1 П ази ногата си, когато отиваш в Божия дом, Защото да се приближиш да слушаш е по-добро, Отколкото да принесеш жертва на безумните, Които не знаят, че струват зло.

Watch your steps as you go to the house of God. Go near and listen but do not give the gift of fools. For they do not know they are sinning.

2 Н е прибързвай с устата си, Нито да бърза сърцето ти да произнася дума пред Бога; Защото Бог е на небесата, а ти на земята, За това, нека бъдат думите ти малко;

Do not hurry to speak or be in a hurry as you think what to tell God. For God is in heaven and you are on the earth. So let your words be few.

3 З ащото както съновидението произхожда от многото занимание, Така и гласът на безумния от многото думи.

For a dream comes with much work, and the voice of a fool comes with many words.

4 К огато направиш обрек Богу, Не се бави да го изпълниш, Защото той няма благоволение в безумните; Изпълни това, което си обрекъл.

When you make a promise to God, do not be late in paying it, for He is not pleased with fools. Pay what you promise to pay!

5 П о-добре да се не обричаш, Отколкото да се обречеш и да не изпълниш.

It is better not to make a promise, than to make a promise and not pay it.

6 Н е позволявай на устата си да вкарат в грях плътта ти; И не казвай пред Божия служител (Еврейски: пред ангела), че е било по небрежение; Защо да се разгневи Бог на гласа ти, И да погуби делото на ръцете ти?

Do not let your mouth cause you to sin. And do not say to the one sent from God that it was a mistake. Why should God be angry because of what you said, and destroy the work of your hands?

7 З ащото, макар да изобилват сънища и суети и много думи, Ти се бой от Бога.

For when there are many dreams, there are many empty words. Instead of this, honor God with fear. Money and Honor Are of Little Worth

8 А ко видиш, че сиромахът се угнетява, И че правосъдието и правдата в държавата се изнасилват, Да се не почудиш на това нещо; Защото над високия надзирава по-висок, И над тях има по-високи.

In one part of a land if you see a bad power held over the poor, and what is right and fair and good taken away, do not be surprised by what you see. For one leader watches over another leader, and more important leaders watch over them.

9 П ри това, ползата от земята е за всичките, И сам царят служи на нивите.

After all, a country does better with a king in power.

10 К ойто обича среброто не ще се насити от сребро, Нито с доходи оня, който обича изобилието. И това е суета.

He who loves money will never have enough money to make him happy. It is the same for the one who loves to get many things. This also is for nothing.

11 К огато се умножават благата, Умножават се и ония, които ги ядат; И каква полза има на притежателите им, Освен да ги гледат с очите си?

When there are more good things, there are also more people to eat them. So what does their owner get except to see them with his eyes?

12 С ънят на работника е сладък, малко ли ял, или много; А пресищането на богатия не го оставя да спи.

The sleep of the working man is pleasing, if he eats little or much. But the full stomach of the rich man does not let him sleep.

13 и ма тежко зло, което видях под слънцето, именно, Богатство пазено от притежателя му за негова му вреда;

There is something very wrong which I have seen under the sun: Riches being kept by the owner and he is hurt by them.

14 И онова богатство се изгубва чрез зъл случай, И не остава нищо в ръката на сина, когото е родил.

When those riches are lost because he used them in a wrong way, and he had become the father of a son, there was nothing left for him.

15 К акто е излязъл из утробата на майка си, Гол ще отиде пак както е дошъл, Без да вземе нещо от труда си, За да го занесе в ръката си.

A man comes from his mother without clothing, and he will go as he came. He will take nothing from his work that he can carry in his hand.

16 О ще и това е тежко зло, Че, по всичко, както е дошъл, така ще и да отиде; И каква полза за него, че се е трудил за вятъра?

This also is very wrong: As a man is born, this is the way he will leave. So what does the man get who works for the wind?

17 О ще и през всичките си дни яде в тъмнина, И има много досада и болест и негодуване.

All his life he eats in darkness with much sorrow, sickness and anger.

18 Е то какво видях аз за добро и прилично: Да яде някой и да пие, И да се наслаждава от благото на всичкия си труд, В който се труди под слънцето, През всичките дни на живота си, които му е дал Бог; Защото това е делът му.

This is what I have seen to be good and right: to eat and to drink and be happy in all the work one does under the sun during the few years of his life which God has given him. For this is his reward.

19 И на който човек е дал Бог богатство и имот, И му е дал и власт да яде от тях, И да взема дела си, и да се весели в труда си, - Това е дар от Бога.

As for every man to whom God has given riches and many good things, He has also given him the power to eat from them, receive his reward and be happy in his work. This is the gift of God.

20 З ащото няма много да помни дните на живота си, Понеже Бог му отговаря с веселието та сърцето му.

For he will not think much about the years of his life, because God keeps him happy in his heart.