1 А даже при първия завет имаше постановления за богослужение, имаше и земно светилище.

Мав же і перший заповіт постанови богослужби та світську святиню.

2 З ащото беше приготвена скиния, в първата част на която бяха светилникът, трапезата и присъствените хлябове; която част се казва светото място;

Була бо уряджена перша скинія, яка зветься святиня, а в ній був свічник, і стіл, і жертвенні хліби.

3 а зад втората завеса беше оная част от скинията, която се казваше пресветото място,

А за другою заслоною скинія, що зветься Святеє Святих.

4 г дето бяха златната кандилница и ковчегът на завета, отвсякъде обкован със злато, в който бяха златната стомна, съдържаща манната, Аароновият жезъл, който процъфтя, и плочите на завета;

Мала вона золоту кадильницю й ковчега заповіту, усюди обкутого золотом, а в нім золота посудина з манною, і розцвіле жезло Ааронове та таблиці заповіту.

5 и над него бяха херувимите на Божията слава, които осеняваха умилистивилището; за които не е сега време да говорим подробно.

А над ним херувими слави, що затінювали престола благодаті, про що говорити докладно тепер не потрібно.

6 И когато тия неща бяха така приготвени, в първата част на скинията свещениците влизаха постоянно да извършват богослужението;

При такому ж урядженні до першої скинії входили завжди священики, правлячи служби Богові,

7 А във втората еднаж в годината влизаше само първосвещеникът, и то не без кръв, която принасяше за себе си и за греховете на людете, сторени от незнание.

а до другої раз на рік сам первосвященик, не без крови, яку він приносить за себе й за людські провини.

8 С това Светият Дух показваше, че пътят за в светилището не е бил открит, докато е стояла още първата част на скинията,

Святий Дух виявляє оцим, що ще не відкрита дорога в святиню, коли ще стоїть перша скинія.

9 к оято е образ на сегашното време, съгласно с което се принасят дарове и жертви, които не могат да направят поклонника, колкото за съвестта му, съвършено чист,

Вона образ для часу теперішнього, за якого приносяться дари та жертви, що того не можуть вдосконалити, щодо сумління того, хто служить,

10 п онеже се състоят само в ядене, пиене и разни омивания,

що тільки в потравах та в напоях, та в різних обмиваннях, в уставах тілесних, установлено їх аж до часу направи.

11 А понеже Христос дойде като първосвещеник на бъдещите добрини, Той влезе през по-голямата и по-съвършена скиния, не с ръка направена, сиреч, не от настоящето творение,

Але Христос, Первосвященик майбутнього доброго, прийшов із більшою й досконалішою скинією, нерукотворною, цебто не цього втворення,

12 е днаж завинаги в светилището, и то не с кръв от козли и от телци, но със Собствената Си кръв, и придоби за нас вечно изкупление.

і не з кров'ю козлів та телят, але з власною кров'ю увійшов до святині один раз, та й набув вічне відкуплення.

13 З ащото, ако кръвта от козли и от юнци и пепелта от юница, с които се поръсваха осквернените, освещава за очистването на тялото,

Бо коли кров козлів та телят та попіл із ялівок, як покропить нечистих, освячує їх на очищення тіла,

14 т о колко повече кръвта на Христа, Който чрез вечния Дух принесе Себе Си без недостатък на Бога, ще очисти съвестта ви от мъртвите дела, за да служите на живия Бог!

скільки ж більш кров Христа, що Себе непорочного Богу приніс Святим Духом, очистить наше сумління від мертвих учинків, щоб служити нам Богові Живому!

15 Т ой е посредник на нов завет по тая причина, щото призваните да получават обещаното вечно наследство чрез смъртта, станала за изкупване престъпленията, извършени при първия завет.

Тому Він Посередник Нового Заповіту, щоб через смерть, що була для відкуплення від переступів, учинених за першого заповіту, покликані прийняли обітницю вічного спадку.

16 З ащото гдето има завещание, трябва, за изпълнението му, да се докаже и смъртта на завещателя.

Бо де заповіт, там має відбутися смерть заповітника,

17 З ащото завещанието влиза в сила, само гдето се е случила смърт, понеже никога няма сила, докле е жив завещателя.

заповіт бо важливий по мертвих, бо нічого не варт він, як живе заповітник.

18 З атова нито първият завет бе утвърден без кръв;

Тому й перший заповіт освячений був не без крови:

19 З ащото, след като Моисей изговори всяка заповед от закона пред всичките люде, взе кръвта на телците и на козлите, с вода и с червена вълна и исоп, та поръси и самата книга и всичките люде, и казваше:

Коли бо Мойсей сповістив був усі заповіді за Законом усьому народові, він узяв кров козлів та телят із водою й червоною вовною та з ісопом, та й покропив і саму оту книгу, і людей,

20 " Това е кръвта, проляна при завета, който Бог е заръчал спрямо вас".

проказуючи: Це кров заповіту, що його наказав для вас Бог!

21 П ри това, Той по същия начин поръси с кръвта и скинията и всичките служебни съдове.

Так само і скинію, і ввесь посуд служебний покропив він кров'ю.

22 И почти мога да кажа, че по закона всичко с кръв се очистя; и без проливането на кръв няма прощение.

І майже все за Законом кров'ю очищується, а без пролиття крови не має відпущення.

23 И тъй, необходимо беше образите на небесните неща да се очистват с тия жертви, а самите небесни

Отож, треба було, щоб образи небесного очищалися цими, а небесне саме кращими від оцих жертвами.

24 З ащото Христос влезе не в ръкотворено светилище, образ на истинското, но в самите небеса, да се яви вече пред Божието лице за нас;

Бо Христос увійшов не в рукотворну святиню, що була на взір правдивої, але в саме небо, щоб з'явитись тепер перед Божим лицем за нас,

25 и не за да принася Себе Си много пъти, както първосвещеникът влиза в светилището всяка година с чужда кръв,

і не тому, щоб часто приносити в жертву Себе, як первосвященик увіходить у святиню кожнорічно із кров'ю чужою,

26 ( иначе Той трябва да е страдал много пъти от създанието на света); а на дело в края на вековете се яви еднаж да отмахне греха, като принесе Себе Си в жертва.

бо інакше Він мусів би часто страждати ще від закладин світу, а тепер Він з'явився один раз на схилку віків, щоб власною жертвою знищити гріх.

27 И тъй като е определено на човеците еднаж да умрат, а след това настава съд,

І як людям призначено вмерти один раз, потім же суд,

28 т ака и Христос, като биде принесен еднаж, за да понесе греховете на мнозина, ще се яви втори път, без да има работа с грях, за спасението на ония, които Го очакват.

так і Христос один раз був у жертву принесений, щоб понести гріхи багатьох, і не в справі гріха другий раз з'явитися тим, хто чекає Його на спасіння.