1 Т огава рече Елисей: Слушайте Господното слово. Така казва Господ: Утре, по това време, при портата на Самария една сата чисто брашно ще се продаде за един сикъл.

Then Elisha said, “Listen to the word of the Lord. The Lord says, ‘Tomorrow about this time, a basket of fine flour will be sold for one piece of silver in the gate of Samaria. And two baskets of barley will be sold for a piece of silver.’”

2 А сановникът на чиято ръка се подпираше царят, отговори на Божия човек, казвайки: Ето сега, и прозорци, ако би направил Господ на небето, били могло да стане това нещо? А той каза: Ето, ще видиш с очите си, но няма да ядеш от него.

The captain on whose arm the king rested said to the man of God, “See, if the Lord should make windows in heaven, could this thing be?” Elisha said, “You will see it with your own eyes. But you will not eat of it.” The Syrians Leave

3 А във входа на портата имаше четирима прокажени; и рекоха си един на друг: Защо да седим тук докле умрем?

Now there were four men at the city gate with a bad skin disease. They said to one another, “Why do we sit here until we die?

4 А ко речем да влезем в града, гладът е в града, и ще умрем там; и ако седим тук, пак ще умрем. Сега, прочее, да идем та да се предадем в сирийският стан. Ако ни оставят живи, ще живеем; но ако ни убият, само ще умрем.

If we go into the city, there is no food there and we will die. And if we sit here, we will die also. So now come, let us go over to the tents of the Syrians. If they do not kill us, we will live. And if they kill us, we will die there.”

5 И така, на мръкване станаха за да отидат към сирийския стан, а като стигнаха до края на сирийския стан, ето, нямаше никой там.

So they got up in the evening to go to the Syrians. When they came to the tents of the Syrians, there was no one there.

6 З ащото Господ беше направил да се чуе в стана на сирийците тропот от колесници и тропот от коне, тропот от голяма войска; и те бяха си рекли един на друг: Ето, Израилевият цар е наел против нас хетейските царе и египетските царе, за да дойдат върху нас.

For the Lord had made the Syrian army hear a sound of war-wagons and horses and an army of many soldiers. So they said to one another, “The king of Israel has paid the kings of the Hittites and the kings of the Egyptians to fight against us.”

7 З атова, бяха станали и побягнали в полусветлината, като оставиха шатрите си, конете си и ослите си, - целия стан, както си беше, - и бяха пибягнали за живота си.

And they ran away in the evening. They left their tents and their horses and donkeys. They left everything just as it was, and ran for their lives.

8 И когато тия прокажени стигнаха до края на стана, влязоха в един шатър та ядоха и пиха, и взеха от там сребро, злато и дрехи, и отидоха та ги скриха; после, връщайки се, влязоха в друг шатър, взеха и от там и отидоха та скриха взетото.

Then the men with a bad skin disease came to the tents. They went into one tent and ate and drank. They carried away silver and gold and clothing, and hid them. Then they returned and went into another tent and carried things away from it, and hid them.

9 Т огава рекоха помежду си: Ние не правим добре; тоя ден е ден на добри вести, а ние мълчим; ако чякаме докле съмне, възмездието ни ще ни постигне; нека, прочее, отидем да известим това на царския дом.

They said to one another, “We are not doing right. This is a day of good news, but we are keeping quiet. We will be punished if we wait until morning. So now let us go and tell those of the king’s house.”

10 И тъй, дойдоха та известиха към градските врати, и известиха им казвайки: Отидохме в стана на сирийците, и, ето, нямаше там ни човек ни човешки глас, само коне вързани и осли вързани, и шатрите както са си били.

And they came and called the men who watched the city gate. They said to them, “We went to the tents of the Syrians. But there was no one to be seen or heard there. Only the horses and donkeys were tied there. The tents were left just as they were.”

11 И вратарите извикаха и известиха това вътре в царския дом.

So the men at the gate called out, and the news was heard in the king’s house.

12 А царят, като стана, през нощта, каза на слугите си: Сега ще ви кажа що ни направиха сирийците. Те знаят, че сме гладни, и за това са излезли из стана, за да се скрият по нивите, като си казват: Когато излязат из града ще ги заловим живи, и ще възлезем в града.

The king got up in the night and said to his servants, “I will tell you what the Syrians have done to us. They know that we are hungry. So they have left the tents to hide themselves in the field. They are saying, ‘When they come out of the city, we will take them alive and get into the city.’”

13 А един от слугите му в отговор рече: Нека вземат, моля, пет от останалите коне, които са оцелели в града, (ето те са като цяло множество от израилтяните, които се изнуриха), и нека пратим да видим.

One of his servants said, “Let some men take five of the horses that are left. Those who are left in the city are not doing better than all those who have died. So let us send men out to see.”

14 В ързаха, прочее, две колесници с конете, и царят ги прати по дирята на сирийската войска, и рече: Идете и вижте.

So they took two war-wagons with horses. And the king sent them after the Syrian army, saying, “Go and see.”

15 И отидоха подир тях до Иордан; и, ето, целият път беше пълен с дрехи и вещи, които сирийците бяха хвърлили в бързането си. И пратениците се върнаха та явиха това на царя.

They went after them to the Jordan. All the way was covered with clothes and objects which the Syrians had thrown away in their hurry. Then the men returned and told the king.

16 Т огава людете излязоха та разграбиха стана на сирияците. Така, една сата чисто брашно се продаваше за един сикъл, и две сати ечемик за един сикъл, според Господното слово.

So the people went out and took what the Syrians had left. Then a basket of fine flour was sold for a piece of silver. And two baskets of barley sold for a piece of silver, just as the word of the Lord had said.

17 И за пазенето на портата церят постави сановника, на чиято ръка се подпираше; но людете го стъпкаха в портата, та умря, както беше казал Божият човек, който говори, когато церят слезе при него

Now the king chose the captain on whose arm he rested to watch the gate. But the people stepped on him at the gate. He died just as the man of God had said when the king came down to him.

18 И както беше говорил Божият човек на царя, казвайки: Утре, по това време, в самарийската порта две сати ечемик ще се дават за сикъл, и една сата чисто брашно за сикъл,

It happened just as the man of God had told the king, saying, “About this time tomorrow at the gate of Samaria, two baskets of barley will sell for a piece of silver. And a basket of fine flour will sell for a piece of silver.”

19 а сановникът беше отговорил на Божия човек, казвайки: И прозорци ако би направил Господ на небето, би ли могло да стане такова нещо? а той беше казал: Ето, ще видиш това с очите си, но няма да ядеш от него,

Then the captain had said to the man of God, “See, if the Lord should make windows in heaven, could such a thing be?” And Elisha had said, “You will see it with your own eyes. But you will not eat of it.”

20 т ака му се случи, защото людете го стъпкаха в портата, та умря.

So it happened to him. The people stepped on him at the gate, and he died.