto sin, but alive unto God in Christ Jesus.

12 И тъй, да не царува грехът във вашето смъртно тяло, та да се покоряват на неговите страсти.

Let not sin therefore reign in your mortal body, that ye should obey the lusts thereof:

13 Н ито представяйте телесните си части като оръдия на неправдата; но представяйте себе си на Бога като оживели от мъртвите, и телесните си части на Бога като оръдия на правдата.

neither present your members unto sin as instruments of unrighteousness; but present yourselves unto God, as alive from the dead, and your members as instruments of righteousness unto God.

14 З ащото грехът няма да ви владее, понеже не сте под закон, а под благодат.

For sin shall not have dominion over you: for ye are not under law, but under grace.

15 Т огава какво? Да грешим ли, защото не сме под закон, а под благодат? Да не бъде!

What then? shall we sin, because we are not under law, but under grace? God forbid.

16 Н е знаете ли, че комуто предавате себе си като послушни слуги, слуги сте на оня, комуто се покорявате, било на греха, който докарва смърт, или на послушанието, което докарва правда?

Know ye not, that to whom ye present yourselves as servants unto obedience, his servants ye are whom ye obey; whether of sin unto death, or of obedience unto righteousness?

17 Б лагодарение, обаче, Богу, че като бяхте слуги на греха, вие се покорихте от сърце на оня образец на вероучението, в който бяхте обучени,

But thanks be to God, that, whereas ye were servants of sin, ye became obedient from the heart to that form of teaching whereunto ye were delivered;

18 и , освободени от греха, станахте слуги на правдата.

and being made free from sin, ye became servants of righteousness.

19 ( По човешки говоря поради немощта на вашето естество). Прочее, както предавахте телесните си части като слуги на нечистотата и на беззаконието, което докарва още беззаконие, така сега предайте частите си като слуги на правдата, която докарва светост.

I speak after the manner of men because of the infirmity of your flesh: for as ye presented your members as servants to uncleanness and to iniquity unto iniquity, even so now present your members as servants to righteousness unto sanctification.

20 З ащото, когато бяхте слуги на греха не бяхте обуздавани от правдата.

For when ye were servants of sin, ye were free in regard of righteousness.

21 К акъв плод имахте тогава от ония неща?

What fruit then had ye at that time in the things whereof ye are now ashamed? for the end of those things is death.

22 Н о сега като се освободихте от греха, и станахте слуги на Бога, имате за плод това, че отивате към светост, на която истината е вечен живот.

But now being made free from sin and become servants to God, ye have your fruit unto sanctification, and the end eternal life.

23 З ащото заплатата на греха е смърт; а Божията дар е вечен живот в Христа Исуса, нашия Господ.

For the wages of sin is death; but the free gift of God is eternal life in Christ Jesus our Lord.