1 П ази ногата си, когато отиваш в Божия дом, Защото да се приближиш да слушаш е по-добро, Отколкото да принесеш жертва на безумните, Които не знаят, че струват зло.

Keep thy foot when thou goest to the house of God; for to draw nigh to hear is better than to give the sacrifice of fools: for they know not that they do evil.

2 Н е прибързвай с устата си, Нито да бърза сърцето ти да произнася дума пред Бога; Защото Бог е на небесата, а ти на земята, За това, нека бъдат думите ти малко;

Be not rash with thy mouth, and let not thy heart be hasty to utter anything before God; for God is in heaven, and thou upon earth: therefore let thy words be few.

3 З ащото както съновидението произхожда от многото занимание, Така и гласът на безумния от многото думи.

For a dream cometh with a multitude of business, and a fool's voice with a multitude of words.

4 К огато направиш обрек Богу, Не се бави да го изпълниш, Защото той няма благоволение в безумните; Изпълни това, което си обрекъл.

When thou vowest a vow unto God, defer not to pay it; for he hath no pleasure in fools: pay that which thou vowest.

5 П о-добре да се не обричаш, Отколкото да се обречеш и да не изпълниш.

Better is it that thou shouldest not vow, than that thou shouldest vow and not pay.

6 Н е позволявай на устата си да вкарат в грях плътта ти; И не казвай пред Божия служител (Еврейски: пред ангела), че е било по небрежение; Защо да се разгневи Бог на гласа ти, И да погуби делото на ръцете ти?

Suffer not thy mouth to cause thy flesh to sin; neither say thou before the angel, that is was an error: wherefore should God be angry at thy voice, and destroy the work of thy hands?

7 З ащото, макар да изобилват сънища и суети и много думи, Ти се бой от Бога.

For in the multitude of dreams there are vanities, and in many words: but fear thou God.

8 А ко видиш, че сиромахът се угнетява, И че правосъдието и правдата в държавата се изнасилват, Да се не почудиш на това нещо; Защото над високия надзирава по-висок, И над тях има по-високи.

If thou seest the oppression of the poor, and the violent taking away of justice and righteousness in a province, marvel not at the matter: for one higher than the high regardeth; and there are higher than they.

9 П ри това, ползата от земята е за всичките, И сам царят служи на нивите.

Moreover the profit of the earth is for all: the king himself is served by the field.

10 К ойто обича среброто не ще се насити от сребро, Нито с доходи оня, който обича изобилието. И това е суета.

He that loveth silver shall not be satisfied with silver; nor he that loveth abundance, with increase: this also is vanity.

11 К огато се умножават благата, Умножават се и ония, които ги ядат; И каква полза има на притежателите им, Освен да ги гледат с очите си?

When goods increase, they are increased that eat them; and what advantage is there to the owner thereof, save the beholding of them with his eyes?

12 С ънят на работника е сладък, малко ли ял, или много; А пресищането на богатия не го оставя да спи.

The sleep of a laboring man is sweet, whether he eat little or much; but the fulness of the rich will not suffer him to sleep.

13 и ма тежко зло, което видях под слънцето, именно, Богатство пазено от притежателя му за негова му вреда;

There is a grievous evil which I have seen under the sun, namely, riches kept by the owner thereof to his hurt:

14 И онова богатство се изгубва чрез зъл случай, И не остава нищо в ръката на сина, когото е родил.

and those riches perish by evil adventure; and if he hath begotten a son, there is nothing in his hand.

15 К акто е излязъл из утробата на майка си, Гол ще отиде пак както е дошъл, Без да вземе нещо от труда си, За да го занесе в ръката си.

As he came forth from his mother's womb, naked shall he go again as he came, and shall take nothing for his labor, which he may carry away in his hand.

16 О ще и това е тежко зло, Че, по всичко, както е дошъл, така ще и да отиде; И каква полза за него, че се е трудил за вятъра?

And this also is a grievous evil, that in all points as he came, so shall he go: and what profit hath he that he laboreth for the wind?

17 О ще и през всичките си дни яде в тъмнина, И има много досада и болест и негодуване.

All his days also he eateth in darkness, and he is sore vexed, and hath sickness and wrath.

18 Е то какво видях аз за добро и прилично: Да яде някой и да пие, И да се наслаждава от благото на всичкия си труд, В който се труди под слънцето, През всичките дни на живота си, които му е дал Бог; Защото това е делът му.

Behold, that which I have seen to be good and to be comely is for one to eat and to drink, and to enjoy good in all his labor, wherein he laboreth under the sun, all the days of his life which God hath given him: for this is his portion.

19 И на който човек е дал Бог богатство и имот, И му е дал и власт да яде от тях, И да взема дела си, и да се весели в труда си, - Това е дар от Бога.

Every man also to whom God hath given riches and wealth, and hath given him power to eat thereof, and to take his portion, and to rejoice in his labor-this is the gift of God.

20 З ащото няма много да помни дните на живота си, Понеже Бог му отговаря с веселието та сърцето му.

For he shall not much remember the days of his life; because God answereth him in the joy of his heart.