1 Т огава теманецът Елифаз проговаряйки рече: -

Then Eliphaz the Temanite answered,

2 А ко започнем да ти говорим, ще ти дотегне ли? Но кой може се въздържа да не говори?

“If one speaks with you, will you want him to stop? But who can keep from speaking?

3 Е то, ти си научил мнозина, И немощни ръце си укрепил.

See, you have taught many, and you have given strength to weak hands.

4 Т воите думи са заякчили колебаещия, И отслабнали колене си укрепил.

Your words have helped him stand who would have fallen. You have given strength to weak knees.

5 А сега това дойде на тебе, и ти е дотегнало; Допира те, и смутил си се.

But now it has come to you, and you are not happy. It touches you, and you are troubled and sad.

6 В страха ти от Бога не е ли твоето упование, И в правотата на пътищата ти твоята надежда?

Is not your fear of God what gives you strength and your good ways that give you hope?

7 С помни си, моля, кой някога е погивал невинен, Или где са били изтребени праведните.

“Think now, who without guilt was ever destroyed?

8 Д о колко съм аз видял, ония, които орат беззаконие, И сеят нечестие, това и жънат.

As I have seen, those who plow sin and plant trouble gather the same.

9 И зтребват се от дишането на Бога, И от духането на ноздрите Му погиват.

By the breath of God they are destroyed. They are destroyed by the wind of His anger.

10 Р евът на лъва и гласът на свирепия лъв замират, И зъбите на младите лъвове се изкъртват.

The noise of the lion, the voice of the angry lion, and the teeth of the young lions are broken.

11 Л ъвът загива от нямане лов, И малките на лъвицата се разпръсват.

The strong lion dies because there is no food to get. And the young of the lioness are sent everywhere.

12 Т айно достига до мене едно нещо, И ухото ми долови един шепот от него:

“Now a word was brought to me in secret. My ear heard it spoken in a quiet voice.

13 В сред мислите от нощните видения, Когато дълбок сън напада човеците,

With troubled thoughts from the dreams of the night, when deep sleep comes upon men,

14 У жас ме обзе, и трепет, И разтърси всичките ми кости;

fear came to me and I shook. It made all my bones shake.

15 Т огава дух премина пред мене; Космите на тялото ми настръхнаха;

A spirit passed by my face. The hair of my flesh stood up.

16 Т ой застана, но не можах да позная образа му; Призрак се яви пред очите ми; В тишина чух тоя глас:

The spirit stood still, but I could not understand what I saw. Something was in front of my eyes. All was quiet, then I heard a voice:

17 Щ е бъде ли смъртен човек праведен пред Бога? Ще бъде ли човека чист пред Създателя си?

‘Can man be right more than God? Can a man be pure more than his Maker?

18 Е то, Той не се доверява на слугите Си, И на ангелите Си намира недостатък, -

He puts no trust even in His servants. He finds mistakes among His angels.

19 К олко повече в ония, които живеят в къщи от кал. Чиято основа е в пръстта, И които се смазват като че ли са молци!

How much more those who live in houses of clay, who build upon the dust, who are crushed like the moth!

20 М ежду заранта и вечерта се събират, Без да усети някой загубват се за винаги.

Between morning and evening they are destroyed. Without anyone seeing it they become lost forever.

21 В еличието, което е в тях, не се ли премахва? Умират и то без мъдрост.

Is not their tent-rope pulled up within them? They die, and have no wisdom.’