1 З а предпочитане е добро име, нежели голямо богатство, И благоволение е по-добро от сребро и злато.

Ліпше добре ім'я за багатство велике, і ліпша милість за срібло та золото.

2 Б огат и сиромах се срещат; Господ е Създателят на всички тях.

Багатий та вбогий стрічаються, Господь їх обох створив.

3 Б лагоразумният предвижда злото и се укрива. А неразумните вървят напред - и страдат.

Мудрий бачить лихе і ховається, а безумні йдуть і караються.

4 Н аградата на смирението и на страха от Господа Е богатство, слава и живот.

Заплата покори і страху Господнього, це багатство, і слава, й життя.

5 Т ръне и примки има по пътя на опакия, Който пази душата си се отдалечава от тях.

Тернина й пастки на дорозі лукавого, а хто стереже свою душу, відійде далеко від них.

6 В ъзпитавай детето отрано в подходящия за него път, И не ще се отклони от него, дори когато остарее.

Привчай юнака до дороги його, і він, як постаріється, не уступиться з неї.

7 Б огатият властвува над сиромасите, И който взема на заем е слуга на заемодавеца.

Багатий панує над бідними, а боржник раб позичальника.

8 К ойто сее беззаконие ще пожъне бедствие, И жезълът на буйството му ще изчезне.

Хто сіє кривду, той жатиме лихо, а бич гніву його покінчиться.

9 К ойто има щедро око ще бъде благословен Защото дава от хляба си на сиромаха.

Хто доброго ока, той поблагословлений буде, бо дає він убогому з хліба свого.

10 И зпъди присмивателя и препирнята ще се махне, И свадата и позорът ще престанат.

Глумливого вижени, й вийде з ним сварка, і суперечка та ганьба припиняться.

11 К ойто обича чистота в сърцето И има благодатни устни, царят ще му бъде приятел.

Хто чистість серця кохає, той має хороше на устах, і другом йому буде цар.

12 О чите на Господа пазят онзи, който има знание, И той осуетява думите на коварния.

Очі Господа оберігають знання, а лукаві слова Він відкине.

13 Л енивецът казва: Лъв има вън! Ще бъда убит всред улиците!

Лінивий говорить: На вулиці лев, серед майдану я буду забитий!

14 У стата на чужди жени са дълбока яма, И оня, на когото Господ се гневи, ще падне в нея.

Уста коханки яма глибока: на кого Господь має гнів, той впадає туди.

15 Б езумието е вързано в сърцето на детето, Но тоягата на наказанието ще го изгони от него.

До юнакового серця глупота прив'язана, та різка картання віддалить від нього її.

16 К ойто угнетява сиромаха, за да умножи богатството си, И който дава на богатия, непременно ще изпадне в немотия.

Хто тисне убогого, щоб собі збагатитись, і хто багачеві дає, той певно збідніє.

17 П риклони ухото си та чуй думите на мъдрите, И взимай присърце моето знание,

Нахили своє вухо, і послухай слів мудрих, і серце зверни до мого знання,

18 З ащото е приятно, ако ги пазиш вътре в себе си, И ако бъдат всякога готови върху устните ти.

бо гарне воно, коли будеш ти їх у своєму нутрі стерегти, хай стануть на устах твоїх вони разом!

19 З а да бъде упованието ти на Господа, Аз те научих на тях днес - да! тебе.

Щоб надія твоя була в Господі, я й сьогодні навчаю тебе.

20 Н е писах ли ти хубави неща От съвет и знание.

Хіба ж не писав тобі тричі з порадами та із знанням,

21 З а да те направя да познаеш верността на думите на истината, Та да отговаряш с думи на истината на ония, които те пращат?

щоб тобі завідомити правду, правдиві слова, щоб ти істину міг відповісти тому, хто тебе запитає.

22 Н е оголвай сиромаха, защото той е беден, Нито притеснявай в портата угнетения,

Не грабуй незаможнього, бо він незаможній, і не тисни убогого в брамі,

23 З ащото Господ ще защити делото им, И ще оголи живота на ония, които са ги оголили.

бо Господь за їхню справу судитиметься, і грабіжникам їхнім ограбує Він душу.

24 Н е завързвай приятелство с ядовит човек, И не ходи с гневлив човек.

Не дружись із чоловіком гнівливим, і не ходи із людиною лютою,

25 Д а не би да научиш пътищата му, И да приготвиш примка за душата си.

щоб доріг її ти не навчився, і тенета не взяв для своєї душі.

26 Н е бъди от тия, които дават ръка, От тия, които стават поръчители за дългове,

Не будь серед тих, хто поруку дає, серед тих, хто поручується за борги:

27 А ко нямаш с какво да платиш, Защо да вземат постелката ти изпод тебе?

коли ти не матимеш чим заплатити, нащо візьмуть з-під тебе постелю твою?

28 Н е премествай старите межди, Които са положили бащите ти.

Не пересувай вікової границі, яку встановили батьки твої.

29 В идял ли си човек трудолюбив в работата си? Той ще стои пред царе, няма да стои пред неизвестни хора.

Ти бачив людину, моторну в занятті своїм? Вона перед царями спокійно стоятиме, та не встоїть вона перед простими.