1 З а предпочитане е добро име, нежели голямо богатство, И благоволение е по-добро от сребро и злато.

A good name is to be chosen instead of many riches. Favor is better than silver and gold.

2 Б огат и сиромах се срещат; Господ е Създателят на всички тях.

The rich and the poor meet together. The Lord is the maker of them all.

3 Б лагоразумният предвижда злото и се укрива. А неразумните вървят напред - и страдат.

A wise man sees sin and hides himself, but the foolish go on, and are punished for it.

4 Н аградата на смирението и на страха от Господа Е богатство, слава и живот.

The reward for not having pride and having the fear of the Lord is riches, honor and life.

5 Т ръне и примки има по пътя на опакия, Който пази душата си се отдалечава от тях.

Thorns and traps are in the way of the sinful. He who watches himself will stay far from them.

6 В ъзпитавай детето отрано в подходящия за него път, И не ще се отклони от него, дори когато остарее.

Bring up a child by teaching him the way he should go, and when he is old he will not turn away from it.

7 Б огатият властвува над сиромасите, И който взема на заем е слуга на заемодавеца.

The rich rules over the poor. The man who uses something that belongs to someone else is ruled by the one who let him use it.

8 К ойто сее беззаконие ще пожъне бедствие, И жезълът на буйството му ще изчезне.

He who plants sin will gather trouble, and the heavy stick of his anger will break.

9 К ойто има щедро око ще бъде благословен Защото дава от хляба си на сиромаха.

He who gives much will be honored, for he gives some of his food to the poor.

10 И зпъди присмивателя и препирнята ще се махне, И свадата и позорът ще престанат.

Send away the man who laughs at the truth, and arguing, fighting and shame will stop.

11 К ойто обича чистота в сърцето И има благодатни устни, царят ще му бъде приятел.

He who loves a pure heart and is kind in his speaking has the king as his friend.

12 О чите на Господа пазят онзи, който има знание, И той осуетява думите на коварния.

The eyes of the Lord keep watch over much learning, but He destroys the words of the man who is not faithful.

13 Л енивецът казва: Лъв има вън! Ще бъда убит всред улиците!

The lazy man says, “There is a lion outside! I will be killed in the streets!”

14 У стата на чужди жени са дълбока яма, И оня, на когото Господ се гневи, ще падне в нея.

The mouth of a sinful woman is a deep hole. He with whom the Lord is angry will fall into it.

15 Б езумието е вързано в сърцето на детето, Но тоягата на наказанието ще го изгони от него.

A foolish way is held in the heart of a child, but the punishing stick will send it far from him.

16 К ойто угнетява сиромаха, за да умножи богатството си, И който дава на богатия, непременно ще изпадне в немотия.

He who makes it hard for the poor by getting more for himself, or who gives to the rich, will become poor himself.

17 П риклони ухото си та чуй думите на мъдрите, И взимай присърце моето знание,

Turn your ear and hear the words of the wise, and open your mind to what they teach.

18 З ащото е приятно, ако ги пазиш вътре в себе си, И ако бъдат всякога готови върху устните ти.

For it will be pleasing if you keep them in your heart, so they may be ready on your lips.

19 З а да бъде упованието ти на Господа, Аз те научих на тях днес - да! тебе.

I have taught you today, even you, so that your trust may be in the Lord.

20 Н е писах ли ти хубави неща От съвет и знание.

Have I not written to you great things of wise teaching and much learning

21 З а да те направя да познаеш верността на думите на истината, Та да отговаряш с думи на истината на ония, които те пращат?

to show you that the words of truth are sure, so you may give a true answer to him who sent you?

22 Н е оголвай сиромаха, защото той е беден, Нито притеснявай в портата угнетения,

Do not rob the poor because he is poor, or crush those who suffer at the gate.

23 З ащото Господ ще защити делото им, И ще оголи живота на ония, които са ги оголили.

For the Lord will stand by them and help them, and take the life of those who rob them.

24 Н е завързвай приятелство с ядовит човек, И не ходи с гневлив човек.

Do not have anything to do with a man given to anger, or go with a man who has a bad temper.

25 Д а не би да научиш пътищата му, И да приготвиш примка за душата си.

Or you might learn his ways and get yourself into a trap.

26 Н е бъди от тия, които дават ръка, От тия, които стават поръчители за дългове,

Do not be among those who make promises and put themselves up as trust for what others owe.

27 А ко нямаш с какво да платиш, Защо да вземат постелката ти изпод тебе?

If you have nothing with which to pay, why should he take your bed from under you?

28 Н е премествай старите межди, Които са положили бащите ти.

Do not take away the old land-mark which your fathers have set.

29 В идял ли си човек трудолюбив в работата си? Той ще стои пред царе, няма да стои пред неизвестни хора.

Do you see a man who is good at his work? He will stand in front of kings. He will not stand in front of men who are not important.