1 С ега слушай, Израилю, повеленията и съдбите, които ви уча да вършите, за да живеете, и да влезете и наследите земята, която ви дава Господ Бог на бащите ви.

“Now, O Israel, listen to the Laws I am teaching you. Do them so that you may live and go in to take the land for your own that the Lord, the God of your fathers, is giving you.

2 Д а не притурите нищо на думите, които ви заповядвам, нито да отнемате от тях, за да пазите заповедите на Господа нашият Бог, които ви заповядвам.

Do not add to the Word that I tell you, and do not take away from it. Keep the Laws of the Lord your God which I tell you.

3 О чите ви са видели що направи Господ, поради Ваалфегора; защото Господ вашият Бог изтреби изсред вас всичките човеци, които се поведоха по Ваалфегора.

Your eyes saw what the Lord did because of Baal-peor. The Lord your God destroyed from among you all the men who followed the Baal of Peor.

4 А вие, които сте се привързали при Господа вашият Бог, всички сте живи днес.

But you who stayed faithful to the Lord your God are all alive today.

5 Е то, аз ви научих повеления и съдби, според както Господ моят Бог ми заповяда, за да вършите според тях в земята, в която влизате да я наследите.

See, I have taught you Laws just as the Lord my God told me. So you are to live by them in the land you are going to have for your own.

6 И тъй, пазете и вършете ги; защото това е мъдростта ви и благоразумието ви пред очите на племената, които, като чуят за всички тия повеления, ще рекат: Ето, мъдри и разумни люде са тия на тоя велик народ.

Keep them and do them. For this will show how wise and understanding you are. The people who will hear all these Laws will say, ‘For sure this great nation is a wise and understanding people.’

7 З ащото кой народ е толкова велик щото да има бог тъй близо при себе си, колкото е Иеова нашият Бог близо при нас всеки път, когато Го призоваваме?

For what great nation is there that has a god so near as the Lord our God is to us every time we call to Him?

8 И ли кой народ е толкова велик щото да има такива справедливи повеления и съдби, какъвто и целият тоя закон, който излагам пред вас днес?

What great nation is there that has laws as right as this whole Law which I am giving you today?

9 С амо внимавай на себе си и пази добре душата си, да не би да забравиш делата, които очите ти са видели, и да не би да се изгубят от сърцето ти, през всичките дни на живота ти; но предавай ги на чадата си и на внуците си;

“Only be careful. Keep watch over your life. Or you might forget the things you have seen. Do not let them leave your heart for the rest of your life. But teach them to your children and to your grandchildren.

10 п редавай им за деня, в който ти застана пред Господа твоя Бог на Хорив, когато Господ ми каза: Събери Ми людете, и ще ги направя да чуят думите Ми, за да се научат да се боят от Мене през всичкото време догдето живеят на земята, и те да учат чадата си на това.

Remember the day you stood before the Lord your God at Mount Sinai. The Lord said to me, ‘Gather the people together before Me, so I may let them hear My words. Then they may learn to fear Me all the days they live on the earth, and they may teach their children.’

11 В ие се приближихте и застанахте под планината; и планината гореше в огън до сред небето, и имаше тъмнина, облак и мрак.

You came near and stood at the bottom of the mountain. And the mountain burned with fire into the heavens, which were covered with darkness and black clouds.

12 Т огава Господ ви говори изсред огъня; вие чухте гласа на думите, но не видяхте никакъв образ; само глас чухте.

Then the Lord spoke to you from the center of the fire. You heard the sound of words, but saw no body. There was only a voice.

13 И Той ви изяви завета Си, който ви заповяда да вършите, сиреч, десетте заповеди; и написа ги на две каменни плочи.

He told you His agreement which He told you to keep, the Ten Laws. And He wrote them on two pieces of stone.

14 И в онова време Господ ми заповяда да ви науча повеления и съдби, за да ги вършите в земята, към която преминавате да я притежавате.

The Lord told me at that time to teach you Laws. So you might obey them in the land that you are going to have for your own. Israel Not to Worship False Gods

15 П рочее, внимавайте добре на себе си, (защото в деня, когато Господ ви говори на Хорив изсред огъня вие не видяхте никакъв образ),

“So watch yourselves and be careful. For you saw no body on the day the Lord spoke to you in the fire at Mount Sinai.

