1 Т огава нааматецът Софар в отговор рече:

І відповів нааматянин Цофар та й сказав:

2 П онеже ме карат мислите ми да отговоря, Затова бързам.

Тому то думки мої відповідати мене навертають, і тому то в мені цей мій поспіх!

3 Ч ух укорително изобличение против мене; И духът на разума ме кара да отговоря.

Соромливу нагану собі я почув, та дух з мого розуму відповідає мені.

4 Н е знаеш ли това от старо време, От когато е поставен човек на земята,

Чи знаєш ти те, що від вічности, відколи людина на землі була поставлена,

5 Ч е тържеството на нечестивите е кратковременно, И радостта на безбожния е минутна?

то спів несправедливих короткий, а радість безбожного тільки на хвилю?

6 М акар величието му да се издигне до небето, И главата му да стигне до облаците.

Якщо піднесеться величність його аж до неба, а його голова аж до хмари досягне,

7 П ак той ще се изрине за винаги, както нечистотиите му; Ония, които са го гледали, ще кажат, Где е той?

проте він загине навіки, немов його гній, хто бачив його, запитає: де він?

8 К ато сън ще отлети и няма да се намери, И като нощно видение ще изчезне.

Немов сон улетить і не знайдуть його, мов видіння нічне, він сполошений буде:

9 О кото, което го е гледало, не ще го гледа вече; И мястото му няма да го види вече.

його бачило око, та бачити більше не буде, і вже не побачить його його місце...

10 Ч адата му ще потърсят благоволението на сиромасите; И ръцете му ще повърнат имота им.

Сини його запобігатимуть ласки в нужденних, а руки його позвертають маєток його...

11 К остите му са пълни със съгрешенията на младостта му; И те ще лежат с него в пръстта.

Повні кості його молодечости, та до пороху з ним вона ляже!

12 А ко и да е сладко злото в устата му, Та го крие под езика си.

Якщо в устах його зло солодке, його він таїть під своїм язиком,

13 А ко и да го жали и не го оставя, Но все още го държи вътре в устата си,

над ним милосердиться та не пускає його, і тримає його в своїх устах,

14 П ак храната му ще се измени в червата му, На жлъчка аспидна ще се обърне във вътрешностите му.

то цей хліб в його нутрощах зміниться, стане він жовчю зміїною в нутрі його!...

15 П огълнал е богатство, но ще го повърне; Бог ще го изтръгне из корема му.

Він маєток чужого ковтав, але його виблює: Бог виганяє його із утроби його...

16 О трова аспидна ще суче; Език ехиднин ще го умъртви.

Отруту зміїну він ссатиме, гадючий язик його вб'є!

17 Н яма вече да гледа потоците, Реките, които текат с мед и масло.

Він річкових джерел не побачить, струмків меду та молока.

18 Т ова, за което се трудим, ще го възвърне, И няма да се наслаждава на него; Съразмерно с имота, който е придобил, Той няма да се радва,

Позвертає він працю чужу, і її не ковтне, як і маєток, набутий з виміни своєї, жувати не буде...

19 З ащото е угнетил сиромасите и ги е оставил; Заграбил е къща, която не бе построил.

Бо він переслідував, кидав убогих, він дім грабував, хоч не ставив його!

20 П онеже не е знаел насита на лакомството си, Няма да запази нищо от това, което му е най-мило;

Бо спокою не знав він у нутрі своїм, і свого наймилішого не збереже.

21 П онеже не остана нищо, което не изпояде, Затова благоденствието му няма да трае.

Немає останку з обжирства його, тому нетривале добро його все:

22 К огато е в пълно изобилие, ще го сполети оскъдност; Ръката на всеки окаяник ще го нападне.

за повні достатку його буде тісно йому, рука кожного скривдженого прийде на нього!

23 К огато се кани да напълни корема си, Бог ще хвърли върху него яростния Си гняв, И ще го навали върху него, когато още яде.

Хай наповнена буде утроба його, та пошле Він на нього жар гніву Свого, і буде дощити на нього недугами його...

24 К огато бяга от желязното оръжие, Стрелата на медния лък ще го прониже.

Він буде втікати від зброї залізної, та прониже його мідний лук...

25 Т ой я изтръгва, и тя излиза из тялото му, Да! лъскавият й връх излиза из жлъчката му; Ужаси го обземат.

Він стане меча витягати, і вийде він із тіла, та держак його вийде із жовчі його, і перестрах на нього впаде!

26 В сякаква тъмнина е запазена за съкровищата му; Огън нераздухван от човек ще го пояде; На тия, които останат в шатъра му, зле ще им бъде.

При скарбах його всі нещастя заховані, його буде жерти огонь не роздмухуваний, позостале в наметі його буде знищене...

27 Н ебето ще открие беззаконието му, И земята ще се повдигне против него.

Небо відкриє його беззаконня, а земля проти нього повстане,

28 Б огатството на дома му ще изчезне, В деня на Божия гняв ще се разпилее.

урожай його дому втече, розпливеться в день гніву Його...

29 Т ова е от Бога делът на нечестивия, И определеното му от Бога наследство.

Оце доля від Бога людині безбожній, і спадщина, обіцяна Богом для неї!