16 д а не би да се развратите и си направите идол, подобие на някой образ, подобие на мъж или на жена,

Do not become sinful and make a false god for yourselves that looks like a body or object, like a male or female,

17 п одобие на някое животно, което е на земята, подобие на някоя крилата птица, която лети на небето,

or like an animal on the earth, or a bird with wings that flies in the sky,

18 п одобие на нещо, което пълзи по земята, подобие на някоя риба, която е във водите под земята;

or like anything that moves on the ground, or like any fish in the water below the earth.

19 и да не би, като подигнеш очи към небето, и видиш слънцето и луната, звездите и цялото небесно множество, да се мамиш, та да им се кланяш и да служиш на тях, които Господ твоят Бог разпредели на всичките народи под цялото небе.

Be careful not to lift up your eyes toward heaven and see the sun and moon and stars, all the things of heaven, and be pulled away and worship them and serve them. The Lord your God has given these things to all the nations under the whole heavens.

20 А вас взе Господ и ви изведе из железарската пещ, из Египет, да Му бъдете люде за наследство, както сте и днес.

But the Lord has taken you and brought you out of the iron stove, out of Egypt, to be His own people, as you are this day.

21 П ри това, Господ се разгневи на мене поради вас, и закле се да не премина Иордан и да не вляза в оная добра земя, който Господ твоят Бог ти дава за наследство,

“The Lord was angry with me because of you. He swore that I should not cross the Jordan, and that I should not go into the good land the Lord your God is giving you for your own.

22 н о да умра в тая земя; аз няма да премина Иордан; а вие ще преминете и ще завладеете оная добра земя.

For I must die in this land. I will not cross the Jordan. But you will cross and take that good land for your own.

23 В нимавайте на себе си да не забравяте завета, който Господ вашият Бог направи с вас, да не би да си направите идол, подобие на нещо, което Господ твоят Бог ти е запретил;

So watch yourselves, so that you do not forget the agreement the Lord your God made with you, or make a false god for yourselves that looks like something which the Lord your God has told you not to do.

24 з ащото Господ твоят Бог е огън пояждащ, Бог ревнив.

For the Lord your God is an all-burning fire, a jealous God.

25 К огато ти се родят чада и внуци, ако, като живеете дълго време на земята, се развратите и направите идол, образ на нещо и вършите зло пред Господа твоя Бог и Го разгневите,

“When you become the father of children and grandchildren and have grown old in the land, if you become sinful and make a god that looks like anything, and anger the Lord your God by doing what is bad in His eyes,

26 д нес викам небето и земята да свидетелствуват против вас, че непременно скоро ще изчезнете от земята, за превземането на която вие преминавате Иордан; няма да живеете дълго време в нея, а съвсем ще бъдете изтребени.

I call heaven and earth to speak against you this day. You will soon be destroyed from the land you are crossing the Jordan to have for your own. You will not live long on it, but will all be destroyed.

27 Г оспод ще ви разпръсне между племената, и ще останете малочислени между ония народи, всред които Господ ще ви отведе.

The Lord will spread you out among the nations. And there will not be many of you left among the nations where the Lord will drive you.

28 Т ам ще служите на богове, дело на човешки ръце, на дърво и камък, които нито виждат нито чуват, нито ядат нито миришат.

There you will work for gods made by man’s hands out of wood and stone. They do not see or hear or eat or smell.

29 Н о ако от там потърсите Господа твоя Бог, всеки от вас ще го намери, ако го потърси с цялото си сърце и с цялата си душа.

But from there you will look for the Lord your God. And you will find Him if you look for Him with all your heart and soul.

30 К огато се намериш в скръб, и всичко това те постигне, ако най-после се обърнат към Господа твоя Бог и послушат гласа Му,

When you are in trouble and all these things have happened to you in later days, you will return to the Lord your God and listen to His voice.

31 т о, понеже Господ твоят Бог е Бог милостив, той няма да те остави, нито ще те изтреби, нито ще забрави завета, за който се е клел на бащите ти.

For the Lord your God is a God of loving-pity. He will not leave you or destroy you or forget the agreement He promised to your fathers.

32 З ащото попитай сега за миналите времена, които бяха преди тебе, от деня когато Бог създаде човека на земята, и попитай от единия край на небето до другия: ставало ли е такова нещо, като това велико дело, или чувало ли се е подобно на него?

“Ask about the past days, the days before your time, since the day that God made man on the earth. Ask from one end of the heavens to the other. Has anything been done like this great thing? Has anything been heard like it?

33 Л юде чули ли са някога Божия глас да говори изсред огън, както ти си чул, и да останат живи?

Have any people ever heard the voice of God speaking from the center of the fire, as you have heard it, and still live?

34 И ли предприел ли е Бог да дойде и вземе за себе си народ изсред друг народ, чрез изпитни, знамения и чудеса, и чрез бой, чрез силна ръка, чрез издигната мишца, и чрез големи ужаси, според всичко, което Господ вашият Бог е сторил за вас в Египет пред очите ви?

Or has a god tried to go to take for himself a nation from within another nation, by trials, special things to see, great works, war, a powerful hand, a long arm, and spreading much fear? The Lord your God did this for you in Egypt in front of your eyes.

35 Н а тебе се даде да видиш това, за да познаеш, че Иеова, Той е Бог, и няма друг освен Него.

It was shown to you so you might know that the Lord is God. There is no other except Him.

36 З а да те научи, Той те направи да чуеш гласа Му от небето, и показа ти на земята великия Си огън, и ти чу думите Му изсред огъня.

He let you hear His voice from the heavens to teach you. On earth He let you see His great fire. And you heard His words from the center of the fire.

37 И понеже Той обичаше бащите ти, за това избра тяхното потомство след тях, и с присъствието Си чрез голямата Си сила те изведе из Египет,

He loved your fathers, so He chose their children after them. He Himself brought you from Egypt by His great power.

38 з а да изгони от пред тебе народи по-големи и по-силни от тебе, да те въведе в земята им и да ти я даде в наследство, както прави днес.

He drove out from in front of you nations greater and more powerful than you. And He brought you in and gave you their land for your own, as it is today.

39 П ознай, прочее, днес и вложи в сърцето си, че Иеова е Бог на небето горе и на земята долу; няма друг.

So know this day, take it to your heart, that the Lord is God in the heavens above and on the earth below. There is no other.

40 И пази повеленията Му и заповедите Му, които днес ти заповядвам, за да благоденствуваш, ти и потомците ти след тебе, и за всегда да се продължат дните ти на земята, който Господ твоят Бог ти дава.

Keep His Laws which I am giving you today. Then it may go well with you and your children after you. And you may live long in the land the Lord your God is giving you for all time.”

41 Т огава Моисей отдели от града оттатък Иордан към изгрева на слънцето,

Then Moses set apart three cities east of the Jordan

42 з а да прибягва там оня убиец, който убие ближния си по погрешка, без да го е мразил по-напред, и като побегне в един от тия градове, да остане жив.

where a person may run to, if he killed his neighbor without meaning to and had not hated him in the past. He might save his life by running to one of these cities:

43 Т е бяха: Восор в пустинята, в полянската земя на рувимците, Рамот в Галаад, в земята на гадците и Голан във Васан, в земята на манасийците.

Bezer in the desert on the plain for the Reubenites, and Ramoth in Gilead for the Gadites, and Golan in Bashan for the Manassites.

44 И ето законът, който Моисей изложи пред израилтяните;

This is the Law which Moses gave to the children of Israel.

45 е то, заявленията, повеленията и съдбите, които Моисей изказа на израилтяните, когато бяха излезли из Египет

These are the Laws which Moses spoke to the children of Israel when they came out of Egypt.

46 о ттатък Иордан, в долината срещу Вет-фегор, в земята на аморейския цар Сион, който живееше в Есевон, когото Моисей и израилтяните поразиха, след като бяха излезли из Египет,

They were on the other side of the Jordan, in the valley beside Beth-peor, in the land of Sihon, king of the Amorites who lived at Heshbon. Moses and the sons of Israel won the war against him when they came out of Egypt.

47 к ато превзеха земята му и земята на васанския цар Ог, двамата аморейски царе, които бяха оттатък Иордан към изгрева на слънцето,

They took for their own his land and the land of Og king of Bashan, the two kings of the Amorites, east of the Jordan,

48 о т Ароир, който е при устието на реката Арнон, до планината Сион (която е Ермон),

from Aroer beside the valley of Arnon, as far as Mount Sion (that is, Hermon).

49 и цялото поле оттатък Иордан на изток, до морето на полето, под Асдот-фасга.

They took all the Arabah east of the Jordan, as far as the sea of the Arabah at the bottom of the hills of Pisgah.